България блести по света с... умове

Видни родни изобретатели, като всеизвестния създател на първия компютър - Джон Атанасов, прославят интелекта и възможностите на нацията ни по цялото земно кълбо. Един от тях е Румен Антонов, който работи в областта на автомобилостроенето. Той изобретява уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, която е приложима за малки коли, патентова изобретението и скоро след това го продава на водещи световни автомобилопроизводители като „Хонда”, „Рено”, „Пежо”, „Роувър”, „Даймлер-Крайслер”, „Сузуки”.
Антонов разработва и спортен ретро футуристичен миниавтомобил, който бива посрещнат с възторг на Парижкия автосалон през 2002 г. Автор е на нов тип 4-тактов двигател с вътрешно горене и турбокомпресор. С подкрепата на вицепремиера тогава Николай Василев се опитва да започне производство на луксозна спортна кола в България, но се отказва поради неблагоприятната среда в страната. Прави още няколко опита за инвестиции в родината си, но не среща нужното разбиране и готовност от страна на банките.
Роден на 21 януари 1944 в София, в семейство на царски офицер, той завършва инженерство във ВМЕИ „Ленин” и промишлен дизайн в Художествената академия, като изкарва и курс по физика при известния проф. Азаря Поликаров.
Друг български новатор със световна слава е роденият на 21 октомври 1919 г. в село Брестовица български инженер и изобретател Петър Петров. Смятан за една от най-продуктивните личности през втората половина на XX век, той е автор на първия дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първия в света безжичен сърдечен монитор, както и на множество други апарати и авторски методи. Българинът е носител на многобройни признания и награди. Животът на Петров е много интересен, а опитът му - богат и всеобхватен. Първоначално офицер от българската армия и гвардеец на Борис III, той се премества в Германия през 1944 г., за да следва инженерство, където се дипломира по електро-, механично и гражданско инженерство с магистърска степен. Паралелно с това се е занимавал и със своята страст - корабна архитектура, като е помогнал в дизайна и строежа на над 60 лодки през 1947 г. През 1951 г. Петров заминава за Торонто, където участва в проекти за изграждането на американските военновъздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. Пет години по-късно отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към Мелбърн, Флорида. В САЩ взема участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на Харис Корпорейшън. Помага за разработката на първия метеорологичен Нимбус и първия комуникационен сателит Телстар и организира звено от компанията за работа с полупроводници. През 1963 г. се премества в Хънтсвил, за да вземе участие в проекта на нова ракета по програма от НАСА. Петров използва познанията си и опита си за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. През 1969 г. изобретява и първия дигитален ръчен часовник, наречен „Пулсар” (Pulsar), като моделът се продавал за сумата от 2100 щатски долара. Един от първите часовници на Петров е постоянна част от изложението в Смитсоновия институт. През 1975 г. Петров заедно със сина си основава компания, производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта за множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове – процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията била основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания - 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.