Гуадалахара - Градът на мариачите и текилата

Светослав Загорски Хиляди хора всеки ден обикалят Карибите с тузарските круизни кораби. Познайте кой бряг е любим на повечето туристи. Естествено, мексиканският. Въобще Мексико е изключителна дестинация, която ярко контрастира с най-южните американски щати. Тук всичко е наситено, дъхаво, красиво, а един от най-романтичните градове безспорно е Гуадалахара – столицата на централнозападния щат Халиско в Мексико. Градът е разположен на 1600 м надморска височина и е вторият по население след столицата Мексико Сити. Гуадалахара получава името си от едноименното испанско селище, като самият произход на името идва от арабскoто „вади л-ихара”. В буквален превод това означава Долината на камъните. Известен е и с имената Перлата на Запада или Града на розите. Гуадалахара е целогодишно посещавана туристическа дестинация, защото голяма разлика между летните и зимните температури няма, като средната е около 26 градуса. Но не само климатът е притегателен. Гуадалахара и целият щат Халиско са известни като родина на текилата, сомбрерото и мариачите. През средата на XIX в. поради общественото недоволство на работническата класа, потискана от господстващите испанци, се раждат мариачите. Чрез песни на публични места те започнали да правят по-лек живота на своите събратя. Поради големите горещини, на които били подложени тези музиканти, свирещи и пеещи на открито, се ражда и сомбрерото.На Пласа де лос Мариачис можете да чуете множество мариачи банди. Това е мястото, където е роден известният танц „Мексиканска шапка”. Честа гледка е мариачите да правят серенада по поръчка на някой посетител в съседните кафенета или ресторанти. Докато слушате хубавата музика на мариачите, не пропускайте да пробвате местната текила. Тя е родена именно тук, в щата Халиско. Първоначално синьото агаве, от което се произвежда тази напитка, е било най-разпространено в град Текила, откъдето идва и името на този еликсир. Текила се намира на около 40 км от Гуадалахара. Процесът на производство на питието отнема около 9 години, затова и пиенето на напитката е истински ритуал, който трябва да се следва с предана последователност. Солта и лимонът са абсолютно задължителна част от този ритуал. Те формират крайния вкус, а едновременно с това правят усещането не толкова силно алкохолно. Това обаче си е нож с две остриета и може неусетно да прекалите с напитката. Историята показва, че Гуадалахара е съществувал като селище на три различни други места, преди да заеме настоящото си разположение. Последното местене е през 1542-ра – година след избухването на войната с индианците, известна като Микстонската война. Конфликтът приключва, след като испанците се съгласяват да дадат няколко концесии на индианците и да освободят всички роби. Гуадалахара едва оцелява, като неговите жители се молят на архангел Михаил за спасението си, поради което той се превръща в патрон на града. Тогава през 1542 г. е решено селището да бъде преместено до Атемаяк, който предоставя повече възможности за защита. Това е и съвременното местоположение на града, който е основан от Нуно де Гусман – конквистадор и колониален администратор в Нова Испания. През 1791 г. е открит университетът на Гуадалахара, като градът по това време е столица на Нуева Галисия. След края на Мексиканската война за независимост е създаден щатът Халиско и Гуадалахара става негова столица. Градът на розите е смятан за еталон на колониалния стил, въпреки че по-голяма част от сградите му датират от периода след извоюването на независимостта. Както повечето стари градове, така и тук катедралата е в центъра на всичко и отправна точка за разходката. Нейният строеж започва през 1561 г. и отнема около 50 години. Архитектурата на сградата представлява еклектичен микс от готически, неокласически и паладиански елементи. Сегашните кули са издигнат през 1854 г., след като земетресение разрушава оригиналните през 1818 г. Едно от най-известните неща в катедралата е стенописът „Успение на пресветата Дева”, създаден от Бартоломе Естебан Мурийо. Освен катедралата интерес представляват църквите „Сан Франсиск” и „Санта Моника”, както и почти всички по-стари сгради и площади в центъра на града. И като стана дума за площади, то Гуадалахара е уникален в това отношение с известния Площад на кръстовете. Той представлява съвкупност от четири площада, обединени под формата на кръст, в чийто център се намира катедралата. Площад „Гуадалахара” е западно разположен с лице към храма, като на него има кръгъл фонтан. Южно от катедралата е Пласа де Армас, където се намира френска желязна сцена за изпълнения на улични банди, закупена от мексиканския президент Порфирио Диас през 1885 г. Пласа де ла Либерасион е на изток, зад катедралата, и на него се намират два големи фонтана и гигантска скулптура на Мигел Идалго – човека, подписал Мексиканската декларация за независимост. Площадът служи и като атриум на най-стария запазил се театър в града – „Деголадо”. На север от храма е Ротонда де лос Халисиенсис Июстрес Тя служи за мавзолей на знаменити личности, родени в щата Халиско. Самата ротонда е заобиколена от красив парк. Гуадалахара също има сграда, която е обявена за световно културно наследство от ЮНЕСКО. Това е Институто културал кабанас – културен и артцентър, където са изложени фрески на Хосе Клементе Ороско. Ороско е мексикански живописец и график, роден в края на XIX в. Той е един от най-големите новатори в област­та на монументалната живопис и представител на мексиканските художници муралисти, редом със световноизвестния Диего Ривера. Излизайки от площадите, се насочваме към Паласио де Гобиерно. Това е историческото седалище на местното управление на щата Халиско. В днешно време резиденцията е посещавана най-вече заради стенописите на Ороско. Най-известният от тях представлява огромен портрет на самия Мигел Идалго. В Гуадалахара е разположен и регионалният музей на Халиско. Построен е в началото на XVIII в. като духовна семинария, а в началото на XX в. е превърнат в музей. Един от най-ценните експонати е цял скелет на мамут. За туристите в Гуадалахара има и доста нестандартни изживявания. Такова е нощният тур из известното старо гробище от 1786 г. – Ел Пантеон де Белен. То е превърнато в музей на фолклора и тук могат да бъдат чути много интересни и страховити истории. Страхотно изживяване е и разходката из оживения пазар „Меркадо Либертад”, която сме оставили за накрая. Това е най-големият пазар в цяла Латинска Америка и е разположен на няколко етажа. Местните го наричат „Меркадо Сан Хуан де Диос” на името на реката, която някога е минавала оттук. Тук можете да хапнете и два от най-великите мексикански специалитета. Това са козята яхния бириа и качамакът със свинска яхния, известен като позоле. Въобще хапнете, пийте една текила и слушайте нежните песни на мариачите!