Свят и иновации

Анже - красивото начало на разходката по Лоара

Светослав Загорски Разходката по замъците на Лоара е може би най-популярната екскурзия, която се предлага от туроператорите във Франция. Всеки знае замъка в Блоа, популярните Шенонсо и Шаверни, но има и една сравнително непозната дестинация по величествената френска река – красивото средновековно градче Анже. Намира се на запад, в департамент Мен е Лоар на регион Пеи дьо Ла Лоар. Разположено е при вливането на река Мен в Лоара. Мекият климат, разчупеният релеф и живописната природа привличат още през 50 г. пр.Хр. римския пълководец Август Юлиусмагус. Именно той поставя основите на Анже. Доста по-късно, през 851 г., Анри II Плантагенет плътно застроява десния бряг на Мен, изграждайки си своеобразна резиденция. Цялата околност с прилежащата й долина е наречена Анжу. Местността е носела особен късмет на аристокрацията. Дворцовата историята на Франция заедно с прилежащите й колонии е неразривно свързана с магичната Анжу. Най-голямата забележителност на града е замъкът Анже от XIII в., който може да се счита за първия по Лоара или последния в зависимост от това, дали се движите по течението, или обратно. Строен е от крал Луи IХ в продължение на 20 години и представлява страховит шедьовър от гранит и черен шист. Има 17 кули с височина от 40 до 58 м. До него се стига по подвижен мост над сух ров, в който изкусни градинари са оформили паркове с интересни геометрични форми. Религиозните войни в края на XVI в. водят до големи щети и разрушения в Анже. Лошото състояние на замъка принуждава Анри III да разпореди разрушаването му през 1585 г. Цилиндричните кули на крепостта и петоъгълната основа са разцепени, а основният покрив е изцяло премахнат. Когато Анри IV се възкачва на престола, унищожението на двореца е спряно. От 1950 г. започва и цялостната реконструкция на замъка. Една от забележителностите в него и гордост на града е най-големият и стар килим в света. Творението е създадено специално за Анже по поръчка на крал Луи I, дук Д’Анжу. Цели пет години – от 1375 до 1380 г., отбрани парижки тъкачки под ръководството на кралския художник Жан дьо Бандол извезват с багрите си „Апокалипсисът“. Той представлява мозайка пачуърк, съставена от 70 (някога са били над 90) малки килима. Общата му дължина е 103 м, а ширината – 4,5 м. Пази се в отделна, специално климатизирана пристройка към замъка. Днес в зданието има възможности за уникални находки. Туристите могат да останат по-дълго, както и вариант да вземат стая под наем за известен период от време, и да релаксират сред цветните алеи и покритите с мъх каменни стени на великолепния парк, който е шедьовър на градинарското изкуство. Присъствието на отминало величие се усеща в атмосферата на града. Улиците му са с особена форма – като извито крило с еднакво дълги пера. Когато вървите по главната улица и решите да свиете в някоя пресечка, се озовавате на нова главна улица. На пръв поглед те много си приличат. Къщите са накацали като птици по бордюрите на тротоара. Повечето от тях са на различна възраст. Има барелефни фасади, пожълтели като папируси. Някои от зданията са петвековни, с тесни дървени тела, виещи се като хилядолетни дървета – сякаш се стремят за последно да докоснат небето. Други пък са северняшки домове с кръстосващи се тъмни греди – тип фахверк, с варосани стени и силно скосени покриви. Точно в този стил е и една от най-известните постройки – Къщата на Адам от XV в. Тук може би е мястото да ви посъветваме да седнете в някое от кафенетата и да пиете едно коантро. Популярният портокалов ликьор е направен за първи път именно в Анже. След това можете да продължите с културните забележителности. Една от тях е катедралата „Сен Морис“, където могат да се видят чудесни стъклописи от XII в. В стария квартал на града са запазени два ренесансови двореца, превърнати в музеи. Това са „Отел Пансе” с класическо и азиатско изкуство и този на изящните изкуства, помещаващ се в двореца „Оливие Баро”. Красива зелена точка в Анже е малкият парк в центъра, наречен Градината на растенията. Зад вратите му примамват вечнозелени хълмчета и сини езера. Разхождайки се по брега на езерцата, ще зърнете плуващите там царствени лебеди заедно с не по-малко горди патици. В края на града е разположено и абатството „Тусен“, където са изложени творби на скулптора от XVIII в. Давид д’Анже. На другия бряг на реката се намира сградата на една от най-старите болници във Франция – „Сен Жан”, строена през 1175 г. Анже е особено популярна дестинация през септември. Всяка година по това време се провежда най-популярната фиеста – „Грабнати сърца”. Тя е нещо като масова игра на влюбените, траеща близо седмица. Главната атракция е събирането на двойки, които правят фиктивни сватби в кметството и си правят всевъзможни любовни номера. Никой не казва откога датира този есенно-френски 14 февруари. Легендата твърди, че някога, привлечени от виковете и музиката на „Грабнати сърца”, в града долетели небесни създания, приличащи на огнените шестокрили ангели – серафими, които се влюбили в земните жени на Анже. Красивите преживявания обаче не са само в самия град. На няколко километра от него е избраният за най-добър парк в света през 2012 г. и втори по посещения във Франция след Дисниленд – увеселителният кът „Пюи дю Фу”. В буквален превод това означава Хълмът на смешника и предлага множество грандиозни представления и приключения за цялото семейство. Историята му започва на 13 юни 1977 г. от един полуразрушен замък. Първото представление се играе година по-късно и в него участват повече от 600 актьори. Очарованата публика ги приветства шумно и първата година са привлечени над 80 хил. посетители. През 1989 г. е създаден големият парк, който да приема нарастващия брой гости. Той обединява културата и развлеченията, забавното и възпитателното, зрелищното и вълнуващото. Паркът започва да предлага ново впечатляващо представление всяка година – темите са различни, от приказките или историята, като включват спиращи дъха каскади, специални ефекти и илюзии. В „Пюи дю Фу” могат да се видят гало-римски стадион, село от началото на миналия век със стари магазини и латерни, магическо нощно представление, средновековен град. Потапянето в миналото е пълно – посетителите могат да отседнат в древноримската вила, да преоткрият XVIII в. в хотел „Жилището на Лескюр“ или да нощуват на „Островите на Кловис” – истинско езерно селище, което отвежда посетителите във времето на викингите.