Свят и иновации

Императорско великолепие

Наполеоновият стил ампир просъществувал само едно десетилетие, но и до днес е в основата на всеки изящен интериор

Елица Илчева Висша класика, лукс и монументалност на формите – това е най-краткото определение на интериорния стил с най-кратък живот. Ампирът (от „империя” на френски) просъществувал само едно десетилетие – от 1804 г. до 1814 г., при управлението на Наполеон, започнал да запада с реставрацията на Бурбоните и приключил съществуването си с еволюцията на класицизма в Европа. Оставените от него следи обаче са толкова трайни, че и днес, 300 години по-късно, привличат вниманието на мебелисти, пространствени дизайнери и архитекти. Наполеоновият стил е типичен за космополитното общество с вкус към великолепието и спектакъла, центрирано около императорския двор в Париж. Неговото десетилетие съвпада с утвърждаването на френско превъзходство на Стария континент. Мебелите в замъците Фонтенбло и Компиен, Големия Трианон, Елисейския дворец и резиденцията на принц Йожен дьо Боарне в Париж свидетелстват за изключителното великолепие на една декада време, в което занаятът на мебелиста достига зенита си. Според арх. Регина Райчева, която изследва основно ампира, историята на мебелите и социалната история никога не са били толкова тясно свързани, колкото в това десетилетие. Стилът отлично отразява както съвременната еволюция на вкусовете, така и нравите на времето. Шарл Персие и Пиер Фонтен са двамата архитекти, които, поемайки обзавеждането на резиденциите на Наполеон – Малмезон, Фонтенбло, Сен Клу, Компиен, се превръщат в законодатели на модата при декорацията. Те не просто са автори на образците за подражание, но и посредством своя труд „Колекция от интериорни декорации”, отпечатан между 1801 и 1802 г., затвърждават тенденциите. Там двамата пишат, че разкриването на античните градове Херкулан (1738 г.) и Помпей (1748 г.) причинява голямо вълнение сред културните кръгове на Европа, а разкритите там безброй предмети от битовото обзавеждане подтикват модата да се имитира Античността. Авторите считат, че характеристиките на стиловете от различните периоди трябва внимателно да се проучват, като се прави избор между тях, и чак тогава да се адаптират за съвременните разбирания. Архитектите, включително самите Персие и Фонтен, са задължени да се ангажират и с интериорната декорация, за да посрещнат изискванията на своята аристократична клиентела. Неудобството на блясъка Дали заради имитацията на Античността, или защото наблягат преди всичко на великолепието, Персие и Фонтен създават скован, студен и неудобен стил, който много държи на симетрията. Характерно е, че помещенията загубват комфорта си. В центъра на типичния имперски салон се поставя тежка маса с кръгъл мраморен плот, над нея – кристален полилей, по стените се редят импозантни конзолни маси с огледала и симетрично наредени канапета и кресла. Важен елемент представлява мраморната камина с плот, подпряна с крилати лъвове от бронз. Върху плота на камината се поставят свещници и тежки часовници. Най-много се използва дървесината на махагона. Предпочитан фурнир е „бряст на очи”, вероятно поради топлия му червен цвят, а кленовата и лимоновата дървесина се търсят за мебелите в спалните. Орехът и букът, които се добиват във Франция, загубват своята популярност. Резбата се употребява щедро, но главно за краката на столовете и креслата, а мраморните плоскости с красива текстура се настаняват масово върху маси, комоди, секретери с клапа и др. Лаковите техники са напълно изоставени. Понякога се инкрустират ивици светла дървесина за рамки на детайли на лицето на мебелите. Орнаментите приличат на бижута Практиката да се апликира позлатен бронз е типична за орнаментите, които са с чиста линия и приличат на бижута. Странни същества служат за опори на подръчките – сфинксове, крилати лъвове и химери с орлови глави. За крака на маси и конзоли резбоват лъвски глави. Женски бюстове върху пиедестален постамент, стъпил върху два човешки крака, служат за преден крак на кресла. Лебедите са много модерни като подръчници или опори за подръчници. Изобразяват се крилати фигури с развети туники, венци и тромпети, олимпийски богове, антични герои, военни и имперски символи – орел, пчела, монограмът N. По стените се използва гипсова декорация с позлата и рисувани класически фигури. Бледосин орнамент на шоколадов фон, наречен етруско кафяво, става модна цветова комбинация. Тъкани и тапети по стените За оформянето на интериора стават актуални тъкани и тапети по стените. Копринени драперии по стените са задължителни за богатите домове, а в по-непретенциозни интериори се лепят хартиени тапети, имитиращи плат. Модерни са завесите с ресни по прозорци и алкови, както и воланите с гирлянди. Мебелите стават тежки и величествени По форма и пропорция мебелите от стила ампир стават все по-тежки и по-величествени. Орнаменталните черти при техниките фурнироване и маркетри и преди всичко при формите на позлатените бронзови апликации, чиято елегантност и деликатност постепенно се загубват към 1815 г., са сред новостите. При столовете са популярни два вида. Единият е подобен на древногръцки – с широка хоризонтална вдлъбната, увенчаваща шпросна в облегалката, с предни стругувани крака във формата на балюстра и задни, извити крака „саби”. Вторият тип има облегалка, завита назад на руло. Постепенно по-обичайна става правоъгълната облегалка, тапицирана или не с текстил според качеството на стола. Правят се кресла с кръгла седалка и извита облегалка, които могат да се въртят върху крака „саби” на колелца като типични цилиндрични кресла за писалища. Повечето са от махагон и плосък резбован детайл, понякога позлатен. В някои случаи конструкцията се орнаментира с бронзови класически апликации като розети, палмети и други стилизирани мотиви. Канапето принципно следва формите на фотьойлите. Популярността на дневното легло, вдъхновено от антични модели, използвани през класическите времена за облягане или хранене, е в разгара си. Проектирано в античен стил, то става изключително модно при ампир. Особено характерно е това с две грациозно завити навън подръчки, с еднаква или с различна височина. При повечето от образците облегалката слиза елегантно от по-високата към по-ниската подръчка. Те са характерни с масивността си и са декорирани с антични класически резбовани детайли, а понякога имат бронзови апликации. Масите за трапезария са кръгли и масивни, с опори колони или декоративни във формата на класически фигури или животни. Централните маси с кръгъл мраморен плот са характерни, а по-малките или стендовете за свещи принципно се правят с централна колона или три бронзови огънати опори, аранжирани подобно на античните бронзови триножници. Комодите са проектирани по различни начини. Съществуват примери с огледало, поставено върху гръб между задните крака, както и двойна конзола (две конзоли, обърнати с гръб една към друга). В удобно обзаведените стаи те се окомплектоват винаги с неразделните им секретери с падащи врати плотове, отбелязали голямо развитие през ампира. Мебелите за писане също са на мода. Почти задължителен аксесоар към тоалетката е малък кръгъл стенд за умивалник, направен във формата на античен триножник.