Свят и иновации

Грас – Меката на благоуханията

Инж. Джани Антова Любители и познавачи на аромати от цял свят всяко лято посещават малкото френско градче Грас, за да се потопят в чудната атмосфера на създаването на онези съставки, които превръщат парфюма в тайнствено творение, носещо послание към околните. Градът е признат за световна столица на парфюмерийната индустрия и това не е случайно, защото тук се произвеждат 2/3 от естествените суровини – етерични масла, абсолюти и молекулярни екстракти аромати, които Франция използва в производството на парфюми, а приходите от него възлизат на около 600 млн. евро годишно. За неизкушените от магията на благоуханията посетители малкото градче би могло да остане незабелязано и встрани от основния туристически поток, защото, макар и близо до крайбрежната ивица на Лазурния бряг, селището се намира на около 20-ина км навътре в сушата. Но дори и само заради изумително красивия пейзаж, изпъстрен с многоцветни полета, който ще видите, ако тръгнете на запад от Антиб или Ница, пътуването до Грас си заслужава всяка минута. Разлято по един от югоизточните склонове на снижаващите се към Средиземноморието Алпи, в морската периферия на район Прованс, Грас е благословен от природата с прекрасни условия за отглеждане на цветни растения – основна суровина при производството на аромати. Защитено от силното морско влияние, градчето се радва на топъл климат, умерена влага и изобилие от течаща вода. Тайната на развитието на парфюмерийната индустрия именно тук се крие и в редица исторически факти, датиращи от XVIII в. В годините преди Френската революция, когато производството на аромати бележи неимоверен растеж, създателите на благоухания не са имали правото да носят титлата „парфюмерист“, ако преди това не са пожънали успех с лично композиран от тях аромат именно в това градче. В наши дни Грас се посещава от туристи, които искат да научат повече за пътя на парфюма – как се извличат компонентите му, как се композират, как се съхраняват и, разбира се, да се запознаят с голяма част от новите творения на известните брандове. Няколко парфюмерийни къщи предлагат турове в своите музеи, които проследяват историята на ароматите – от суровината до опакования продукт. С особена гордост местните производители разказват за четирите основни и емблематични цветя на Грас – жасмин, тубероза, роза и виолетка. Розата и жасминът, които тук дават две реколти, са едни от най-използваните съставки в парфюмерийната индустрия и намират широко приложение в любими продукти на световни марки, като „Герлен”, „Шанел”, „Ланком”, „Диор” и др. На особено голяма почит се радва жасминовото цвете, което от 70 години насам жителите на Грас почитат, като му организират тържества. Наречен от местните Жасминиада, празникът ежегодно включва улични шествия, фолклорна музика, платформи, украсени с гирлянди от жасмин, и пожарни коли, разпръскващи ароматизирана с жасминова есенция вода. Освен основните цветни съставки за посетителите на градчето е интересно да научат, че в парфюмерията се използват и по-рядко познатите флорално-фруктови аромати, като цвят от лимон, бергамот и горчив портокал. В търсене на нови, различни и по-добри творения създателите на аромати влагат в композициите си есенции, които извличат от суровини, доставени от цял свят – цветоносни растения, корени и семена, към които понякога добавят етерични масла и абсолюти. Особено внимание в парфюмерийните къщи и музеи на Грас е отделено на различните техники за извличане на есенциите. Любопитен факт е, че някои от тези причудливи съоръжения принадлежат на Гюстав Айфел – създателя на голямата гордост на французите – Айфеловата кула. Туристите могат да видят машините, които се използват при студена екстракция, приложима за деликатни цветя, като роза, мимоза и нарцис. Дестилирането с водна пара е най-старият познат метод, при който се ползват различни дестилатори. Водната пара, подгрята до 120 градуса, освобождава етеричните масла, след което тя кондензира и се превръща в течност. От получения разтвор се извлича есенцията, като се използва принципът на разлика в плътността на субстанциите. Голяма част от тези аромати се използват като компоненти, но могат да служат и като краен продукт, например ментовото етерично масло, евкалиптовото, маслото от сладък портокал и др. Анфльораж е друг метод, който е бил използван до 50-те години на миналия век. Занаятчиите са разстилали цветчета върху платна, покрити с мас (свинска или говежда) и са ги подновявали всеки ден в продължение на 2 седмици, до пълното насищане на мазнината с етерични масла. Посетителите на музеите в Грас могат да видят, да пипнат и да помиришат част от суровините, които се преработват в градчето. Експерти по аромати споделят задълбочени познания за структурата на парфюма и неговата олфактивна пирамида, като обясняват, че в сърцето му различните ароматни суровини не траят еднакво дълго. Върховите нотки представляват 25 – 30% от цялостната композиция и се усещат само няколко минути, а най-срещани сред тези суровини са лимон, грейпфрут, иланг-иланг, цветчета касис. Чувствените нотки (25 – 30%) определят принадлежността на парфюма към ароматната група и трайността им е по-дълга, като основните съставки са роза, гераниум, жасмин, тамян. Базовите съставки (40 – 50% от цялата композиция) са най-важните и най-мощните елементи – т.нар. фиксатори, които траят няколко часа, а понякога и повече. Най-срещани сред тях са ароматите на ванилия, пачули, ветивер (индийски троскот), амбра, муск, дъбов мъх. След създаване на една композиция тя се смесва с алкохол и дестилирана вода и престоява около 3 – 6 месеца, преди да се прелее в специално създадени за конкретния аромат шишенца. Освен дестилационни в Грас се намират и производствени инсталации на няколко парфюмерийни къщи, сред които „Молинар”, „Фрагонард”, „Галимар” – имена, добре известни на ценителите на аромати. Много от световноизвестните парфюмеристи (т.нар. Носове) са се обучавали в малкото провансалско градче да разпознават над 2000 вида миризми. В Грас е роден един от най-големите парфюмеристи на нашия век – Жан-Клод Елена, създател на над 70 аромата, който работи за редица брандове.