Ледена епоха

Една от атракциите на зимата са ледените пързалки, които заместват скуката и сивотата на студените месеци. Тази година столичани могат да се порадват на езерото „Ариана”, което се превърна в най-голямата пързалка на Балканите с площ от 1200 кв. м

Съвсем наскоро, в края на декември, беше открито и най-...високото от ледените съоръжения – над Париж. Ледената пързалка се намира на 56 м височина в Айфеловата кула, където пързалящите се могат да се наслаждават на панорамата към „Шан-з-Елизе”, Триумфалната арка и Лувъра. Въпреки минусовите температури във Франция, съоръжението се радва на огромен интерес. Пързалката е с площ от 200
кв. м и традиционно се отваря за коледните празници.
Канада
също има своите ледени забавления.
Над 1,5 млн. почитатели на зимния спорт посещават най-голямата (регистрирана в рекордите на Гинес) естествена пързалка в света – „Rideau Canal Skateway”, намираща се в Отава. Трасето на дългия 7,5 км канал минава през сърцето на канадската столица, свързвайки езерото Доу с Националния художествен център в града, а площта му се равнява на близо 90 площадки за кънки с олимпийски размери.
Подготовката на канала и  превръщането му в едно от най-интересните места за туристи  и кънкьори от цял свят започва още с настъпването на зимата. Всяка година в края на ноември водата се източва, мястото се почиства и след достигане на нужната външна температура се заледява. Времетраенето за използването му зависи от природните условия, но най-често сезонът на кънките в Канада варира от декември до началото на март. За улеснение  и приятен престой на кънкьорите леденият канал е осеян от двете си страни с малки магазинчета за сувенири, закусвални и многобройни офиси за отдаване под наем на екипировка за пързаляне.
Най-голямото веселие обаче настъпва по време на зимния фестивал с над 30-годишна история „Winterlude”, който се е превърнал в традиционна проява на „Rideau Canal Skateway”. Събитието, провеждащо се от 3 до 19 февруари, включва демонстрации по хокей и фигурно пързаляне, сноуборд, шоу на  батут, филми под звездите, риболов на леда, вечери на готварските умения от цял свят и национален конкурс за ледена статуя. Друга пързалка, претендираща също да е
най-голямата
в света,
е ледената арена в центъра на мексиканската столица Мексико Сити. Разположена на площ от 3200 кв. м, тя заема изцяло един от старинните площади на града и е заобиколена от сградата на парламента, катедралата и общината. Капацитетът й е 1200 кънкьори във всеки момент, а повече от 14 000 човека посещават съоръжението всеки ден.  2400 кънки са предвидени за отдаване под наем, стига да имате търпението да чакате на огромните опашки. Амбициозният проект струва близо 1,5 млн. долара. За финансирането му са помогнали няколко от най-големите компании в страната и  националната телевизия на Мексико.
Поддържането на арената в топлия климат изисква големи усилия. 74 км е общата дължина на тръбите, минаващи под ледената пързалка, а 10 машини, с големината на камион, се грижат за охлаждането на леда. Амбициите на кмета Марсело Ебрард и градската управа не свършват дотук и те имат намерението да предприемат действия за признаването на пързалката от „Гинес” като най-голямата в света - рекорд, официално принадлежащ на „Rideau Canal Skateway”.

За основоположник на фигурното пързаляне в България се смята адвокат Мирослав Богданов, който опитва скокове и пируети на лед. Първите инструкции за плъзгане и ходене по пързалка са дадени в ръководство, отпечатано в Кюстендил през 1901 г., от Големинов и Бланшуд. През 1938 г. до нас достига ръководството на руския фигурист Коленкин. През 20-те години пързалянето става по-популярно. Членът на Международния олимпийски комитет (МОК) Димитър Цоков донася от странство няколко чифта кънки, които подарява на свои роднини. Те предизвикват нова вълна от ентусиасти. Ледът на езерото „Ариана” на входа на Борисовата градина в София е предпочитано място за любителите на пързалянето. На 17 февруари 1929 г. се провежда състезание по „артистично пързаляне и бягане с програма”. По-късно частни лица заледяват стадион „Юнак”, (бившата ледена пързалка до стадион „В. Левски”) и всеки, който имал кънки, можел да се пързаля. Поради липсата на изкуствени пързалки, недостатъчна и примитивна екипировка, след Втората световна война настъпва застой в развитието на ледените спортове – фигурно пързаляне, хокей и бързо пързаляне с кънки.
На 16 септември 1949 г. е учредена Републиканска секция по кънки и хокей на лед, първоприемник на Българската федерация по кънки и хокей на лед.
Историята на  пързалянето с кънки  по света
датира от праисторическите времена – оттогава са първите сведения. Това бил удобен начин за придвижване през огромни заледени повърхности в държави като Русия, Швейцария и скандинавските страни. Кънките били съвсем примитивни и изработени основно от слонски бивни и кости. Първата среща на археолозите с пързалянето на кънки била в книгата на Уилям Фитцщефан, монах от Кентърбъри, Великобритания. В нея той описвал как местните деца се забавлявали на замръзналото през зимата езеро.
През XIII-XIV в. в Дания се появили стоманените железа за кънки, които имали познатите ни днес вътрешни и външни ръбове и се заточвали периодично. През 1742 г. в Единбург, Великобритания, е основана първата кънки асоциация, приблизително 30 години по-късно в Лондон е издадена книга с уроци и съвети за пързалянето . Фигурното пързаляне се отделило като самостоятелен спорт в началото на XIX в. През 1892 г. била основана Международната кънки асоциация (ISU).