Свят и иновации

Историята на Португалия тръгва от Гимараеш

Светослав Загорски Всяка държава има град, който пази през вековете историята й. Място, откъдето е започнало всичко. За Португалия началото е сложено в най-старата столица Гимараеш, известен и днес като „люлката на Португалия“. Тук се ражда през 1110 г. станалият впоследствие крал Алфонсо Енрике Завоевателя, който е основател на Кралство Португалия. Градът е с много богати традиции и минало, а историческият му център е включен през 2001 г. в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство. Днес Гимараеш е населяван от около 160 000 души и е известен като града с едно от най-младото население в Европа, тъй като половината от обитателите му са на възраст под 30 години. Като туристическа дестинация той е популярен най-вече с красивите средновековни сгради, разположени в центъра, със своята забележителна кухня и не на последно място с това, че е относително евтина спирка за любителите на пътешествия, която в същото време предлага необходимия комфорт на своите гости. През 2012 г. Гимараеш е избран за Европейска столица на културата, в която вековното наследство е съчетано със съвременната творческа активност на жителите му. Той предлага на своите гости както средновековни, така и модерни архитектурни постройки. За начало ще се върнем в Средновековието и ще започнем разходката си от Замъка Гимараеш Посещението на този обект е и най-лесният начин да прочетем историята на града. Замъкът Гимараеш, в който през XII век е роден Алфонсо Енрикеш, първият крал на Португалия, е изграден в романски стил и се вижда отдалеч, тъй като е построен върху хълм. Издигнат е още през 968 г. като защитна крепост, която да пази града от нашествията на норманите. Днес се смята за едно от съвременните седем чудеса на Португалия. 101Основната цел, с която първоначално бил построен замъкът, била да защитава близкия манастир „Носа Сеньора да Оливейра“. Основна роля при изграждането на замъка и на близкия манастир има една жена – Мумадона Диаз. Тя била вдовица на местен граф. След смъртата на своя съпруг Диаз разменала притежавани от семейството й земи в Крейшимир за земи около Гимараеш. Именно по нейна заповед върху собствеността й са изградени както замъкът, така и манастирът. През XI век замъкът на Гимараеш претърпява първите си сериозни корекции и изменения. Всъщност първоначалната постройка на Диаз била разрушена и на нейно място била построена нова с по-големи размери. Най-важният момент в историята на замъка настъпва през 1139 г. когато той е обявен за кралска резиденция след провъзгласяването на независимостта на Португалия. Алфонсо Енрикеш прекарва живота си именно тук. През XIV век дворецът търпи нови промени, като в резултат на тях той придобива вида, в който се намира и сега. Интересно е да се отбележи, че през XIX век градският съвет на Гимараеш обсъжда възможността замъкът да бъде съборен, а камъните да бъдат използвани за павиране на улиците в града. Тази идея не е била възприета. През следващите години се правят няколко плана за реконструкция. Днес посетителите могат да се разходят по крепостните стени, откъдето се разкриват прекрасни гледки. Близо до двореца има и малък парк. От архитектурна гледна точка заслужава да се отбележи бронзовият медальон на Алфонсо I върху южната кула на замъка. За да почувствате по най-добрия начин древната атмосфера на Гимараеш, е задължително да седнете на по питие на Площада на маслината – „Ларго да Оливейра“. Оттам ще можете да наблюдавате старите къщи, минаващите хора и Маслинената църква, носеща името си от площада. Наблизо е Plataforma das Artes, която показва шедьоври на съвременното изкуство. Тя е била на специална почит по време на годината, в която Гимараеш е Културна столица на Европа. Дворецът на херцозите на Бараганса е другата голяма забележителност на Гимараеш. Той представлява укрепен замък с тухлени похлупаци на комините, който е разположен в рамките на неголям парк. Дворецът е почти унищожен през XVI век, когато е решено кралското семейство да се премести тук. За щастие през XX век е осъществена мащабна акция по неговото възстановяване в оригинален вид – такъв какъвто е бил през XV век. Реставратор е архитектът Рожерио де Азаведо. Открит е през 1959 г., включително и като музей. Днес сградата впечатлява не само със своите внушителни размери, но също така с красивия си и богат интериор. Вътре можете да видите майсторски украсени тавани и стени, персийски килими, порцелан от Индия, масивни мебели, инкрустирани шкафове. Ако решите да разгледате двореца днес, ще посетите първия етаж на постройката, като ще минете през различни зали. По-интересни са Балната зала, Параклисът и Залата на Изгубените стъпки. Любимо място както за местните жители, така и за туристите, е връх Пеня. Това е най-високата точка на планината Сера де Сатна Катарина, която е разположена в покрайнините на града. Най-бързият достъп до върха е чрез кабинкова линия, която за минути ще ви изкачи на 400 м височина. Освен невероятните гледки на върха има и два интересни паметника на културата. Първият е Светилището на Пеня 102В Голямата зала на Светилището ще видите богата колекция религиозни орнаменти, снимки, исторически документи, публикации, свързани с града. Другият интересен обект на върха е статуята на папа Пий IX. За почитателите на гурме кухнята ще насочим вниманието към имението Сесим. То е само на около 5 км от центъра на Гимараеш. В него ще можете да видите изящни, ръчно рисувани тапети от XIX век. На тях френският художник Рокемон е изобразил сцени от Стария и Новия свят. Разходете се и из прекрасните градини на имението и опитайте прочутото вино „Верде”. Лозарското имение разполага с хотелска част и има стари традиции за производството на този сорт бяло вино. Именно затова собствениците предлагат обиколки на имението, включващи и дегустация на тяхното вино. Повечето посетители на Гимараеш идват тук поне за една седмица, за да могат да пробват и местната кухня с нейните специалитети. За любителите на по-тежките храни кухнята предлага свински джолан, сготвен по уникална рецепта с дреболии. За вегетарианците също има добри предложения с безброй салати от винаги пресни продукти. Когато си тръгнете от Гимараеш, на 15 км от града можете да посетите древното селище Ситаня де Бритейруш. Представлява разкопки на ценни за историята сгради и предмети, датиращи отпреди 2000 години. Селището е открито през 1875 г. Счита се, че тук е имало населено място още през Бронзовата епоха. Селището е разположено на малък хълм, наречен Монте се Сау Ромау. Тук може да видите стъпаловидно разположени отбранителни линии. Цялото пространство, което се обикаля от стените, е 24 хектара, като вътре в селището са открити 150 постройки. Групирани са в няколко квартала и са обиколени от улици. Къщите са били еднофамилни, като към тях е имало е стопански сгради.