Светослав Загорски Има няколко легендарни курорта в света и Акапулко безспорно е единият от тях. Мексиканският град е синоним на прекрасни плажове и неспиращ купон край тях. Курортът е признат за един от четирите най-красиви залива в света. Акапулко се отличава и с ненадминати залези над своя 11-километров подковообразен залив и Тихия океан. Но освен море и пясък Акапулко събира в себе си много история и красива архитектура. Той е главното морско пристанище в щата Гереро, разположено на Тихоокеанското крайбрежие на Мексико. Първото европейско селище на мястото на Акапулко е основано през 1531 г. Чрез търговия с Филипините в средата на XVI век става второто по важност пристанище в Нова Испания след Веракрус. Официалното име на града е Акапулко де Хуарес. Името произлиза от древно съчетание от думи, което означава мястото, където са били унищожени тръстиките. Допълнението „Де Хуарес” е било добавено през осемдесетте години на деветнадесети век, за да се почете бившият президент на Мексико Бенито Хуарес. Първоначално заливът на Акапулко е обитаван от народа на олмеките, които са първата значима цивилизация в земите на Мексико. Археологическите находки показват, че по-късно районът попада под влиянието на Теотиуакан и след това на маите. През XI век тук пристигат предшествениците на ацтеките. Формално Акапулко става част от Ацтекската империя през 1486 г. Има две истории за това как мястото е открито от европейците. Според първата две години след покоряването на Ацтекската империя Ернан Кортес изпратил на запад изследователи, които да търсят злато. Те достигат до района след 1523 г. и установяват ново селище. Според другата теория заливът е открит през 1526 г. от малък кораб с името „Ел Тепаче Сантяго”. През 1531 г. група испанци напускат крайбрежието на Оахака и пристигат тук, за да основат селището Вилафуерте, което се намира на територията на днешно Акапулко. Новото селище обаче не успява да подчини местните племена, които се вдигат на въстание. Ернан Кортес е принуден да даде известни концесии на местните срещу данъци под формата на какао, памук и царевица. Кортес превръща Акапулко в главно пристанище през 30-те години на XVI век, като тогава той е свързан с път със столицата Мексико Сити. Днес курортната зона на Акапулко е съставена от две половини. Северната част на залива пази историческия спомен за идвалите тук през средата на XX век холивудски знаменитости. Южната пък е доминирана почти изцяло от нови луксозни хотели. Много са красивите плажове в самия залив Акапулко. Сред тях са Ла Ангоста, Калета, Калетия, Домингийо, Тлакопаноча, Хорнос, Хорнитос. В близост до плажа Калета е арената за кориди „Плаца де Торос”. На нея се провеждат кориди с бикове през зимния сезон, известни като Фиеста Брава. Заливът Пуерто Маркес е по-малък и по-слабо посещаван от туристи, но тук също има прекрасни плажове. И околностите на Акапулко изглеждат като част от рая. Пай де ла Куеста е ивица земя между Тихия океан и сладководното езеро Лагуна де Куйока. Намира се на 10 км северозападно от Акапулко, като лагуната е изключително спокойно и уединено място. Исла де ла Рокета пък е остров с прекрасен плаж и плитка вода, подходяща за деца. До него може да се достигне с водно такси или с туристическа лодка с прозрачно дъно, които потеглят от плажа Калета. Днес една от забележителностите на Акапулко е атракционът на професионалните гмуркачи. Той се намира на скалата Ла Кебрада. Всеки може да види как от височина 45 метра професионални гмуркачи скачат във водата. За по-голям ефект през нощта те скачат с факли в ръка. Само най-опитните могат да се справят с тази задача, тъй като трябва да изчислят скока спрямо вълните, за да не се стигне до фатален край. Преди да скочат, те се молят на Девата от Гваделупа. Това е подводна статуя, създадена през 1958 г. в памет на загиналите на това място група гмур­качи. Самият град Акапулко е великолепна възможност за разходка и забавление. Основният площад се нарича „Сокало” и е ограден от сенките на дебели дървета, кафенета и магазинчета. В северния му край е разположена катедралата „Нуестра Сеньора де ла Соледад”, която има сини куполи под формата на глави лук и византийски кули. Нейната сграда първоначално е била построена като декор на филм, но след това е била приспособена за катедрала. Крепостта „Сан Диего” е разположена източно от главния площад. Тя е една от най-известните исторически забележителности тук и е построена през 1616 г., за да предпазва града от пиратските атаки. Разрушена е от холандците в средата на XVII век, след което е възстановена. Запазени са част от рова, валовете и бойниците. Понастоящем в крепостта се помещава Историческият музей на Акапулко. В историческата част на Акапулко ще откриете къщата „Долорес Олмедо”. Тя е известна със стенописите на Диего Ривера, които я украсяват. Ривера е прекарал последните две години от своя живот тук, като е рисувал почти без прекъсване. Външните стени представляват мозайка, изобразяваща ацтекски божества, а вътрешните са покрити със стенописи. Друга известна сграда е Къщата на маските. Посветена е на маските, повечето от които произхождат от Мексико. Колекцията съдържа над 1000 екземпляра от цял свят, които са разделени в седем тематични стаи. Купонът в града никога не спира. Едно от големите събития е годишният Френски фестивал. Провежда се в целия град и включва разнообразни събития, чиято цел е да подчертаят културните връзки между Мексико и Франция. Сред основните акценти са модното шоу и панаирът за гурме храна. В Акапулко може да се види и националният парк Папагайо. Той е бил открит през четиридесетте години на XX век, за да събере на едно място представителите на различни видове папагали. В него има три изкуствени езера, като едно от тях е разнообразено с пиратски кораб. В Папагайо има аквапарк и обсерватория, която е снабдена с мощни телескопи, с които да се наблюдават небесните тела. Паркът разполага с площадка за птици, която е много атрактивна за туристите. На нея могат да се видят различни видове папагали, които изненадват с изобилието от ярки цветове. Всички туроператори, които предлагат екскурзионни летувания в Акапулко, не пропускат да организират и еднодневни екскурзии извън града. Най-популярната е до сребърния град Таско. Жадните за сребро туристи тръгват по най-прекия път към този възхитителен град от колониалната ера, край чиито зигзаговидни улици се редят над 250 магазина за сребро. Любителите на хубавите гледки ще намерят също така един пленителен град с варосани къщи с червени покриви, накамарени една върху друга. Павираните улици водят до главния площад „Борда“, наречен на благодетеля на града през ХVIII в., един миньор, който слага началото на втория сребърен бум на Таско. Първият е през ХVI в. след пристигането на конкистадорите. Роденият във Франция Жозеф де ла Борда финансира изграждането на бароковата църква с две кули „Иглесия де Санта Приска“ на площада. Тя е смятана за един от натруфените образци на екстравагантната чуригереска архитектура в Мексико. Не са били пожалени пари нито за изящно резбованата розовокаменна фасада, нито за интериора, където дванайсет позлатени части на олтара се съревновават за вниманието на посетителите. Църквата и площадът са в сърцето на прочутите процесии Семана Санта - Страстната седмица, най-завладяващата в Мексико – самобичуващите се с черни качулки и голи до кръста каещи се са само част от пищния спектакъл, в който участва целият град.