Калоян Станчев Георги Сотиров Признаваме, че още в големия „Боинг“ се замислихме за евентуалното заглавие на нашите „Маршрути“. Импровизирахме върху вариантите на Алековото „До Чикаго и назад“, после „напред“, „До Чикаго и през Америка“ и подобни, но все нещо ни смущаваше. Или че беше близко до заимстваното, или че се получаваше някаква игрословица. И изведнъж луксозното списание в аероплана ни даде заглавието. Оказа се, че в Чикаго живеят 200 000 българи. Преди това обаче още в тъмни зори - в 5 часа, летище София се изпълни предимно с млади хора в очакване на полета до Франкфурт, откъдето „Луфт­ханза“ щеше да ни качи на самолета за презокеанския си полет до Страната на неограничените възможности. Това сравнение е банално, но като първо за нас прелитане над океана и отвъд него ние очаквахме и невъзможното да ни се случи. Двуетажният „Боинг” бе с близо 400 нетърпеливци, а мнозина от тях не мигнаха по време на 9-часовото летене до Чикаго. Наблягаха на напитките и коментираха приказките на приятели за пословично дългите опашки пред гишетата за пристигащите на аерогарата в Чикаго. Още там се срещнахме с много наши сънародници, тръгнали да преследват американската мечта, но за момента – служители на летищния комплекс. Тези приветливи момичета и момчета също потвърдиха официалната статистка, че в Чикаго живеят над 200 000 сънародници. Огромният шестцилиндров „Шевролет“, който наехме Rent a car, се оказа истински змей на шосетата. Впрочем, американците отново залагат на шест- или осемцилиндровите бензинови двигатели. Не че има къде и как да подгонят всичките коне под предния капак, но явно и това е част от мечтата. Впрочем наемът на „Шевролет“-а беше 50 долара на ден, а застраховката надхвърляше 50% от цената. Никакви формалности при наемането – шофьорска книжка и пълна кредитна карта. Газ и първите шофьорски изненади - включваме се в магистралата от лявата в най-лявата лента. В този щат на магистрала е разрешено изпреварването и отдясно. В цяла Америка правилата позволяват завиването надясно при червен светофар, както и преминаването на червено, ако се намирате на две еднопосочни улици и не засичате друг автомобил при маневрата. Първата ни цел за тридневното пребиваване в мегаполиса е Юнайтед център – домът на „Чикаго Булс“, един от най-титулуваните отбори от Националната баскетболна асоциация (НБА). За „биковете“ дълги години игра един от най-известните баскетболисти на земята - „въздушният“ Майкъл Джордан, а също и редица други величия, оставили името си в баскетболната зала на славата, измежду които може да отличим Денис Родман и Скоти Пипън. Изкушаваме се да припомним, че и нашата страна е оставила следа в НБА благодарение на легендата Георги Глушков. Емблематичната статуя на Джордан посреща гостите пред централния вход на залата. Правим задължителните за всички настоящи и бивши баскетболисти и фенове на великата игра снимки за спомен, след което се отправяме към Уилис Тауър - една от най-високите сгради в света Старото име на този внушителен небостъргач е Сиърс Тауър. Със своите 443 метра височина до 2012 г. той е бил начело в класацията за най-висока сграда в САЩ. Идеята на проектантите за създаването на Уилис Тауър идва от 9 цигари, образуващи квадрат и впоследствие размествани една спрямо друга, за да се получи разчупената архитектура. Реално съоръжението представлява 9 квадратни тръби – колони, образуващи в основата голям правилен четириъгълник. Тръбите се извисяват заедно до 66-и етаж, пет от тях — до 90-ия, а само две поемат нагоре за оставащите 20 етажа. За любознателните ще припомним, че площа на зданието се равнява на 57 футболни игрища. Високоскоростни асансьори със смайваща бързина изстрелват кабините нагоре. Един от нас, в една друга възраст, изпитал претоварването при излитането с изтребителя МиГ-21 (спарка), сравнява усещането при потеглянето на асансьора именно с това на изтребител на форсаж. Само дето в асансьорите не предоставят височинни костюми. а и понеже споменахме за деветте цигари по-горе, добре е да се знае, че тази нация е най-върлият противник на пушенето. На върха на сградата излизаме върху 100% стъклени тераси. Усещането е, че стъпваш върху облаците. Атракцията си заслужава, особено при хубаво време. Открива са великолепна гледка, пред нас е целият downtown на Чикаго, откъдето в далечината откриваме и парка „Милениум“ - може би най-големият зелен проект в света. Растителността в него значително намалява интензивността и силата на честите гръмотевични бури, пречиства въздуха, редуцира атмосферното затопляне над мегаполиса. Като заклети автомобилисти научаваме, че под земята има паркинг с капацитет 4000 места. В центъра на парка откриваме и огромната скулптура на родения в Индия английски художник Аниш Капур. Наречена „Зърното“ поради специфичната си форма, тя е направена от 168 неръждаеми, заварени една за друга метални плочи. Почти огледалната й повърхност отразява и разсейва градския пейзаж. Определено не само според нас „Зърното“ е една от най-големите атракции в „Милениум“-а. Друга много централна роля сред зеленината заема павилионът Pritzker, дело на известния архитект Франк Гери. Капацитетът му е 11 хил. души. Извън металната структура на сградата е разположена стоманена мрежа, съставена от множество извити решетки, използвани за технологични нужди при концерти, танцови спектакли и т.н. Разбира се, запознаването с чикагския downtown никак не би било пълно, ако във впечатленията на госта го няма небостъргача Aqua tower - най-високата сграда в света, проектирана от жена. На външен вид архитектурата на Aqua tower наподобява скала с падаща по нея вода. Уникалността на сградата е очевидна. От първия до осемдесет и втория етаж няма два еднакви балкона. Идеята е да се защитават апартаментите от горещото слънце през лятото и да се намалява усещането от силните ветрове. През 2009  г. Aqua Tower е признат за най-добър небостъргач. Разполага с плувен басейн, покривна градина, трасета за джогинг и дори библиотека. Три дни в Чикаго изминават по-бързо от очакванията ни. Пред нас е Милуоки - целта на презокеанското ни пътуване. Там ще присъстваме като най-чакани гости на българо-американска сватба. В типичен американски стил младоженецът е разпратил уникалните си покани до своите приятели, където под очаквания дрескод само на български език пише: „За чалга - забранено“. Та трябваше да превеждаме на американците какво е това чалга и има ли тя място в Милуоки. Но затова - друг път. Сега се подкрепяме с по един чикагски хотдог, който наистина е нещо приказно за гастрономите – гореща питка с маково семе, виенска телешка наденичка, чушки, малко сос в яркозелено, ситно накълцан лук, резен домат, краставичка, горчица и сол. Предния ден посетихме и известната чикагска Pizzeria Uno. Пиците с дебело тесто, подобни на пай, и с ароматни добавки не ни допаднаха, но все пак и те са част от американската действителност – на работливи, вечно бързащи, усмихнати, пълнички мъже и жени, явно открили и поддържащи американската си мечта.