Музей от бъдещето в сграда от миналото

Елица Илчева Може ли скучното бяло и затворено в празнотата си пространство на една стара галерия да се превърне в нещо съвършено различно? Може и го доказва проектът на дизайнера Деян Саздов. Разработката му е за Дома на изкуствата в Банско, който, залепен за музея на Вапцаров, навява спомени за времето на соца. Саздов работи в София и е автор на стотици проекти за пространствен дизайн, сред които повече от 100 телевизионни студиа, няколко болници и други обществени и промишлени пространства. Завършил е Художествената академия, а едно от увлеченията му в последните години е разработката на макети. Тъкмо макетът на Пирин, който преди време изработил за административната сграда на националния парк, го свързала с курорта. Когато получил предложение да проектира изграждането на галерия-музей в сградата на Дома на изкуствата, изобщо не се замислил. Всъщност започнал веднага да мисли. Защото всеки елемент от неговата разработка е създаден с добре формулирана идея и преследва конкретна цел. Но да се насочим към това, което ще може да се види в Банско в съвсем близко бъдеще (готовият проект скоро ще бъде внесен в една от програмите за трансгранично сътрудничество, които отвориха прием този месец). „Влязох в сградата на сегашната галерия, която е част от Музеен комплекс – Банско, и видях интересна архитектура с празно вътрешно оформление. Приех идеята да я превърна в атрактивно пространство, което да дава представа за Пирин в центъра на града, но да не е самоцелно като атракция. Защото в последните години се нагледахме на проекти, които и святкат, и мигат, но нямат никакъв смисъл“, разказва дизайнерът. Целта му да вкара посетителите в историята, географията и изкуството намира своето иновативно оформление. С концепцията за галерия-музей той акцентира върху интерактивното преживяване на посетителя като участник и режисьор на необичаен спектакъл. Идеята на проекта е пряко свързана и обоснована с възможността за нетрадиционното представяне на музейното пространство в контекста на българския традиционен облик на обществените сгради, заети с културни експонати и обеми. Неатрактивната функция и визия на помещенията е преориентирана в обект, наситен с иновативност и интерактивност, като са включени най-съвременните технологии за представяне и изразяване. Авторът на практика реализира идеята си чрез съчетанието на мултимедийно преживяване и представяне на традиционните експонати да предложи на туристите силни впечатления и стимули във възприятията. Отделните елементи, включени в пространството, са част от единния организъм на музея, но и индивидуално значими. Атриумът е основната изложбена зала с най-акцентираната експозиция на музея. Тя е комбинация между прожекции, интерактивни елементи, реалистични макети и традиционни, доказали се като влияние във времето експонати, като стенописа. Решена е с огромен макет – умалено копие на планината, интегриран в пода. За целта нивото е повдигнато, а релефната карта влиза под стъклен под, върху който се ходи. Така се случва виртуалната разходка върху хълмове, сред архитектурни забележителности и исторически места. Тук силното съвременно присъствие е в своеобразен противовес на традиционното музейно пространство и общата концепция за усвояването му. Под пода освен основния макет има и 6 монитора, както и други макети с по-висок релеф, които ще представят типични културни, исторически и духовни забележителности. В още по-уголемен вариант ще се показват музеите „Неофит Рилски” и „Велянова къща“ и църквата „Света Троица”. Макетите ще бъдат с интегрирано осветление и посетителят ще избира сам от интерактивния модул (предварително софтуерно програмиран и свързан с интегриран в пода компютър) коя забележителност да става видима. За да може да гледа вграденото в подиума, той ще трябва да изкачи три стъпала. Още с влизането си обаче гостите ще бъдат въвлечени в интерактивен сценарий – предварително режисирано пространство от звук, светлина и картина. Те ще съпреживяват климатичните особености на Пиринския масив, ставайки свидетели на противоположни състояния на времето – от агресията на бурята до спокойствието и леността на слънчевия ден в планината. Затъмнението технически е решено с римски щори. В атриума са обособени още няколко елемента. Пространството е направено така, че да покаже целите обеми на сградата, а не само 4 стени. Проектът работи и върху пода и тавана, а със светлината и звука се изпълва цялото. Най-високо разположен в залата е витражът – диск, осветен задно чрез прожекции, на който ще се сменят различни изображения от църкви и храмове като акцент върху духовното и нематериалните ценности. Той сякаш ще се носи от три главни обема в залата. Централно е предвиден класически стенопис, който ще бъде сам по себе си експонат с висока художествена стойност и е връзката между пода и тавана – през него минава идеята за културата, която тук започва от Паисий, минава през Банската иконописна школа и стига до Вапцаров. Другите 2 обема са LED монитори. Те обаче не са традиционните, а с нестандартна форма, интегрирани в пространството така, че посетителят да гледа през птичи поглед. С виртуални изложби е зададена възможност да се видят много неща не само от града, но и от цяла България. „Гостуването“ им ще става чрез интернет и може да бъде от всяка точка по света. Идеята тук е да се отваря вратата към кръгозора на хората. „Ако поставим нещо от Варненския некропол или Рилския манастир, ще дадем насока на туристите къде да отидат. Така търсим препратките към отделните райони. Защо да не накараме туриста, който е дошъл на ски, да не се върне догодина за лятна почивка в страната ни?“, споделя Саздов. Идеята на съчетанието между интерактивните и традиционните модули на тази зала е да се създаде усещането за изцяло нов вид възприятие на културния туризъм, като се допълни функцията на пространството като галерия-музей. Природонаучният кът е второто отделно пространство. То продължава идеята за посещението като спектакъл. С влизането си в тази зала гостът ще се озове в програмирано затъмнена стая, в която има множество макети, колажи и фототапети на животни, растения и скали. Те ще бъдат осветявани и озвучавани подходящо при избор на съответни бутони от интерактивния модул. „По задание трябваше да помислим за съчетаване в малко пространство на детски и природонаучен кът. Бюджетът също е ограничен, целият проект ще се случи с малко над 300 хил. лв. – сума, с която се прави една изложбена зала“, казва дизайнерът. Цел на природонаучния кът е не само да запознае посетителите с животинския и с растителния свят, но и да ги направи любопитни за посещението на други обекти, свързани с богатството на Пирин. Колоните тук ще наподобяват сволове на дървета, типични за региона. Ще бъде наличен сет водопад, който се състои от 3 вертикално монтирани екрана, възпроизвеждащи видео на течаща вода – богатството на планината. Стените ще са оформени като скали с мъх и със скрито озвучаване, което пресъздава гласове от природата. В тази зала ще има специално обособен детски кът, с мека настилка и маса с ниско сядане, на която децата ще могат да подреждат 2D и 3D пъзели. Една от стените ще бъде пригодена за снимки в реално време. Ще има възможност за принтиране или споделяне в социалните мрежи. Видео залата на галерията-музей е от 3 основни сета, подходящи за малки групи или семейства от 4 – 5 души. В центъра ще бъде разположен подиум с перила, от който ще се наблюдават прожекции от дрон в 3D формат от тавана към пода със записи от Пиринския регион. Идеята на този необичаен метод е посетителите да съпреживеят гледката на региона от височина, да се запознаят от различна гледна точка с природните, културните и архитектурните забележителности и да допълнят представите и въображението си по интересен и иновативен начин.