Сурова красота с привкус на тъмна бира Лимерик

Светослав Загорски Прекрасно уиски, тъмна бира и легенди за рицари и замъци – това е достатъчно, за да накара милиони туристи всяка година да прекосяват морето с надеждата да зърнат красивата зелена Ирландия. Събирателен образ на всичко в тази страна е Лимерик. Градът се намира в Южна Ирландия, разположен при вливането на река Шанън в Атлантическия океан. Това е четвъртото по големина селище в страната след столицата Дъблин, Корк и Голуей и до него се стига за 3 часа с автобус от Дъблинското или за 30 минути от международното летище „Шанън”. Ако оставим настрана факта, че Лимерик е европейското седалище на компютърната фирма DELL, то цялата икономика тук се движи от туризма и близостта до океана. Още отпреди хиляди години, когато викингите са го развили, та до днес Лимерик е бил най-голямото морско пристанище на Западна Ирландия. Река Шанън е била част от едни от най-старите ирландски пътища. В ранните средновековни времена отшелници, войници и поклонниците са пътували по тази „водна магистрала” от Атлантическия океан до ирландските земи и отвъд тях. Градът е основан през IX в. като датско селище и има сравнително добре запазени сгради отпреди векове. Част от тях са в типичния готически стил на масивните каменни замъци, кули и отбранителни съоръжения от времето, когато норманите, а след тях и англичаните започнали да правят първите си опити за трайно подчиняване на местните кланови общности. Пътуването във времето на Средновековието минава през историческия център на града с най-старите запазени сгради, като катедралата „Сейнт Мери”, построена през 1168 г. Градският музей на Лимерик се намира в замъка на крал Джон, който е с 800-годишна история и е разположен на река Шанън. Близо до него е и един от най-старите мостове, свързващ двете части на града – мостът „Томонд”. Всичко – и бойните кули, и масивните стени, е възстановено така, както е било през ХIII в. В Градския музей освен с експонатите от праисторическото и келтското наследство посетителите могат да се запознаят и с други аудио-визуални представяния на вековната история на Ирландия. Продължавайки с разходката из Лимерик, постепенно се придвижваме към XVIII в. – с широките улици и големите къщи в Григорианския квартал. Хотел №1 – Pery Square, е една от шестте къщи от 1830 г., построена от компанията Pery Square Tontine. Тази сграда се счита за един от най-добрите примери на късната грегорианска архитектура в Лимерик, вероятно и в Ирландия. Възстановена е напълно с оригиналната си архитектура до най-малкия детайл, включително декорът и някои от мебелите. Накрая разходката из Лимерик приключва с късните десетилетия на XX в., когато рушащите се стари сгради са модернизирани и преустроени, за да образуват днес един красив център. От това десетилетие може да бъде видяна голяма колекция археологически находки и произведения на изкуството на известни майстори от XIX – XX в. – Пикасо, Леонардо да Винчи и др. Те са събрани от Джон Хънт и изложени в музея „Хънт”. Интересна е и постройката на новия университет „Лимерик” с неговия кампус, изграден на бреговете на река Шанън. Ако сте в Лимерик, не бива да пропускате посещението на Млечния пазар – един от най-известните в Ирландия, с традиции още от 1852 г. На цветното и изпълнено с атмосфера тържище може да откриете от отличното местно производство на органични плодове и зеленчуци, домашно сирене от фермите и прясно уловени морски дарове до изкушаващи сладкиши, бонбони, вкусни хлябове и ръчни занаятчийски произведения. В късните петъчни и съботни вечери градът оживява с многото хора по улиците, които безгрижно се шляят и посещават баровете и кръчмите. Едни от добрите и популярни заведения в Лимерик, които си струва да се посетят, са Nancey Blakes, Smyths, O’Connel’s Bar, The Locke Bar&Restaurant. Баровете и пъбовете са наистина част от атракциите на града, защото тук ще опитате от най-добрите ирландски уискита, както и наливен „Гинес”. Разходката ни обаче задължително трябва да продължи из романтичното графство Лимерик. В него има очарователни селца, замъци, каменни къщи на заселници, красиви малки пристанища, невероятни гледки и пасторални пейзажи. На 23 км от Лимерик е великолепният родов дом на една от малкото местни келтски фамилии с кралска кръв – замъкът „Дромоланд”. Построен е през 1543 г. от О’Брайън – барони на Инчикуин, преки потомци на върховния крал Брайън Бору, храбрия водач при една победа над датчаните през 1014 г. Осемнадесетият барон на Инчикуин все още живее в тези земи. Внушителна отвън, отвътре тази масивна сграда е изненадващо интимна – албум на ирландската история, където образцовото обслужване, изисквано от О’Брайън, все още преобладава. Величествената елегантност на Дромоланд е най-видна в театралната среда на неговата трапезария с висок таван. Тук могат да се опитат домашни специалитети, като дромоландско сърнешко със смокиново чътни, които придават изтънченост на местната кухня. Задължителна е разходката на половин час с кола до близките стръмни скали Мохер, нареждани сред ирландските най-драматични и красиви природни забележителности. Извисяващи се величествено от 210 до 370 м над Атлантическия океан, тези мрачни стени от варовик, покрити с мъх, се простират на 8 км между двата си края, кръстени „Главата на вещицата” и Кулата на О’Брайън. Следващата ни спирка е Адеър, на 18 км от Лимерик. Това е едно от най-хубавите ирландски села, сгушено в горите измежду богатите фермерски земи край бреговете на река Макгий. То е модел на село, датиращо още от времето на норманските завоевания. Адеър е бил дом на кралското семейство в продължение на повече от 3 века. Магическото и романтично място е изпъстрено с къщички със сламени покриви в стил „Тюдор”, каменни сгради и живописни руини, средновековен замък, средновековни катедрали и голяма къща с имение от XIX в. Това е „Адеър Манър“. Представлява поразително готическо здание. С своите 52 комина, 365 прозореца с оловно стъкло и кулички навсякъде той изглежда във всяко отношение като сцената на действието в романа „Баскервилското куче”. Въведен в настоящето, когато е бил отворен през 1988 г. като един от най-впечатляващите замъци-хотели в страната, „Адеър Манър“ отговаря на приказните стандарти с колосални зали, богато украсени 75 камини, уотърфордски кристални полилеи, огромни маслени портрети на предците на фамилията. В имението ще видите земи с поддържани чемширени плетове и симетрични френски цветни градини с лехи на фигури. Ще завършим обиколката из областта със замъка „Бунрати”, построен през 1425 г. Той е бил дом на средновековни благородници и място за празненства. Възстановен в предишния си блясък през 1954 г., сега предлага ежедневни турове, в които се разказва неговата история и се организират вечери на традиционната ирландска музика така, както се е случвало в миналото. Край замъка се намира тематичен парк – живо селище с над 30 възстановени къщи, училище, хотел и места за търговска дейност в естествена селска среда, датиращи основно от XIX в.