Свят и иновации

Сладоледени приключения

Невена Картулева Сладоледът е далеч по-древно откритие, отколкото може би предполагате. При това е бил само за особи с кралски статут. Първите хора, радвали се на охлаждащото лакомство, били китайските императори. Техният сладолед бил направен от сняг и лед, донасяни от планините, и портокали, лимони, зрънца от нар, вино и мед. Тайната рецепта станала достъпна извън императорския двор едва през XI в. По-късно китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а те пък разпространили десерта сред венецианците и римляните. Сладоледът пристигнал в Европа през XIII в. благодарение на пътешественика Марко Поло. Рецептите, които донесъл от Китай в Италия, му били подарени от монголски хан. Първият град, където се произвеждал, е Париж. Това се случило през 1676 г., когато 250 местни сладкари се обединили и създали сладоледено сдружение. Официалната рецепта обаче се считала за държавна тайна. Няколко века по-късно сладоледът е най-популярният десерт, а вкусовете, в които се предлага, варират от очарователни и изненадващи до необичайни и шокиращи. В Тайван например си хапват от лакомството с плода дуриан, който има силен и не особено приятен аромат. За Октоберфеста в Мюнхен пък измайсториха бирена мелба. В екстравагантните ресторанти на Токио можете да опитате топка ледена свежест от сурово конско месо. Французите, макар и новатори, остават верни на добрия вкус и предпочитат сладоледи с аромат на цветя като лавандула, роза, жасмин, виолетка и мак. В Лондон се намира първият в Европа магазин за сладолед с течен азот. Той доста прилича на научна лаборатория, защото служителите носят бели престилки и защитни очила. Те провеждат и експерименти с нови вкусове сладолед, като например пушен солен карамел. Ето и някои от най-причудливите замразени хрумвания по света, чието хапване звучи почти като приключение за сетивата: Уасаби и кактус, Токио Верни на традицията да впечатляват цялото земно кълбо с изненадващи си вкусове, японците предлагат сладолед с вкус на мастило от калмар, уасаби, кактус, змиорка или зелен чай. Нещо повече – в токийския квартал „Тошима“ те си имат цял музей на странния сладолед. В него са монтирани машини за студения десерт, които могат да ви го забъркат с вкус на почти всичко, за което се сетите. Пукащи бонбони, Сидни Учудващите вкусове невинаги са неприятни за повечето хора. В Сидни например предлагат замразен „чийзбургер” от кафяв и бял сладолед, кифличка, желе от кайсии, пюре от краставица, парче бял шоколад и малинов сос. Там е мястото, където ще намерите и студен десерт от пресен ананас и джинджифил или замръзнали сандвичи, покрити с пукащи бонбони и захарен памук. Лавандула и розмарин, Ница Сладоледената къща Fenocchio на площад „Росети” в Ница може да ви впечатли с невероятен букет от аромати. Стига да ви се похапват цветя и билки. Ледените десерти са с вкус на лавандула, роза, жасмин, виолетки и макове. Има дори сладолед от черна маслина, розмарин, мащерка и домати с босилек. Salmiakki, Стокхолм Сладоледът в Стокхолм може да се окаже сололед. Местният десерт Lakrits изглежда като черен шоколад, но е с подправката salmiakki (солено женско биле). Сладкишът е нещо като ескимо, покрит с глазура от женското биле. Salmiakki обаче съдържа амониев хлорид – доста остро миришеща форма на сол. Със сигурност ще се изстудите, но за подслаждането трябва да опитате с друг десерт. Дондурма, Истанбул Сладоледът е направен от козе мляко и съставка, наречена салеп. Тя представлява брашно от грудка на дива орхидея и е изключителен деликатес, защото този вид растения не могат да бъдат изнасяни от страната. Консистенцията на десерта е различна от тази на обикновения сладолед. Понякога се налага да се консумира с нож и вилица, тъй като е малко по-твърд.