Най-доброто от „Киномания“

„Стив Джобс” Ако очаквате строга биография на Стив Джобс, ще останете шокирани от този провокативен и забавен филм. Тръгвайки от биографичната книга на Уолтър Айзъксън, сценаристът Арън Соркин („Социалната мрежа”) и режисьорът Дани Бойл („Беднякът милионер”, „127 часа”, „Трейнспотинг”) обединяват сили, за да създадат този портрет, динамично свързан с характера на гениалния мъж в епицентъра на дигиталната революция. Те правят това, вплитайки множеството нишки от живота на своя герой в три дръзко разширени сцени зад кулисите на презентациите на първия Macintosh, работната станция NeXT и iMac. Резултатът е удивителен портрет на сложен и противоречив човек на фона на променливите успехи и състояние на индустрията за домашни компютри и господството на търговската марка, продуктите и личността. „Аз, Ърл и умиращото момиче” Филмът разказва смешната и затрогваща история на Грег, който избягва дълбоките човешки взаимоотношения, тъй като е убеден, че така по-безопасно ще премине през минното поле на пубертета. Той дори определя най-добрия си приятел Ърл, с когото заедно правят късометражни пародии на класически филми, „повече като колега”. Но когато майка му настоява да прекарва по-дълго време със съученичката си Рейчъл, която току-що е била диагностицирана с рак, Грег открива колко въздействащо и важно може да бъде истинското приятелство. Посрещнат с овации на крака при премиерата си на фестивала „Сънданс”, „Аз, Ърл и умиращото момиче” е забавна трагикомична творба, която едновременно използва и преобръща клишетата на филмите, посветени на съзряването. „Слушай, Марлон” Марлон Брандо е един от най-почитаните и влиятелни актьори на всички времена. Но той също е и една от най-изплъзващите се и енигматични личности в света на киното. Чрез ексклузивен достъп до непоказвани и нечувани досега записи от личния архив на легендата филмът се опитва да даде по-пълна представа за артиста и човека. Творбата проследява изключителната кариера и удивителния личен живот на легендарния Марлон Брандо, разказани от самия него. Брандо за Брандо. „Младост” След обяснението в любов към Рим („Великата красота” бе удостоен с „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм) Паоло Сорентино ни пренася в съвършената идилия на Швейцарските Алпи. Действието се развива в СПА хотел, където всеки от героите се е озовал по различни причини. Фред е оттеглил се композитор и диригент, който идва тук от десетилетия. Седейки в комфортния си стол с вестник в ръце, той има излъчването на английски джентълмен в покой със себе си. Близкият му приятел Мик е американски кинорежисьор, дошъл тук, за да довърши новия си сценарий заедно с неколцина нахакани свои сътрудници, които непрестанно подмятат идеи и реплики. Двамата приятели са и роднини – дъщерята на Фред е омъжена за сина на Мик. Фред и Мик обсъждат с хумор и мъдрост миналото и настоящето, а колорит добавя странното обкръжение от ексцентрици – актьори, модели, футболисти и масажистки, чието поведение се откроява във филма като музикални интерлюдии. Сорентино винаги е почитал абсурда редом с трезвия си поглед към контрастите на модерния живот. Но докато „Великата красота” разкриваше прекалеността като начин за справяне с объркания свят, „Младост” акцентира върху дълбоките връзки между семействата и приятелите и потребността от човешко разбиране. Гневът от по-ранните филми на Сорентино е отстъпил място на красивото разбирателство, а алпийският пейзаж безмълвно подчертава незначителността на смъртните, подвизаващи се из неговите сенки. „Макбет” Майкъл Фасбендър като Макбет е неукротима природна сила: свиреп и амбициозен, подстрекаван от съпругата си – очарователната Марион Котияр, чиято Лейди Макбет е както властна, така и интригуващо овладяна. Прологът, представящ съпрузите на погребението на децата им, ги показва в по-човешки контекст. Скоро след това обаче вече сме на бойното поле… Режисьорът Джъстин Кързъл постига атмосфера на висока трагедия, изпълнена с подмолно насилие и вероломни предателства. Визуално завладяваща, тази динамична интерпретация на великата Шек­спирова трагедия отдава почит и на поколението на „Игра на тронове”, улавяйки същността на една средновековна, почти свръхестествена Шотландия. „Победа в кръвта” Безпрецедентните победи на Ланс Армстронг бяха шокиращо оспорени, когато през 2012 г. стана ясно, че е подчинил цялата си кариера на най-сложната допинг програма в историята на колоезденето. В тази документална драма от режисьора Стивън Фриърс („Кралицата”, „Опасни връзки”) и сценариста Джон Ходж („Трейнспотинг”) виждаме Бен Фостър като 7-кратния победител на Тур дьо Франс и Крис О’Дауд като Дейвид Уолш – журналиста, който години наред се бори да изобличи нарушенията на Армстронг. В началото на своята кариера Армстронг веднага прави впечатление на световната колоездачна общност, но всички единодушно смятат, че тъй като не е свикнал с големи надморски височини, е малко вероятно някога да спечели Тур дьо Франс. През 1998 г. обаче Армстронг вече е преживял битка с рака на тестисите и е решен да спечели състезанието на всяка цена. Прилагайки фармацевтичен режим, разработен от италианския лекар Микеле Ферари, той събира отбор колоездачи с на пръв поглед безупречна стратегия за победа и за преминаване на изследванията за допинг. Докато колегите на Армстронг аплодират вдъхновяващите му подвизи, Уолш и вестник „Сънди Таймс“ го посрещат със страховита враждебност и пораждат спор, като отправят срещу него обвиненията, които никой друг не иска да чуе. „Победа в кръвта” е едновременно въодушевяващ и смущаващ. Филмът ни въвлича в смайващата сложна психика на един невероятно амбициозен атлет, докато прави анализ на една култура, която ожесточено брани своите герои. Подсилен от смелите актьорски изпълнения и разказвателните умения на Фриърс, „Победа в кръвта” е филм за тръпката от скоростта и за идеята колко е важно да забавим ход, за да се вгледаме в това, което движи всичко.