Кордоба - Мавританският бисер на Андалусия

Светослав Загорски Испания е страната, където всеки турист може най-лесно да усети красивото преплитане на европейската, арабската и еврейската култура. Едва ли има друго място обаче, където това усещане да е по-силно от древния град Кордоба. Той е в южната част на страната и е център на едноименната провинция в област Андалусия. Разположен е в подножието на планината Сиера Морена, на десния бряг на река Гуадалкивир. Днес градът е важен туристически център, известен с архитектурата си от времето, когато е бил столица на Кордобския халифат, заемал почти целия Иберийски полуостров. Разходката из улиците е като пътуване в столетията. Следите си са оставили преди всичко маврите, които завзели града през 711 г. Разцвета си Кордоба изживява при управлението на Абд ар Рахман III (912 – 961 г.). По времето на Халифа, както той сам наричал себе си, градът се превърнала не само в уважавано университетско средище, но и в най-голямото селище в Западна Европа. След падането на халифата е завзет от крал Фердинанд III Кастилски през 1236 г. Историята на Кордоба, а и нейното съвремие, са неделимо свързани с каменния символ, разкошната „Мескита”, издигаща се на брега на река Гуадалкивир. Строежът на джамията е започнал около 784 – 786 г. Някогашният храм е открит по времето на Абд ар Рахман I. До Х в. към чудото на архитектурата се добавяли различни пристройки. Хипостилният план на джамията включва правоъгълна молитвена зала със заграден вътрешен двор. Особено впечатляваща е гората от колони във вътрешността – тя представлява повече от 800 колони от мрамор, яспис и гранит, съединени с червено-бели двойни арки. Най-красивите ислямски орнаменти са в нишата, където някога се молели халифите – т.нар. михраб. Не пропускайте да видите тези цветни и златни мозайки. Най-изящният елемент в интериора е т.нар. maqsura (максура) – молитвено място, отредено за владетеля, което било направено по поръчка на халиф Ал Хакан II. Максурата е пищно украсена с гравиран мрамор, хоросанова замазка и изкусна мозайка, решени в сложни флорални мотиви и надписи. В ранните години на XVI в. се раждат идеи за събарянето на джамията и издигането на нейно място на катедрала. Недоволството на местното население става повод Карл Велики да даде нареждане да бъде изграден готически параклис в самото сърце на храма. Така се получило противопоставяне – островръхите арки на катедралата се издигат от относително ниската, просторна молитвена зала. Строителството на готическото здание започнало през 1577 г. и продължило два века с помощта на францискански и йезуитстки архитекти. Днес тази част от комплекса няма официален стил, но се смята за изящен пример на испанската колониална архитектура. Маврите донесли в града не само религията си, но и културата си. Например баните и градините с водоскоците, потъналите в цветя вътрешни дворове – патио. Най-добрият начин за мавърска почивка след дълга откривателска разходка из Кордоба е посещението на арабска баня. Някога в града имало 60 такива. Днес след къпането и масажа се предлагат арабски сладки и ментов чай. Банският костюм е задължителен, а резервацията се препоръчва. Още римляните, които основали града през 169 г. пр.Хр., знаели как да превърнат един проблем в предимство, като уредили в къщите си сенчест, хладен вътрешен двор. Маврите добавили фонтана в средата на пространството. И до днес в Кордоба има много от тези патиа. Всяка година в началото на май жителите отварят портите си от ковано желязо за фестивала Concurso de Patios Cordobeses, като дават и на чужди хора възможност да разгледат техния частен рай. В края на събитието се обявява най-красивият вътрешен двор. Друга впечатляваща гледка е живописният площад „Сан Мартин”. Той датира от 1577 г. и граничи с няколко исторически колониални сгради от XV и XVII в. – Конвента, църквата „Санта Тереза” и кметството. Излизайки от центъра на Кордоба, може да се отправите към някои от интересните му квартали. Еврейският старинен град, както и джамията „Мескита” са в Световния списък на културното наследство на ЮНЕСКО. Плетеница от улички и площадчета, бели къщи с озеленени вътрешни дворове граничат с храма. Тук се намира и една от малкото съществуващи в Испания синагоги. Най-прочутото място за разходка е Calleja de las Flores – Улицата на цветята. Интересен е и районът „Нова Кордоба”. В началото на 1900 г. той е дом на градския елит. Кварталът днес приютява университетските сгради, студентските общежития и техните обитатели, въпреки че все още може да видите следите на старата аристокрация от началото на XX в. Пищният дворец „Ферейра” е една от забележителностите на Кордоба и е построен през 1900 г. в стил Луи XVI. От 2007 г. насам в него се излагат различни експозиции на изкуството. „Гуевес” пък е някогашният квартал на работническата класа. Районът е дом на множество делнични занаятчийски пазари, магазини, продаващи антики и произведения на изкуството. Ако искате да се разходите и да се любувате на природата, можете да посетите градината на Хуан Карлос I или парка „Крус Конде”. Но истинско удоволствие е посещението на средновековния дворец „Алкасар”. Първоначално е построен като резиденция на халифите на Кордоба, а впоследствие се превръща в дом на християнски монарси. Издигнат е през 1238 г. от Алфонсо IX на мястото на старата мавританска крепост. Въпреки че от тази крепост била запазена малка част, структурата имала ислямски вид, защото Алфонсо използвал стила мудехар. Цялата крепост е обградена от масивни стени с 4 кули, от които днес са останали 3. По това време е построена Главната кула на Алкасар, известна като Кулата на Инквизицията. По-късно Исабел I Кастилска и Фернандо II Арагонски използват двореца като отправна точка за нападението си над Гранада – последната мавританска твърдина на Иберийския полуостров. През 1482 г. той става седалище на трибуналите на Испанската инквизиция. Много от залите му, включително и арабските бани, били превърнати в помещения за разпити и мъчения. Друг интересен факт е, че Иса­бел Кастилска посреща тук през 1492 г. Христофор Колумб преди отплуването му за Новия свят. В самата крепост може да се видят римски саркофаг от II в. и мозайка от III в. Най-голямата атракция са прекрасните градини. Красивите каменни фонтани, езерата и добре оформените дръвчета са доказателство, че маврите са били опитни в градинарството.