Лече - Перлата на барока в Италианския юг

Светослав Загорски Италианската провинция Пулия – „Токът на Ботуша“, е абсолютен туристически хит през последните години. Удивителни места с нестандартна архитектура, като Матера и Остуни, съчетани с красиви плажове, привличат романтици от цял свят. Всичко това е комбинирано с близкото разстояние до България. От София до тук са малко над 900 км, в случай че вземете ферибота от Игуменица до Бриндизи. На 50 км от италианския бряг, надолу към „тока”, ще стигнете до едно изумително градче – Лече. То е един от най-запазените барокови градове в страната, с което неслучайно си печели прозвището Флоренция на барока или Флоренция на Юга заради красивите фасади на множеството дворци, църкви и обикновени жилищни къщи. Лече е административен център на едноименната провинция, намираща се в област Пулия в южната част на Италия. С население по-малко от 100 хил. души не е сред големите градове в страната, но това съвсем не означава, че няма исторически и архитектурни забележителности и атракции. За нас Лече се свързва често с футболния отбор, в който започва кариерата си Валери Божинов. Градът обаче е известен по света не толкова със спортния клуб, колкото с романтичните преживявания, които предлага на своите гости. Лече пази традициите на Италианския юг, които се виждат в поведението на гражданите му, в малките уютни заведения и в задушевните разговори, водени от местните хора. Тук често ще видите улични музиканти, които изпълняват традиционната фолклорна музика пицика. Селището е известно и с още нещо – майсторите, които изработват всякакви фигури и предмети от папиемаше. Това древно изкуство си има музей, в който ще научите повече за него, а по магазинчетата из града ще видите всякакви сувенири. Според легендата градът е известен още от времето на Троянската война, когато е носил името Сибар. По-късно, през III в. пр.Хр., е завладян от римляните, които му дават името Липия. Днес основните останки от тези времена се намират именно между Лече и Бриндизи. През управлението на император Адриан селището е преместено на 3 км на североизток и получава ново име – Личея. След краха на Западната Римска империя то е превзето от остготския крал Тотила. След това за пет столетия е върнато към Източната Римска империя – Византия. Норманите завладяват града през ХI в. и по-късно той е присъединен към Кралство Сицилия. През 1630 г. започва изграждането на Лече в бароков стил. За защитата му от османски нашествия Карл V заповядва да се построи нова крепост. Тя е изградена под ръководството на Джан Джакомо дел Акаджа и е издържана в трапецовиден план с ъглови кули. Днес е прикрепена към операта „Греко”, открита на 15 ноември 1884 г. Целият град е наситен с барок, който можете да усетите във всеки елемент на постройките, обикаляйки по красивите улици. В центъра му къщите са произведение на изкуството сами по себе си и е добре да се разходите пеша, за да усетите неподправената атмосфера. Повечето здания са направени от местен камък, който с течение на времето се втвърдява и придобива топъл златист цвят. От него са изградени църквите, дворците и домовете, което придава несравним чар на Лече. Голяма част от сградите са украсени в типичния бароков стил и по покривите и фасадите им има изображения или скулптури на цветя, плодове и екзотични животни. Пиаца „Сант Оронцо” е сърцето на Лече и една от най-елегантните му части. Тук различни архитектурни стилове са се смесвали през годините, при това в пълна хармония – от Римския амфитеатър до Колоната на свети Оронцо. Добавете към това и няколко сгради и палати от 20-те години на миналия век и получавате перфектния микс. Руините от Римския амфитеатър са открити по време на археологически разкопки, направени през 1929 г. Днес около тях често се провеждат театрални и музикални представления. По внушителния булевард „Виторио Емануеле II“ през няколко малки площадчета и богато украсени сгради се стига до пиаца „Дуомо” – площада на главната църква на Лече. Той е красив през деня и впечатляващ през нощта заради ефектното си осветление. Докато стъпвате на него, ви заобикалят тераси със статуи на светци, които сякаш следят какво се случва. Тук се намира и Епархийският музей заедно с училището за вероизповедания и библиотеката. Все пак, за да стигнете до всички красоти, трябва да минете през старинните порти, ограждали древния град. Някога са били четири, но до наши дни са оцелели три от тях. Най-старата е Триумфалната арка, направена в чест на крал Чарлз V. Известна е като Porta Napoli. Втората е Porta Rudiae, която датира от 1703 г., а най-новата e от края на XVIII в. и е позната като Porta San Biagio. Разбира се, в Лече има и кули. Торе дел Парко е един от символите на средновековния град. Кулата е построена през 1419 г. от 18-годишния Джовани Антонио Орсини – първенец на Лече. Тя се издига на 23 м и е оградена с ров. Целият комплекс е бил седалище на трибунала, а след смъртта на Орсини става резиденция на испанския вицекрал. И все пак в един такъв град не може да не отдадем внимание и на красивите църкви. Най-уникалната е посветена на св. Ирина и е известна с множеството си олтари. Построена е през 1591 г. от Франческо Грималди. На голямата й фасада по цялата височина са показани различни стилове. Порталът е увенчана със статуя на св. Ирина от Мауро Маниери. Интериорът обаче е доста по-интересен. Много красиви са олтарите, разположени така, че да наподобяват латински кръст. Първият е този на св. архангел Михаил с копие от едноименната картина на Гуидо Рени. Най-висок е олтарът, посветен на Светия кивот, направен от Оронцо Тисо. От дясната му страна е един от най-големите в Лече, посветен на св. Гаетан. В четвъртия край на кръста е олтарът на св. Андрей от Авелино, който е издържан в стил рококо. В средата на кръста е този от XVII в. на св. Оронтиус, направен от Франческо Зимбало. До него е олтарът на св. Ирина с платно от Джузепе Верио от 1639 г., а последният е на св. Стефан от Верио. Не пропускайте и бароковата църква „Санта Кроче“ заедно с някогашния манастир, който днес е работното място на правителството на провинцията. Фасадата й е може би най-сниманото нещо в Лече. Отпред непрекъснато има тълпи от хора с фотоапарати, а и самият площад си заслужава. Друг един манастир и църква – „Санта Киара”, е събрал на площ от над 3 хил. кв. м историческото наследство на града. Музеят на Лече предлага разходка през времето плюс приятно кафене и невероятна гледка към Римския амфитеатър.