Брюксел – европейската столица на ШОКОЛАДА

Свилена Гражданска Брюксел Когато се спомене Брюксел, повечето хора се сещат за административния център на Европейския съюз. Представят си много подредени по конец сгради, пълни с чиновници, които, както казват често журналистите, коват съдбата на Европейския съюз. Но Брюксел няма само едно лице. Тук сред малките улички се откриват различни страни на столицата на Белгия. Една от тях е шоколадът. Пред посетителите се разкрива целият свят на сладкото изкушение. Не е тайна, че белгийците са страстни фенове и огромни консуматори на шоколад. На година всеки от тях си похапва средно по 9,77 кг. Затова не е случайно, че са организирали и ежегоден панаир, на който се събират десетки производители на вълшебната храна, а имат и музеи, посветени на нея – в Брюксел и Брюж. Историята започва преди няколко хилядолетия Какаовото дърво расте в дивата природа на Северния централен регион на басейна на р. Амазонка. Олмеките са били първите хора, които отглеждат растението 2000 години пр.Хр. По-късно маите продължават традицията. Те правили напитката xocoatl, което в превод означава „горчива вода“, съставена от печени смлени какаови зърна, вода и подправки – различни чушки и цветя. Тогава какаовите зърна се използвали и като средство за валута. През ХIV в. ацтеките нападат територията на маите и поемат тяхната икономика. Значението на растението се увеличава. Те използват какаовото масло, за да излекуват напукана кожа и изгаряния, за черния и белите дробове, дори и срещу ухапвания от змия. Когато Христофор Колумб стъпва на Американския континент, той открива растението, но не му обръща нужното внимание. Едва през 1519 г. Евран Кортес бързо разбира предимствата, които какаото може да осигури на Испания. Няколко десетилетия по-късно идва на мода производството на шоколад. За да бъде по-привлекателен за европейския вкус, към него вече се добавяла захар вместо чушки. В края на XVII в. известният Емануел Коареш де Ринеро получил разрешение за производство на шоколад в провинция Брабант, Белгия. Век по-късно центровете за направа на изкушението в страната станали няколко. Шоколадът започва да се използва освен за приготвяне на напитка и като добавка към десертите. Благодарение на индустриализацията през XIX в. цената му пада и той започва да се влага все повече в продуктите на хранителната промишленост. Белгия вече е с международна репутация за качеството на шоколада. Това е така, защото местният десерт е със 100% съдържание на какаово масло, а и всички други съставки са с най-добро качество. Смята се, че през 1912 г. в Брюксел Жан Нехаус е изобретил първия шоколад с пълнеж от сладко. Това той нарекъл „пралина“. Започват различни експерименти с добавяне на плодове, конфитюри и т.н., за да стане така разнообразен шоколадът в Белгия. Сега по уличките на столицата можете да видите десетки малки магазинчета, в които все още се поддържа духът на старите майстори за производство на сладкото изкушение, влагано в най-различни вкусотии. Неслучайно тук има и Музей на шоколода. Той е създаден от две семейства, чиято история е свързана с какаото – Ван Лиерде и Драпс. Музеят отваря врати през 1998 г. През 2014 г. е посетен от повече от 75 хил. души. В него туристите могат да се разходят през различни изложбени зали и да се запознаят с историята на ценната стока – произход, начин на отглеждане и превръщането й в завършен продукт. Могат да бъдат опитани и разнообразни проби от шоколад. Има и ежедневни демонстрации от различни майстори-готвачи. В първия уикенд на февруари по традиция в Брюксел се провежда и Панаирът на шоколада. Тук на 5 хил. кв. м се събират най-добрите сладкарски къщи от Белгия и съседните държави. Салонът е мястото, където, показвайки своите нови продукти, те се опит­ват да привлекат повече клиенти. Панаирът е и платформа за комуникация и обмен на опит между белгийските и международните участници. През тази година над 60 фирми от шоколадовата индустрия представиха своето ноу-хау и презентираха плановете си за развитие. Посетителите не бяха само от Брюксел и региона. Имаше хора от целия ЕС, Азия и Америка. Всички те можеха да се насладят на различни демонстрации от известни готвачи от Белгия и чужбина за приготвяне на шоколад и изделия от него, както и да ги дегустират. Понякога даден сладкар издаваше и някоя тайна за приготвянето на продуктите. Но попитани коя е най-голямата, всеки един от тях казваше, че това е любовта... По време на панаира за децата се провеждаха различни курсове и състезания за приготвяне на сладкото изкушение. Имаше и конференции, на които се презентираха новите тенденции в сектора, като се изтъкна полезността на шоколада за човешкото здраве. Тук можеше да се опита бира, която се пие единствено и само с шоколад, или шампанско със съдържание на сладкия продукт. През тази година гости на събитието бяха и производители на какао от Тонго. Техните атрактивни обяснения, как се отглежда растението и как се избира най-добрият плод, постоянно привличаха публика. Но шоколадът не е само за хапване. На панаира показаха и новостите в козметичната индустрия, базирани на шоколада. Демонстрирани бяха различни манипулации на кожата с продукта, които я подмладяват. Проведе се и ревю за мъжка и дамска мода – рокли, панталони, сака, създадени от сладкари и дизайнери. Не на последно място шоколадът е и боя за рисуване. Различни художници показаха с негова помощ своя талант върху бялото платно. Така Брюксел привлича десетки хиляди гости всяка година, защото шоколадът е разнообразен, пълен с изненади и завладява всеки, който се докосне до него...