Свят и иновации

Версайският дворец – разкош и абсолютизъм

Свилена Гражданска Париж На около 40 минути от Лувъра, в парижкото предградие Версай, е разположен дворец, който със своя разкош впечатлява векове след като вече не е център на френската политика и абсолютизма на Луи ХIV – Краля Слънце. До палата се стига с крайградската железница, с автобус или с кола. Той е отворен за посетители през цялата седмица без понеделник. Можете предварително да си купите онлайн билети, за да не чакате на опашка, чиято дължина в някои часове на деня е огромна. Вече има безплатно приложение за телефони, чрез което можете да научите цялата история на комплекса – Palace of Versailles. Стъпвайки на площада на Версайския дворец, ви обгръща могъществото на Френската империя от ХVII – XVIII в. Две величествени златни порти разделят двора на две части. В зависимост от социалното си положение французите са стояли в двете пространствата, за да измолват от владетеля или от благородниците някаква милост. Изграден за няколко десетилетия, комплексът достига своя връх при Краля Слънце, но е частично разрушен по време на Френската революция, за да бъде възстановен през ХIХ – ХХ в. и се превърне в музей. Той включва освен двореца и величествени градини, Малкия и Големия Трианон, които са резиденции на кралските особи, както и други, по-малки сгради. Но само век преди да започне неговото строителство, тук е имало гора. През 1575 г. феодалното владение на Версай е купено от флорентинеца Албер де Гонди, който поканил крал Луи XIII на няколко ловни излета в околностите. Владетелят харесал района и наредил да се започне изграждане на хижа. Впоследствие сградата става основата за строителството на бъдещия дворец. А главен инициатор за реализацията на най-величествения палат през този период в Европа е Луи ХIV. Мащабността на комплекса довежда до обявяването му от владетеля през 1682 г. за основно жилище на кралското семейство и правителствен център на Франция. Той осигурява стаи във Версайския дворец на всички от придворните си, като по този начин успява да контролира техните интриги. Проектът за палата е поверен на архитект Луи льо Во. Той добавя три нови крила към оригиналната сграда. След неговата смърт работата е поета от помощника му Франсоа д’Орбей. Чарлес льо Брун измисля сложната вътрешна украса на зданието, а Андре Ленотр реализира обширните градини на Версай. Двамата творци заедно организират поставянето на многобройни чешми и статуи из целия комплекс. В строителството на двореца се включват над 36 хил. души и 6 хил. коня. Площта му е над 50 хил. кв. м. Има 2153 прозореца и 67 стълбища. Той е в стил класически барок. Апартаментите и салоните в палата са изпълнени със стенописи, мебели, картини, скулптури, гоблени, часовници, камини, цветен мрамор... Всяко пространство притежава собствен характер. Част от помещенията са посветени на древногръцкия герой Херкулес и на покровителя на търговците и вестоносците в древен Рим Меркурий, а Луи XIV неслучайно избира за тронна зала салона на Аполон – бога на слънцето. Архитектът Жул Ардуен-Мансар създава една от най-известните зали в двореца – тази на огледалата. Тя е дълга 73 м, а височината й достига 13 м. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Има 17 огромни полилея и 26 по-малки за общо 1000 свещи. Целият таван е украсен с прекрасни стенописи, изобразяващи великите дела на монарха. За да се стигне до нея, се минава през Залата на мира или Залата на войната. Ардуен-Мансар построява и Големия Трианон, който е по-малък палат в единия край на градините. Посетителите му няма как да не попаднат под магията на елегантните пропорции на сградата. Едноетажният дом излъчва едновременно чувство на уют, сладост и величие. В двора му е разположена пълна с най-различни цветя градина. Луи XIV използва Големия Трианон, за да се усамоти с най-близките си, далече от погледите на благородниците. Наполеон Бонапарт живее тук с втората си съпруга – Мария-Луиза Австрийска. До Версайския дворец се простира обширна градина – около 1000 дка, която можете да разгледате пеша, да си наемете голф количка или да се качите на туристическо влакче. Паркът е построен за 7 години. Негов автор е бележитият майстор на парковото изкуство по това време Андре Ленотр, който получил лична покана от Луи XIV. В градината са разположени множество скулптури, някои от тях – копия на антични произведения, а други – творби от XVI – XVIII в. Из парка има няколко различни по големина водни басейни, великолепни алеи. Западно се намира Гран канал – водна площ във вид на кръст, където карали гондоли. Той е с площ 44 ха и за него са необходими 400 хил. куб. м вода – колкото за 150 олимпийски басейна. Покрай канала, в който можете да се разходите с лодки, са разположени гори, залесени с местни дървета – дъб, ясен, бук, череша. Оранжерията във Версай е вкопана в склона в долната част на двореца. Поради разположението си изцяло на юг и че е покрита с двойно стъкло, в нея се запазва постоянна температура между 5 и 8 градуса даже и през зимата. Там се оглеждат около 1000 топлолюбиви растения. В градината са разположени великолепни фонтани, но намирането на вода за тях е трудно. За целта е създадена мрежа от 200 км канали, просеки и акведукти в района. Над 32 хил. златни листчета покриват съоръженията в парка. Формата на струята определя дали водата да блика нагоре като кипящ водоскок, или да се развихря във вид на пръски. Тук в определено време на деня има музикално шоу на фонтаните. А вечер се провежда светлинно шоу на фонтана на Нептун. След смъртта на Луи ХIV през 1715 г. била построена уникална зала, служеща за придворен оперен театър. Тя побирала 700 зрители и имал подвижна сцена. Красотата й се използвала само за извънредни и важни събития, като например сватбата на Луи ХVI с Мария-Антоанета през 1770 г. По време на управлението на Луи ХV започнало строителството на Малкия Трианон, който бил за Мадам дьо Помпадур. Обаче тя почива четири години преди сградата да бъде завършена. Впоследствие палатът е подарен от Луи XVI на жена му Мария-Антоанета. В него е можело да влизат хора само с позволението на владетел­ката. Наблизо е музеят на коли от различни времена – кралски каляски, както и тази, използвана при коронацията на Наполеон I, шейни, носилки и др. В единия край на комплекса са разположени къщи, мелница, мандра и други сгради, където Мария-Антоанета обичала да изпробва селския начин на живот.