Свят и иновации

Екс ан Прованс е импресионистична френска картина

Светослав Загорски Безкрайни дъхави полета с лавандула, огрени от слънцето целогодишно и огласени от тихото жужене на щурците. Някъде в далечината, на километри от красивата лилава шир, се вижда лазурното море. Тази идилична картина, хиляди пъти нарисувана от импресионисти като Пол Сезан, си има своето име и това е Прованс – една от най-известните области не само във Франция, но и в света. Тук е чест за всяка една известна личност от шоубизнеса да си купи къща и да се крие от светската шумотевица. Тези, които нямат, не пропускат през лятото да отседнат поне за седмица в Сен Тропе. Най-пресният пример е феноменалният Роналдо, който разпускаше на яхта в курорта в началото на юни. Много са красивите градчета и селца, които попадат в Прованс – Авиньон, Арл, Ним, Бо, Оранж, но сега ще се съсредоточим върху неофициалната столица на тази провинция, родното място на гениалния Пол Сезан – Екс ан Про­ванс. Художникът рисува цял живот района и е един от най-изявените импресионисти, а впоследствие – и баща на постимпресионизма. Градът се свързва и с писателя Емил Зола, който, въпреки че е роден в Париж, изкарва цялото си детство тук. Екс ан Прованс е идеално място за база на всички, които са решили да опознаят Прованс, защото е само на 30 км от Марсилия, на 70 км от Сен Тропе и на по 50-ина км от Авиньон, Арл и Оранж. Може да се каже, че е в средата на областта, която иначе се води част от региона Прованс – Алпи – Лазурен бряг. През II в. пр.н.е. територията е римска и влиза в състава на mървата алпийска римска провинция. През V – VI в. е завладяна от западните готи, а след това – от бургундите. От 863 г. е самостоятелно кралство, което през 933 г. се слива с Бургундското. От 1113 г. до 1246 г. Прованс принадлежи на графовете Барселонски, а от 1246 г. – на Анжуйската династия. Присъединен е към Франция през 1481 г. и до 1790 г. е със статут на провинция. Именно оттогава се нарича и Прованс. Екс ан Прованс е столица на областта от 1501 г., когато крал Луи XII премества местния парламент тук. Законодателният орган съществува до 1789 г., а впоследствие, до края на XVIII в., тук е интендантството на Прованс. Разходете се под прецеждащия слънчевите лъчи низ от чинари в Екс ан Прованс. Минете покрай изригващите фонтани в стил рококо и представителни сгради от ХVII и ХVIII в., седмични открити пазари и кафенета. Накрая е твърде вероятно да останете с впечатлението, че булевардът „Мирабо“ е всъщност най-красивата улица в света. Или е такава поне в този незабравим момент. Откакто средновековните укрепления са разрушени, за да отворят пространство за това прекрасно авеню, то е главната сцена на селището. „Мирабо” е широк булевард, на който има засадени двойни редове от дървета, граничещи с красиви къщи. Има и фонтани. Улицата следва линията на старата градска стена и разделя града на две части – нова и стара. В някое от уютните бистра на бул. „Мирабо“ можете да опитате превъзходното провансалско розе. Да не забравяме, че наблизо са масивите с невероятното „Шатоньоф дьо Пап”. Уханието на маслини и лавандула се допълва чудесно от уникалните френски специалитети, като заешка яхния с вино или агнешко с ароматни подправки и козе сирене. Все едно сте попаднали във великолепната книга на Питър Мейл „Една година в Прованс”. След като сте похапнали, тръгнете надолу по булеварда по следите на Пол Сезан. Пред вас ще се разкрие в цялото си великолепие пейзажът на близката планина Сент Виктоар, която той е обичал да рисува отново и отново. Също така е добре да се отбиете в любимата му кръчма в Стария град – пивоварната Deux Garcons, построена през далечната 1792 г. Тя е посещавана и от Емил Зола и Ърнест Хемингуей. Една от най-големите забележителности на Екс ан Прованс е катедралата Saint Sauveur („Св. Спасител“). Тя е построена на мястото на бивш римски форум и в нея са съчетани различни стилове от V в. до XVII в. Най-интересната част от фасадата е богато украсен портал в готически стил с врати, издълбани от орех. Куполът на катедралата е в ренесансов стил и е поддържан от оригинални римски колони. Храмът се намира на север в средновековната част на града. Интериорът съдържа разкошни гоблени от XVI в. и триптих, изобразяващ Добрия крал Рене и съпругата му. Творбата, носеща името „Горящият къпинов храст”, е изрисувана около 1476 г. Екс ан Прованс често е споменаван като Града на хиляда фонтана, всеки един с различна история. Сред най-забележителните е Fontaine des Quatre dauphins – Фонтанът на четирите делфина, от XVII в. Почти всяка една архитектурна забележителност в града се свързва и с някое подобно съоръжение. Пример в това отношение е Архиепископският дворец, датиращ от XVI – XVII в. Той понастоящем е Музей на гоблените и културно средище. До палата е разположен семплият, но красив фонтан „Еспелюк“ от XV в., преместен на площада на Архиепископския дворец през 1756 г. Сред религиозните паметници трябва да отличим църквата „Мадлен“. Тя е бивш метох от XIII в., преустроен около 1700 г. В момента сградата е музей с творби на местни художници. Разхождайки се из Екс ан Провенс не пропускайте очарователния „Отел д’Албертас” и едноименния площад, построени от известна фамилия от Екс през XVIII в. Редом до зданието е неизбежният красив фонтан, който се появява по-късно. Наблизо е и Зърнената борса – открояваща се сграда, също от XVIII в., с изящен фронтон и декоративни мотиви. Стотици снимки са направени и на кулата с астрономическия часовник. Съоръжението се отличава с четири дървени статуи, а в близост е Фонтанът на четирите сезона с римска колона. От римско време датират уникалните останки на баня, където днес се намира градската къпалнята с горещите си минерални извори. За любителите на приключенията е великолепната колекция от вкаменелости, включително останки от динозаври. Тази колекция е открита около планината Сен Виктоар и експонирана в грандиозния „Отел Боайе д’Егюий”. Това, което придава допълнителен чар на Екс ан Прованс и заради което си струва да се посети градът, са двете забележителни музикални събития веднъж годишно. Едното е оперният фестивал, който се провежда за пръв път през 1948 г. Другото е за класическа и джаз музика – Musique dans la Rue, което се организира през юни и трае една седмица. Опитайте се обаче да посетите този очарователен град през последните две седмици на юли, когато гъмжи от хора заради празника му, известен също като Международния фестивал на лирическото изкуство и музиката, а животът се върти около главната опера и множеството музикални концерти. Билети за всяко от представленията, провеждани в открития театър „Аршевеше“, са, естествено, първото нещо, с което трябва да се сдобиете, защото класическите и камерните концерти и рецитали са магични.