Свят и иновации

Морските легенди на Нова Скотия

Светослав Загорски Морето е любима дестинация на милиони туристи заради луксозните курорти, плажовете, палмите, гмуркането в екзотични дълбини. То обаче предлага и друг вид незабравими изживявания – фантастични гледки на сурови брегове, красиви фарове, легенди за пирати, съкровища и корабокрушения. Точно такъв морски маршрут е канадската провинция Нова Скотия. Едноименният полуостров, заобиколен от Атлантическия океан, включва множество заливи и устия на реки, както и остров Кейп Бретон, свързан с него чрез тесен павиран път. Първите заселници на територията на провинцията са местните индиански племена микмак, обитавали земите повече от 1000 години. Нова Скотия е открита от италианския мореплавател Джовани Кабото, известен и като Джон Кабът. Той отплавал от Бристол, Англия, след като чул за първото пътешествие на Колумб, и слязъл на сушата на остров Кейп Бретон през 1497 г. Културното влияние на първоначалните френски заселници било буквално претопено, когато хиляди шотландски фермерски семейства нахлуват тук между 1770 и 1850 г. Приликата на тези земи с добрата стара родина Шотландия несъмнено ще да е била примамлива. Двете земи си приличат по планините и спускащите се рязко в морето стръмни скали. До днес на полуострова са съхранени шотландските традиции по отношение на музиката, изкуството и дори на езика. Халифакс е столицата на провинция Нова Скотия. Смята се, че градът е основан през 1749 г., когато английският граф Едуард Корнуолис пристига тук заедно с около 1200 мъже и техните семейства и решава да създаде селище. Веднага избухва конфликт с местните племена. Волята на колонизаторите е окончателно наложена с края на Американската гражданска война през 1812 г. Най-страшното за града обаче тепърва предстои. По време на Първата световна война Халифакс има важно участие, защото стратегическото му пристанище предоставяло на корабите защита от немските подводници. На 6 декември 1917 г. два съда, плаващи в непосредствена близост до селището, се сблъскват. На борда на френския кораб е имало около 35 т бензол и 2300 т тринитротулол, които заедно с множеството натоварени оръжия и други взривове били предназначени за употреба през Първата световна война. Последиците от удара му с другия съд са чудовищни – поне 1500 души загиват на място от взрива. Предизвикана била и цунами вълна, която буквално срива Халифакс до основи. Градът е свързан с още една трагедия – потъването на „Титаник“. В местното гробище почиват 121 души, намерили смъртта си при трагедията. Един от тях се казва Джак Долсън – като главния герой, изигран от Леонардо ди Каприо в едноименния филм за съдбата на кораба. Днес ужасът е сякаш забравен и Халифакс е модерен и добре развит град, който ежегодно приема все повече и повече туристи. Разходете се в Старата част, която е особено интересна. Между сградите се вият красиви и живописни улици, които е най-добре да разгледате пеша. Така ще усетите невероятната им атмосфера. Трябва да споменем, че Халифакс има най-много пъбове на глава от населението в цяла Канада. Може би най-голямата забележителност е Цитаделата, построена със самото основаване на селището. Служила е за защита на английските колонизатори и за отблъскване на французите, опитвали да навлязат в Нова Скотия. Постройката е превърната музей за историята на града. До Халифакс е особено красивият Залив на Пеги, който е изключително подходящо място за любителите на шума на океана. Прочут със своя зашеметяващ естествен декор, пресни морски дарове и живописно рибарско селище, той се намира на Източното крайбрежие. Най-известната му забележителност е фарът, построен през 1915 г. Съоръжението е най-сниманото в света и доскоро се е използвало като пощенска станция. Ярмут е другият по-голям град в Нова Скотия. Той е пристанище и основен център на риболова в залива Мейн в югозападната част на провинцията. Тук е мястото да опитате различни видове риболов и да гледате работата на професионалистите. Всяка каюта разполага със собствена история, представена на специално табло. За по-доброто разбиране на живота в Ярмут можете да посетите предприятията, свързани с добива и преработката на риба, Музея на риболова или да хапнете морски дарове в някоя от местните кръчми. В града има множество сгради от XIX в., построени във викториански стил. Те са собственост на богатите собственици на кораби. На първа линия на пристанището можете да видите и два исторически ветроходни кораба. Но истинското преживяване е разходката из полуострова, извън градовете. Започваме с присъединения остров Кейп Бретон. Оттук минава 296-километровият маршрут „Кабът“ наречен на Джон Кабът. Следвайте живописната, скалиста брегова линия около националния парк Кейп Бретон Хайландс, който е един от най-красивите в Северна Америка. Включва рибарски селца, невероятно запазени долини и наблюдателни позиции, от които често може да зърнете финвали (вид ивичести китове), хранещи се във водите долу. Най-спираща дъха от всичко е 43-километровата отсечка от Четикамп на север до залива Плийзънт с нейните забележителни гледки на западния бряг. Можете да пропътувате маршрута „Кабът“ за един ден, но ще си направите лоша услуга. Вместо това излизайте за разходка пеша по някоя от над трийсетте пътеки в парка или спрете в едно от рибарските селца, като например Плийзънт Бей. На север са малките идилични водопади Мери Ан. На юг, в селището Саут Гут Санта Ан, където започва маршрутът „Кабът“, е Гелският колеж за келтски изкуства и занаяти. Той е домакин на ежегодния Гелик Мод – ден на традиционния гелски език. Отбелязва се с песни, традиционна музика, танци и семинари, както и вечеря с риба треска. Неговият музей – Голямата зала на клановете, очертава историята на шотландците в Кейп Бретон. През октомври се провеждат концерти, лекции и семинари по гелски фолклор, тъкане и свирене на гайда. Разхождайки се из Нова Скотия, не пропускайте Гранд Пре. Археологическите останки в този идиличен район разказват за работливите земеделски стопани, живели тук. Блатото Пре е един от най-екстремните приливни региони в света. За да предпазят земите си от наводнения, земеделците разчитали на система от диги и дървени конструкции с шлюзове. Друг природен феномен е Балънсинг Рок. Тази канара представлява 9,14 м вертикална, колоновидна базалтова скала край град Дигби. Това, което я прави невероятна, е, че около 50% от нея висят във въздуха без солидна основа. Обиколката на природните феномени в Нова Скотия продължава със залива Фънди. Той е с дължина 290 км и е кръстен от португалците през XVI в. Името му означава Дълбока река. Това място е известно с най-високите приливи и отливи на планетата – 16,2 м. Те възникват в източния край на Фънди. Сто милиарда тона морска вода прииждат от и към него два пъти дневно. Заливът е важен пункт по пътя на мигриращите птици, дом на редки и застрашени китове и един от най-значимите в света региони с растителни и животински вкаменелости. Когато накрая си тръгнете от Нова Скотия, минете през дъбовия остров Оук. Той е миниатюрен, с размер миля на миля. Носят се легенди, че на него някога било скрито пиратско съкровище или пък нещо друго, което е тайно и загадъчно. През 1795 г. тук е открит странен дъб с вдлъбнатина до него. В нея на значителна дълбочина имало надпис върху камък, дешифриран като: „40 фута по-надолу погребани лежат 2 милиона паунда“. Най-дълбоките разкопки са достигнали 72 м. Шестима души са загинали в опит да открият какво е погребано в ямата. Според различни теории там лежат съкровищата на капитан Кид, на Черната брада, липсващите бижута на Мария Антоанета, документи на сър Франсис Бейкън. Легендата е жива и до днес и не липсват ентусиасти с откривателски хъс.