Свят и иновации

Бергамо - Бутиковият град на Северна Италия

Светослав Загорски В Италия има няколко култови дестинации за масовия турист. Милано е една от тях, особено за почитателите на модата и шопинга. Мнозина стигат до града, ползвайки евтини самолетни полети до малко познатото и на пръв поглед незабележимо селище Бергамо. То е само на 20 минути с кола по магистралата от Милано, а влакът между двете населени места е част от градския транспорт. Няма обаче човек, който да е стъпил в Бергамо и да е забравил това малко красиво градче, отговарящо напълно на определението „бутиково“. Туристите веднага разбират защо всички богаташи от областта Лигурия, включително и миланците, са построили тук своите разкошни вили – своеобразни замъци, преди повече от столетие. В селището животът е изключително спокоен, улиците са перфектни, чисти и поддържани. Всяко паве е на мястото си. Успоредно с това Бергамо предлага страхотна архитектура, особено в Горния град – старата крепост от венецианската епоха. Но преди да се качим до защитната стена, задължително ще се разходим из Долния град. Първото място, което ще ви изуми с немската си чистота и подреденост, е жп гарата. Всичко е перфектно, но все пак се намираме в Италия. И именно защото е така, не трябва да се учудвате, че на входа на гарата има роял с табела, че всеки може да седне и да посвири. Класическата музика е в кръвта на тукашните жители, а уличните музиканти обикновено са млади цигулари. Такъв роял ще срещнем и по-късно в нашата разходка из Бергамо, продължавайки нагоре към крепостта. От гарата до подхода за Горния град върви широк прав булевард. Чист и спретнат, както всичко останало. Новата част на Бергамо започва своето развитие през XIX в., като следва бърз растеж през XX в. Тук се намират църквата Santa Maria delle Grazie и картинният музей на академията „Карара”. От широкия централен булевард ще се отбием по главната пешеходна търговска улица „20 септември“. От двете й страни има стотици бутици и заведения. В средата се стига до малък фонтан, разположен на кръглия площад Vittorio Veneto. Тук можете да седнете и да похапнете сладолед. А можете да свиете встрани и да се насочите по почти отвесна уличка към първата крепостна стена на Горния град. Нашият съвет обаче е да се върнете на широкия булевард, тръгващ от жп гарата, и да продължите по него нагоре, докато стигнете до малкия фуникулер, който ще ви качи направо на върха. Докато стигнете дотам, ще минете покрай единия от двата разкошни квартала с вилите на богатите – Longuelo и Malpensata. Всяка къща е направена страхотно и буквално е потопена в малки паркове с вековни дървета. На места се виждат красиви мостчета, които свързват две съседни имения. Тук растат огромни гардении – дървета, разцъфнали в бели цветове. В края на този разкош е началната спирка на фуникулера. Има си разписание и побира максимум по 22 души. Пътуването продължава около минута, като стъклената кабина се изкачва бавно към върха. Така хората виждат постепенно двете крепостни стени – външната и вътрешната, а заедно с това гледката към Бергамо става фантастична. Крепостните стени са построени през XVI – XVII в. от венецианците. Преди са служили да защитават града от чужди нашествия, а днес го пазят от шумния център на Долния град. Рока е крепостната стена, в която се помещава филиал на Историческия музей. Тук можете да научите за историята на Бергамо в периода 1797 – 1870 г. Слизайки от фуникулера, вече сте в сърцето на Горния град. И именно тук, на върха, пак можете да седнете и да посвирите, защото в чакалнята има същия роял, като този на жп гарата. Преди да се потопите в историята и красивата архитектура на уличките в Горния град, първото нещо, което ще видите, е едно уникално малко ресторантче с две масички отвън. Тук се сервира невероятно вкусната полента (подобно на българския качамак). Тя е специалитетът и гордостта на Бергамо, а полента „Бергамаска” – разновидност­та, която се готви тук, е направена от два типа царевично брашно. Непременно седнете и си поръчайте. Предлага се с глиганско или сърнешко месо, 4 вида тукашни сирена или с наденичка и гъбен сос. Ако сте повече хора, поръчайте и от четирите вида и опитайте от всичките. Вкусът е невероятен. Като хапнете добре, можете да продължите. След 5 минути от ресторантчето вече ще сте в сърцето на Горния град. Смята се, че той е бил построен на мястото на древния Бергомум – седалище на келтски племена. През 49 г. пр.