Светослав Загорски Несметни богатства, тайнствени ритуали, легендарно местоположение – всичко това, комбинирано със сегашната бедност сред красиви останки от миналото, ни отвежда към едно приказно място – град Тимбукту, разположен в западноафриканската държава Мали. Той е на цели 13 км северно от река Нигер, в южния край на пустинята Сахара. Несметни богатства е имало през Средните векове, когато оттук е минавал главният търговски път на солта, златото и слоновата кост, който продължавал през друг легендарен и красив малийски град – Джене. Двете места са тясно свързани и е добре, ако някога успеете да стигнете до Тимбукту, да продължите още 300 км и до Джене. За това обаче се изисква приключенски дух и издръжливост, защото може да ви се наложи да пътувате с камила. Днес Тимбукту е обявен за застрашен град заради разрушителното влияние на пустинните вятърни бури, а от 1988 г. е включен в Списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО. Миналото му обаче е обвито в легенди. Според една от тях, датираща от Средновековието, император Манса Муса тръгнал на поклонение към Мека с хиляди хора от Тимбукту през Кайро през 1324 г. Стигнал египетската столица и посетил султана като му дарил несметни богатства. Оттогава се носи легендата за огромното златно съкровище на Тимбукту. Той възниква като номадско селище още през X в., защото оттук преминавали керваните на Сахарския път. Някои от тях прииждали по суша, а други пристигали с лодки по река Нигер. Предполага се, че Тимбукту носи името на девойка от племето туарег, но има още няколко хипотези за произхода на названието. В превод то означава Кладенецът на Букту. През XIV в. Тимбукту е голям книжовен център. Век по-късно тук е изграден ислямски университет, в който освен Корана са изучавани и редица светски дисциплини. Според историческите текстове той обучавал над 20 хил. студенти накуп, а базата му се помещавала в 180 медресета. В университетската библиотека се съхранявал голямо количество ценни ръкописи, които днес са пръснати по всички краища на света. В началото на XIX в. французите обявяват награда за смелчагата, който ще стигне до тайнствения Златен град и ще се върне с информация за него. Първият опит се проваля, като доброволецът е убит. Вторият в лицето на Рене Кайле бележи успех. Французинът, преоблечен като мюсюлманин, стига до Тимбукту, но вместо златни палати открива бедност и малки глинени къщи. През 1894 г. селището е превзето от французите, а от 1960 г. става част от независимата Република Мали. Сред основните забележителности на Тимбукту са джамията „Джингуеребер”, построена през 1327 г. от Ел Сахели, джамията „Санкор”, известна и като университета „Санкор”, изградена в началото на XV в. Интересни са още и джамията „Сиди Яхя” издигната през 1441 г. от Мохамед Надах, както и терасовидните градини на Тимбукту, Водната кула и Градският музей. Говори се, че уникалната архитектура на града е вдъхновила великия творец Антонио Гауди за прословутата „Саграда Фамилия” в Барселона. Извън тези красоти в града на пръв поглед се виждат напечени от слънцето непавирани улици, покрай които има редици от типичните за Мали избелели къщи с плоски покриви и стени от кирпич. До някои от тях все още има и традиционни обли глинени пещи, в които жени с разноцветни дрехи пекат питки хляб. Някъде в далечината се чува и врявата на местния пазар, където загърнатите в яркосини наметки туареги се смесват с хора от най-различни други народности. Част от древните мавзолеи на Тимбукту, храмовете и гробниците на суфийските светци – обект на поклонение в продължение на столетия, са възстановени три години след като бяха разрушени от въоръжени групировки, свързани с „Ал Кайда”, благодарение на международен проект. Местните хора вярват, че 16-те гробници (някои от които построени през XIII в.) – съкровище на селището, известно с прозвището Град на 333-те светци, защитават къщите им от опасности. Възстановяването им е дело на зидари, които са използвали традиционни техники, събирали са стари снимки и са влагали оцелели фрагменти от стените като модел за повторното изграждане на гробниците. И до днес около Тимбукту има лагери на туареги, които можете да посетите, за да изпиете чаша силен арабски чай. А за жадуващите още приключения само на три часа път с камили (в буквалния смисъл!) се намира оазисът Есакане, където всяка година се провежда световноизвестният музикален Фестивал в пусти­нята. Ако стигнете до него, трябва непременно да продължите до Джене – древен град, разположен в южната част на Мали. Уникалността на това място идва от факта, че то е най-старият субсахарски град. Разположен е в наносната равнина, оформена от реките Нигер и Бани. Основан още през XIII в. от ноносите, този град е бил зависим от Малийската империя. Още оттогава между Джене и Тимбукту има съперничество в търговията със злато, роби и сол. През XVII в. Джене се превръща в процъфтяващо търговско и образователно средище. През 1670 г. става част от царство Бамбара. Градът е известен със своята неповторима архитектура, емблема на която е Голямата джамия. Това е уникален и ценен исторически паметник, влизащ в Списъка със световното наследство на ЮНЕСКО. Архитектурата на Голямата джамия, разположена на пазарния площад, е впечатляваща. Построена през 1240 г. от султан Кой Кумборо, тя е била един от най-внушителните образци на мюсюлманството в Мали. През XIX в. местният владетел шейх Амаду решава, че тази постройка е твърде голяма, и я оставя да се саморазруши. През 30-те години на същия век изгражда върху нея по-малко здание, а в днешния си облик джамията е издигната между 1906 и 1907 г. от местен майстор зидар. Голямата джамия е построена върху правоъгълна площадка. Стените с дебелина межди 41 и 61 см не само издържат масивната конструкция, но и изолират от доста високите температури в Джене. Покривната конструкция е забележителна и се отличава с подвижни керамични капаци – част от отдушниците. Съществува традиция всяка пролет стените на джамията да се обновяват от местните с кирпич и палмово дърво. Освежаването й е всъщност един от най-големите и весели празници на Джене. Тази традиция се превръща в събитие за града, което е съпроводено от ежегоден панаир. Тържеството започва с биене на барабани и песнопения, докато жените носят към джамията ведра с вода върху главите си, а мъжете докарват глинестата смес на площада, като някои от местните се омазват от главата до петите с кал. Джене е известен със своя уникален архитектурен стил и извън Голямата джамия. Почти всички сгради в града са изработени от изсушени на слънце глинени тухли, покрити с мазилка. Тухлите са направени на брега на реката с помощта на горска почва с мухъл и смес от пръст и нарязана слама. Те са с типични размери 36 на 18 на 8 см и когато се полагат, са разделени от 2 см хоросан. Традиционните двуетажни къщи са построени около малък централен двор и имат внушителни фасади с контрафорси и сложно подреждане на зъбери, формиращи парапета над входната врата. Фасадите са украсени със снопчета от палмови пръчки. Керамични тръби опасват покрива и гарантират, че дъждовната вода не уврежда стените. Някои от къщите, построени преди 1900 г., имат огромни веранди. Къщите обикновено са с един-единствен малък прозорец към улицата над входната врата. Много от по-новите двуетажни къщи са в марокански стил и са с малко по-богато украсени прозорци, но не разполагат с покритата входна веранда.