Свят и иновации

Ставангер - Където и нефтът може да бъде красив

Светослав Загорски Европа е измъчвана от рекордни жеги, но има места, където повечкото градуси не пречат и се приемат с радост. Това са градове с плажове, които почти никога не се използват по предназначение, а при високи температури жителите, а и туристите ще им се насладят. Такава дестинация е югозападното крайбрежие на Норвегия и град Ставангер. Именно тук е едно от малкото места в страната с дълги пясъчни ивици, които превръщат селището в идеално лятно направление за всички, които искат да съчетаят скандинавските преживявания със слънчеви бани. Неслучайно пристанището му е популярна спирка на обикалящите фиордите круизни кораби. Разбира се, плажовете са най-малкото, с което Ставангер привлича туристи целогодишно. Той е прекрасен стар град с красива архитектура и феноменални природни дадености. Това са и причините през 2008 г. той да бъде избран за културна столица на Европа заедно с Ливърпул. Официалната година за основаването на Ставангер е 1125 г., когато е завършена катедралата. Скоро той се превръща в регионален църковен център и важно тържище на югозападното крайбрежие на страната. След протестантската Реформация от 1536 г. неговото религиозно влияние отслабва. През XIX в. богатите на херинга брегове дават нов икономически тласък на града. За дълъг период от време неговите най-важни стопански дейности са корабоплаването, корабостроенето и производството на рибни консерви. Началото на новия икономически бум е поставено през 1969 г., когато в Северно море за първи път е открит нефт. В днешно време петролният сектор е ключово определящ за града и региона. Централата на най-голямата скандинавска компания – норвежкия енергиен гигант „Статойл“, е в Ставангер. Неслучайно именно Музеят на петрола, открит през 1999 г., днес е една от основните атракции на града. Разположен е на пристанището и неговата необикновена архитектура го е превърнала в забележителност. Гледан откъм морето, музеят наподобява малка нефтена платформа. Ставангер изненадва туристите с неголям и симпатичен център, набразден от тесни улички и открити пространства, затворени за движението на автомобили. Старият Ставангер – Гамле Ставангер, е разположен в съседство на градския център. Тук е една от най-впечатляващите колекции в цяла Скандинавия на стари бели дървени сгради от XVIII и XIX в. След края на Втората световна война планът за развитието на града включва замяна на подобни домове с нови модерни здания от бетон. Главният архитект на града обаче настоява да се запази и консервира част от центъра. Така се стига до създаването на тази зона, която понастоящем включва над 250 исторически здания. Катедралата „Ставангер“, известна още и като „Св. Свидин“, е най-старият норвежки храм. Построен е в периода 1100 – 1150 г. от английския епископ Рейнолд в англо-нормански стил. В края на XIII в. е изграден купол и ново място за хор в готически стил. Мястото е считано за най-добре запазения образец на тази архитектура. Това е единствената норвежка катедрала, която е останала почти непроменена от XIV в. Разходката из града продължава през старото пристанище Воген, където е историческата кула „Валберг”. Тя е построена като стражева наблюдателница през 1850 г., като в днешни дни там се помещава Музеят на стражите. От нея се разкрива прекрасна гледка към Стария град. Притегателно място за туристите е паметникът „Трите меча“ в почивната зона Мьоллебукта. Той представлява скулптура от 3 огромни солидни меча, забити в скала. Паметникът е посветен на състоялата се през 872 г. битка за Хафрсфиорд – разположения зад монумента фиорд. В знаменития двубой Харалд I побеждава своите противници и става първият крал на Норвегия. Ледаал пък е официалната резиденция на норвежкия владетел в Ставангер. Основната сграда е завършена през 1803 г. по поръчка на богат търговец и корабособственик. Вътре в резиденцията могат да се разгледат старинни автентични предмети и мебели. Два живописни пазара допринасят за пъстрата палитра на Ставангер. Единият е разположен до катедралата, където могат да се купят продукти от местни фермери. Другият е закритият рибен пазар в края на пристанището, което също е атракция. Непременно трябва да си направите вечерна разходка по Синята алея. Нейното трасе минава през няколко малки кея и други забележителности, сред които и новата концертна зала. Наречена е така заради синята светлина на вкопаните в земята лампи. Несъмнено впечатляващо е и възстановеното селище от желязната епоха – Йерналдергарден, което е в силен контраст на модерните жилищни блокове. В града има и други музеи, които си заслужава да видите. Музеят „Ставангер“ е разположен в старата част и разказва за миналото величие на селището, когато е било „херингова столица на Норвегия“. Близо до него е разположен и Норвежкият музей на консервите. Помещава се в сграда на бивша фабрика, функционирала до средата на миналия век. Градският арт музей „Рогаланд“ пък разполага с колекция от над 2 хил. творби на норвежки и чуждестранни художници от XIX в. до наши дни. Ставангер е разположен до един от най-красивите фиорди. Flor og Fjaere е малка градина на остров в близост до града, която може да се похвали с колекция от красиви екзотични растения в спокойна обстановка. До този райски кът се стига за около 20 мин с лодка, която тръгва от пристанището на Ставангер. 50 хил. засадени цветя даряват посетителите с наслада, удоволствие и вдъхновение. Името Flor оg Fjaere е игра на думи между Flor (флора, растителност) и Fjaere, което означава точката на пречупване между океана и сушата. Ако се чудите какво ли е да погледнете от върха, то в Норвегия има едно място, което може би най-точно отговаря на израза „Гледка от върха”. Прейкестолен, известен още под името Пулпит Рок (Молитвената скала), е отвесен, леко наклонен и надвиснал над водата скален блок с височина 604 м. Горната му част е почти плосък квадрат с размери около 25 на 25 м. Величествената канара се намира в непосредствена близост до Ставангер и от нея се открива удивителна панорамна гледка към красивия фиорд Лизефьорден. Очарованието на дивата природа със сигурност ще ви омае, но не забравяйте, че Прейкестолен е опасна атракция. С цел да се запази естествената красота на скалата по ръба й няма изградени обезопасяващи первази. Тя е една от най-посещаваните забележителности в Норвегия – над 100 хил. души ежегодно се качват до върха й. След стръмната част пътят се раздвоява и имате два варианта да стигнете до скалата. Единият е Cliff trail, който върви покрай фиорда, а другият – Hill trail, който минава по планината Kjerag. И двата имат своето очарование, затова най-добре е на отиване да минете по първия, а на връщане – по втория. Веднъж стъпили на площадката на Прейкестолен, пред вас ще се разкрие изключителна панорама, която завинаги ще остане в спомените ви. Усещането за свобода и необятност е невероятно.