Светослав Загорски Представете си, че сте на екскурзия в красивия щатски град Бостън и си пиете бирата в световноизвестния бар „Наздраве”. Изведнъж ви се приисква да се разходите край океана или да поиграете голф. Няма нищо невъзможно. Достатъчно е да се качите на колата и за около 2 часа ще изминете 130 км до известният остров Мартас Винярд. Естествено, ще ви се наложи да вземете и ферибота за 6 км. Другият вариант е самолетът от Бостън за 30 минути до летището на Мартас Винярд. Усещането, че се отзовавате в рая, ще се появи веднага. Остров Мартас Винярд е с размери 32 на 16 км и вече не е покрит с диворастящи лозя, но все още обещава магия, новоанглийска мистика и скромен начин на живот. Хълмистите му пясъчни дюни и боровинкови мочурища чудесно допълват гледките към красивите къщички, фаровете по брега и яхтите, които обикалят бреговете. Островът придобива световна слава през 70-те години на миналия век. Тогава тук е заснет един от най-известните филми на ужасите – „Челюсти”. Красивият Мартас Винярд обаче се оказва и любимо място на най-известните и влиятелни американци. С право можем да го наречем Президентски остров. Сегашният държавен глава на САЩ Барак Обама притежава къща тук. Почти всяко лято той и семейството му прекарват няколко дни на острова, необезпокоявани от никого. Обама е третият действащ президент, който го посещава след Юлисис С. Грант и Бил Клинтън. Тук е плувал и писал борецът за граждански свободи на чернокожите Мартин Лутър Кинг. Известни актьори също имат имения, като Мег Райън например. Островът обаче е свързван и с тъжна история. На път за дома на майка си Жаклин Кенеди-Онасис в Мартас Винярд близо до брега в самолетна катастрофа, умира Джон Кенеди-младши. Днес там се издига мемориал в негова памет. Стандартът на живот тук е значително по-висок от средния за САЩ – цените на стоките са с 60% по-високи, а на имотите – двойни. Историята на Мартас Винярд започва през 1602 г., когато пътешественикът Бартоломю Госнолд дава това име на острова, вдъхновен от дъщеря си Марта и изобилието от диво грозде. Местните индианци от племето уампаноуг го наричат Ноепе, което се превежда „сред водата”. Животът на ранните заселници зависел от морето и селското стопанство. Китовото масло, рибата треска и производството на свещи били главният износ на островитяните. Много от жителите работели като морски търговци, капитани, китоловци и рибари. Китоловството станало основната индустрия и допринесло за забогатяването на областта. Това дало отражение върху домовете, построени от морските капитани, живеещи там, които до ден днешен учудват със своята елегантна федерална и гръцка възрожденска архитектура. Войната по времето на Американската революция се оказала тежко изпитание за острова. През 1778 г. кораби на Британската империя акостирали в пристанището „Винярд Хейвън”. Нашествениците изгорили повечето от местните плавателни съдове и ограбили почти всичкия добитък на населението. Това икономическо бедствие коствало на островитяните повече от едно поколение, докато се възстановят. Раждането на туристическата индустрия на острова започва през 1835 г., когато градчетата тук стават популярни места за религиозни служби. През 1885 г. те привлекли 12 хил. богомолци. До 1879 г. посетителите достигнали над 30 хил. души. След историята за мястото е време да започнем и разходка из малкия остров и неговите 6 градчета. Най-красивото от тях е Оук Блъфс, което е курорт още от викторианската епоха. Той е застинала във времето фантазия, нестандартна и забавна заради около 300-те викториански къщички в бонбонен цвят. Първият поглед към тази приказна действителност не може да се сравни с нищо. Къщите са известни като Джинджърбред Хаусис. Боядисани са в ярки цветове и носят чувство на неповторим уют и идилия. Повечето от тях са обитаеми, а някои дори можете да наемете. През лятото наемът е около 2000 долара на седмица. Продажната цена обаче е над 1 млн. долара. Гледката на редицата къщи, боядисани в бонбонени цветове, с безброй дървени орнаменти, ви кара да забравите за реалността. Духът на този приказен свят е неподправен, чист, има нещо детско в него. Все едно всеки момент ще зърнете маймунката Г-н Нилсон и Пипи Дългото чорапче да се люлеят на стола на верандата пред вила „Вилекула”. Голяма част от тези постройки са разположени в окръжност и носят също толкова забавни индивидуални имена – Розовата къща, Ангелския котидж, „Морска скарида”. Първата има славата на най-търсена от фотообективите на туристите. Орнаментите над прозорците й са наречени „вежди“. Всяка къща е построена с впечатляващо внимание и прецизност, детайлите са изпипани майсторски и изобилстват из целия екстериор. Често дори летните цветя в саксиите и в градините са в цветова хармония с основните тонове на зданието. Всяко има и веранда с неизменните люлеещи се столове. Джинджърбред Хаусис били построени в средата на XIX в. от последователи на Методистката църква с цел да предоставят възможност на хората да се отдадат на религиозни учения необезпокоявани. Точно на противоположната страна на Оук Блъфс е селската област Чилмарк с център рибарското градче Менемша. То е известно със заоблените хълмове и неповторимата плажна ивица. Gay Head пък е популярен със своите глинени скали и природна красота. Това е домът на много индианци, потомци на племето уампаноуг. Пристанището „Винярд Хейвън” в градчето Тисбъри е центърът на островната търговия и мястото, където пристигат повечето туристи от континенталната част. Съседното Уест Тисбъри пък е типично селце от Нова Англия – с бели църкви, бакалски магазинчета, стара мелница, ферми и езера. В Уест Тисбъри се провежда най-големият по рода си в Нова Англия съботен селскостопански пазар. Тук е и фамилията, която държи най-стария бизнес на острова. Те са „търговци на почти всичко“. Техен е универсалният магазин „Елис“, изписан в стила на американския художник Норман Рокуел – създател на образа на Дядо Коледа. За да отидем към последното градче, ще се върнем отново назад в историята. През 1640 г. всичко, което днес се нарича Нова Англия, е било присвоено и разделено между заселниците, идващи от Европа. През 1642 г. остров Мартас Винярд се колонизира от англичани, водени от Томас Мейхю Джуниър. Те се настаняват в района, познат днес като град Едгартаун. Местните индианци от племето уампаноуг със своето гостоприемство помогнали на новодошлите, като ги научили на рибарски и селскостопански умения. Днес Едгартаун е архитектурен паметник на златната ера на китоловството. Най-впечатляващата сграда тук е хотелският комплекс „Шарлът Ин“. Старомоден, елегантен и горд с обслужването си, той се състои от група къщи от ХVIII и ХIХ в., украсени в английски провинциален маниер и свързани със симетрични градини. Голяма част от островната слава на хотела може да бъде приписана на неговия звезден френски ресторант „Л’Етоал“, където изисканата вечеря протича в остъклена градина, обляна романтично в светлината на свещи, а допълващата я континентална закуска е пълна с утринно слънце и аромата на пресни палачинки със сладко от боровинки. Какъв прекрасен завършък на един сутрешен полет от Бостън!