Хр. става владение на римляните, а населението му в този период наброява около 10 хил. души. През V в. градът е разрушен от войските на Атила, а от VI в. вече е седалище на най-важните ломбардски дукове от Северна Италия. От XVII в. тази средновековна част на Бергамо е заобиколна от венецианска стена, дълга около 5 км. След отхвърлянето на чуждото господство и основаване на държавата Италия селището е освободено през 1859 г. от борците за независимост, организирани около Джузепе Гарибалди. „Виа Гомбито” е главната улица в стария център. Със своите средновековни кули и антични сгради тя впечатлява всеки посетител на града. Както навсякъде в Италия, така и тук кулите са характерни за старите части на градовете. Колкото си по-богат, толкова по-висока кула е трябвало да вдигнеш. Най-известната тук е „Кампаноне“. Само 30 секунди са нужни, за да стигнете до мястото с най-невероятните гледки към Бергамо. Това е времето, за което изцяло стъкленият асансьор ще ви издигне до върха на 53-метровата кула „Кампаноне“ (Камбанарията). Името й идва от факта, че в продължение на векове камбаната на върха й е служела за известяване за пожар, събиране на населението, обявяване на война. И до днес всяка нощ тя бие 180 пъти – стар обичай, с който в миналото всяка вечер в 22 ч. обявявали затварянето на градските порти. Приближавайки се до центъра на Горния град – „Пиаца Векия”, ще минете и покрай друга кула. Тя е известна с това, че е била използвана лично от Наполеон. Но не за нещо хубаво, а като своеобразен затвор за австрийски офицери. Когато говорим за кули, не трябва да пропускаме и една друга – издигната на входа на Бергамо, влизайки от магистралата. Тя е декоративна и е известна само с това, че е била построена по заповед лично на диктатора Бенито Мусолини. И накрая все пак ще стигнете до великолепния площад на Горния град – „Пиаца Векия”. В центъра му се намира белият мраморен фонтан „Контарини“. Площадът е пълен с исторически сгради. По протежение на едната му страна е базиликата Santa Maria Maggiore, която датира от X в. и има хор с над 800-годишна история. Била е средище на църковната музика в рамките на Венецианската република. На входа й са поставени два червени мраморни лъва. Построяването й е свързано с ширещия се тогава сред народа глад. Местното население я издига с молба към Дева Мария да се погрижи за тях. В нея се намира и гробът на световноизвестният италиански майстор на операта Гаетано Доницети, който е роден в Бергамо. Строителството й започва през 1137 г. на мястото на предишна религиозна сграда от VII в. и продължава до XV в. Непосредствено до базиликата е залепен параклисът „Колеони“. Той е своеобразен шедьовър на ренесансовата архитектура и декоративно изкуство. Посветен е на най-известния жител и благодетел на Бергамо – Бартоломео Колеони, роден през 1400 г. На „Пиаца Векия” се намират още красивите Palazzo della Ragione и Palazzo del Comune със средновековната часовникова кула. В дъното, срещу базиликата, е обществената библиотека Angelo Mai. Дворецът Palazzo della Ragione е построен през XII в. След разрушаването му през следващите години е възстановен във вида, в който е сега, от архитект Пиетро Исабело. В него е изложен уникален слънчев часовник, датиращ от XVIII в. Малко по-надолу от площада е и прочутата Цитадела, построена от гениалния Висконти в средата на XIV в. Въобще открийте Бергамо...