Анкона - Красивото италианско градче на Адриатика

Светослав Загорски Италия е може би най-популярната туристическа дестинация в Европа, особено за любителите на автопоходите. Ако не искате да ползвате скъпите фериботи от Гърция и тръгнете с кола за древната провинция Пулия – на тока на Ботуша, имате два варианта. Или да минете през планините по скучната магистрала между Флоренция и Рим, или да изберете приятния път по Адриатическото крайбрежие. Най-красивата и удобна междинна точка по него е градчето Анкона, столица на регион Марке. Градът се намира на 280 км североизточно от Рим и на 200 км югоизточно от Болоня, откъдето и тръгва адриатическият път към Пулия. Обърнат към морето, Анкона е разположен върху нос с форма на лакът. Той предпазва най-голямото естествено пристанище на Централна Адриатика. Гърците от Сиракуза, които основават града през 387 г. пр.н.е., забелязали особената форма на носа и по тази причина назовали новия град Ankon, което в превод означава „лакът”. Гръцкият произход на Анкона напомня и наименованието му Дорийския град. Търговци построили тук фабрика за производство на естествения оцветител пурпур. Анкона бил завзет от римския флот в Илирийската война през 178 г. пр.н.е. от Тит Ливий. Юлий Цезар го завладява отново веднага след като преминава река Рубикон. Пристанището е с огромно значение по време на империята като най-близко до Далмация и е разширено от Марк Улпий Траян. По времето на римляните Анкона има и своя монета с изображение на ръка, държаща палмова клонка, от едната страна и глава на Афродита – от другата, а населението продължавало да говори на гръцки. Около средата на VII в. градът става част от Венецианската република и е под властта на Римската църква. Колкото по-силен през вековете става градът, толкова е и по-атрактивен за чужди нашественици. За известен период е завладян от немците и чак през XIX в. става част от Италия. По време на Втората световна война Анкона има ключова роля при битката за Салерно, поради което преживява истинска разруха заради масовите бомбардировки. Оцеляват предимно паметниците на културата, намиращи се на хълма Монте Гуаско. Анкона от два века е известна туристическа дестинация, която на моменти се е опитвала да съперничи дори на Венеция. Днес със своя старинен римски облик, който и Втората световна война не е успяла да разруши, градът се радва на все повече и повече посетители, дошли да разгледат тайнствените древни забележителности. Ако пътуват с влак от Рим, туристите разбират, че спирката на града наближава по това, че от лявата страна се открива прекрасна гледка към морето. Вълнуващо е приключението, когато решите да пътувате до Анкона и по море. За целта трябва да отидете до Гърция с автобус, а оттам има ферибот до пристанището на града, като пътуването с корабчето трае около ден и половина. От града има постоянна връзка с фериботи между Италия и Хърватия, Албания, Черна гора, Гърция и Турция. Пристигнали тук по един или друг начин, обезателно трябва да направите обиколка из красивите забележителности. Може би най-туристическото място е пристанището, където ще видите Триумфалната арка на Анкона. Издигната е от мрамор в чест на император Траян, тъй като под неговото управление градът бележи голям икономически и културен напредък. Датира от 114 – 115 г. Ще видите и още една красива арка, изградена за почит на папа Клементе XII. Най-впечатляващата забележителност обаче е катедралата „Сан Чириако”, датираща от ранния XII в. В криптата й се съхраняват мощите на светеца, което я прави изключително ценна като поклоннически център на Анкона. Тя е построена в романски стил, но през годините е променяна многократно и днес към оригиналния й образ са допълнени византийски и готически елементи. Величественият катедрален храм се издига на хълма Гуаско и оттам се открива великолепна гледка към града и към Адриатическо море. Дървеният покрив на катедралата е построен във формата на обърната наопаки лодка, но най-забележителната черта на църквата е 12-ъгълният купол. Зданието е построено на мястото на древно светилище, посветено на богинята Венера, чиито руини могат да се видят и сега. На хълма Гусако е и друга емблематична църква за Анкона – „Санта Мария дела Пиаца”. Тя е в романски стил и има красива фасада, на която са изобразени човешки фигури и птици. Разхождайки се из самия град, трябва непременно да надникнете и в Националния археологически музей. Той пази изключително ценна колекция от предмети. Те датират от етруската, гръцката и римската епоха. Това не трябва да ни изненадва, защото в околностите на Анкона е най-големият поклоннически център – базиликата на Лорето. Почитателите на изобразителното изкуство могат да разгледат „Пинакотека Комунале Анкона”. Тази художествена галерия, разположена в Palazzo Bosdari, съдържа повече от 100 произведения на художници от провинциите Марке и Венето, включително Тициан и Андреа дел Сарто. На горния етаж е галерията за модерно изкуство, която съдържа голям брой произведения на покойния Франческо Подести и други съвременни италиански художници. Ако пътувате с кола, освен Анкона можете да видите и още няколко интересни градчета наоколо. Преди да стигнете до града, се отбийте в Пезаро, който ви е на път. Това е родното място на гениалния композитор Джоакино Росини. Той толкова държал на родния си град, че завещал цяло състояние на общинската управа, която го почела с основаването на фондация „Росини“. Оттук тръгва ежегодният оперен фестивал „Джоакино Росини”, посветен изключително на неговото творчество. Състоял се за първи път през 1980 г., и до сега е един от най-популярните италиански летни музикални форуми. Животът в Пезаро се върти около оживената улица „Росини“. Когато тръгнете от Акнона и продължите надолу към Бриндизи и Бари, на 30 км ще видите малкото и закътано италианско градче Лорето. Според легендите в него е живяла Дева Мария. При влизането в историческия му център ще бъдете посрещнати от огромна крепост и църква, в която всъщност е стаята на светицата. В храма, както и около него, се продават различни сувенири с изображението на Дева Мария. Лицето, изобразено на иконите, е черно, защото според легендите домът й бил подпален от антихристи. Улиците в старинната крепост са каменни и могат да ви върнат поне столетие назад. Видът на градчето се поддържа от Ватикана. Точно до Лорето е друго интересно градче – Озимо. Намира се също в провинция Анкона и е разположено на 20 км от брега на Адриатическо море. В него има исторически център с катедрали и църкви. За тържествената неделна литургия храмовете се украсяват с естествени цветя.