Когато архитекти проектират мебели

Елица Илчева Архитектите понякога подценяват труда на дизайнерите на мебели, но само докато започнат да ги проектират. Не са един и два световните примери, в които легендарни имена признават, че промишленият дизайн никак не е лека работа. Желанието да се изработи предмет за бита постоянно тегли добрите специалисти и творенията, които се получават, са силно персонализирани и уникални. С други думи, резултатът не е просто стол или диван. Сякаш се усещат и строителните конструкции, очевидно защото авторите са хора, които владеят техническата наука и изкуство за изграждане на сгради. Ето няколко предмета, достатъчни, за да бъде потвърдена тази теза. Те не са просто изобретения, а и визитни картички за своите създатели. Франк Гери е канадско-американски архитект от еврейски произход и представител на деконструктивизма в архитектурата. Неговият нагънат Wiggle side-chair е част от серията мебели, създадени през 1972 г. за фирмата Easy Edges. Тя се състои от 14 предмета, всички от велпапе. Материалът очевидно не е предпочитан за създаване на мебели, но наслояването в редуващи се посоки и слепването му осигурява забележително силен и устойчив продукт, който същевременно предлага възможност за скулптурни решения и има редица сетивни качества. Гери дори му е дал име – Edge Board. Теоретикът Виктор Папанек, който е един от първите, ангажирани с екологичната отговорност, веднага провъзгласява Edge Board като полезно приложение на хартиените опаковки. В стола Wiggle side-chair тези качества са подсилени от флуидните линии и форми. Повърхностната текстура на грубата хартия всъщност става мека и подобна на велур. Все пак акцентът е върху формата, създадена е мебел-скулптура, а функционалността е второстепенна. 60-те и 70-те години на ХХ в. са били период на велики експерименти и иновации при материалите и формите в дизайна. Тенденцията е за използване на леки и по-евтини материали. Вероятно и за това колекцията на Гери бележи такъв моментален успех, че той се оттегля от производство само след три месеца, опасявайки се, че мебелите ще хвърлят сянка върху репутацията му като архитект. „Започнах да се чувствам застрашен. И сам се затворих в продължение на седмици в една стая, за да преосмисля живота си. Реших, че съм архитект, а не дизайнер на мебели... и просто спрях”, разказва години по-късно той. Аеро Аарнио е авторът на ексцентричното Ball кресло, проектирано през 1963 г. и станало по-известно като стола глобус. Идеята за неконвенционалната му форма дошла от произволен чертеж на архитекта, който трябвало да предложи шоу сцена с акцент, който да се използва физически. Моделът е изработен от стъклопласт. Въртенето е възможно благодарение на металния крак. Вълнените възглавнички служат за вътрешна облицовка, създават нещо като стая в сградата. В съвременния вариант на модела са монтирани ­аудио колонки и телефон. Само 3 години след като било нарисувано на лист хартия, креслото вече се произвеждало масово благодарение на космическата си форма. Най-търсено било от собствениците на скъпи хотели и кафенета, които оценявали и възможността, която предоставяло за уединение и комфорт. Идеята, да можеш с едно завъртане да се приобщиш към хората от обкръжението или да се уединиш, подредила Ball на предна позиция в списъка с уникалните мебели. Ярко и нестандартно, веднага се превръща в акцент на пространството, придава му индивидуалност и футуристичен вид, а у тези, които го ползват, се създава усещането, че имат нещо като къща в къщата. Архитектът Рем Колхас също е строител на мебели. При това в доста буквален смисъл, защото може да се каже, че ги зида етаж по етаж. А причината да се реши да прави предмети е повече от прозаична. Твърде висок, той често среща неудобства да се настани на стол. „Да бъдеш дълъг, има много предимства, но в края на краищата всеки трябва да има удобен стол“, казва архитектът и сяда да твори. Колекцията от многофункционални мебели създава за водещата компания Knoll и е наречена Tools for Life („Инструменти за живота”), защото се състои от функционални предмети, които могат да се видоизменят в зависимост от ситуацията – масата за кафе става висок стол, а удобната скамейка – голям рафт. Един от най-популярните предмети е Counter („Броячът”). Идеята за използване на три хоризонтални рафта един върху друг с възможност да се завъртят в съответствие с изискванията на потребителя е нещо, върху което Рем мисли дълго време. При това, като се фокусира само върху експлоатационните качества на продукта, а след това – върху естетиката. Въртенето става около обща ос, а отделните парчета са с дължина 2,3 м и височина 1,2 м. Плоскостите могат да бъдат подредени и така, че да се превърнат в един обект и всяка от функциите да стои скрита от погледа и да може да се превърне в изненада. Coffee Table пък се състои от три прозрачни кутии, направени от акрилна смола. Те също се въртят около оста си, при което формата се мени в зависимост от нуждите на собственика. Различна строителна технология е използвана в Screen, която представлява сглобка на множество панели от различни материали (алуминий, дърво, камък) и с различни размери, които се припокриват. Те са монтирани на солидна основа от акрил и могат да се плъзгат нагоре и надолу, като променят своята собствена конфигурация.