Велинград - СПА дестинацията на България

Георги Сотиров Няма спор, че Родопите са дестинация, която си струва да бъде посетена през всеки сезон от годината. Планината се простира на обширна територия и заема голяма част от Централна Южна България. Разделя се условно на Западни и Източни Родопи. В последните зимни дни избрахме да посетим Велинград, който се намира в Чепинската котловина в Западните Родопи. Тук климатът е приятен през цялата година - зимата е мека с чудесни условия за ски, лятото - прохладно, а есента е по-топла от пролетта. Мястото е чудесно за уикенд, изпълнен със СПА процедури сред наистина великолепната природа наоколо. Велинград е едно земно кътче, което е било известно още от древността и е имало изградени римски и турски бани, а по-късно е описано и в пътеписи на Алеко Константинов и Иван Вазов. Откъде да започнем нашите „Маршрути”? Може би от историята? Културните пластове дават основание да се твърди, че този край е обитаван от тракийски племена през VI – V век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси – открити са могили, некрополи, стени от къщи и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид: „Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития.“ В началото на IX век този регион се присъединява към българското царство. След управлението на Асен и Петър на власт идва Иванко, а по-късно то се поема от цар Калоян, който от своя страна предава властта на племенника си Слав. Той избира за свой дом крепостта Цепина, дала името на днешния квартал „Чепино“. Цепина се намира на 18 км източно от Велинград в землището на с. Дорково и е една от най-известните родопски крепости от IX в. Външните й стени обхващат площ от 25 дка. В най-високата част е имало средновековен замък, разположен върху 1,5 дка. В района са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м. В Чепинската котловина има още няколко села – но най-известните са Каменица и Лъджене. В Каменица е била създадена първата римска баня, а местната църква е построена през 1816 г. Лъджене е било някогашен феодален чифлик, около който поради наличието на минералните извори и баните се е създало се­лище. През 1948 г. селата Чепино, Каменица и Лъджене се обединяват под названието Велинград. Наречен е от тогавашната власт на Вела Пеева – активист на младежкото и работническото движение в България, която участва в партизанския отряд „Антон Иванов”. Запознаването с града трябва да започне от езерото Клептуза – най-големия карстов извор в страната. Това е един от символите на Велинград, разположен на десния бряг на Чепинска река, до планинския склон на едноименния квартал. Голяма част от водите на езерото захранват ВиК мрежата на града. Другата част поддържа нивото на две изкуствени езера, в които през лятото могат да се карат водни колела. През 1966 г. районът около Клептуза - с площ 412 хектара, е обявен за защитена природна местност. В нея има интересни насаждения от черен бор на възраст от 100 до 160 години, както и над 50 различни дървесни и храстови вида, редки за района. Тревните насаждения са над 260 различни вида. След като се насладите на красивото езеро, можете да дегустирате пъстървата в съвсем приличния ресторант на брега. Разбира се, може да обядвате и в центъра на града, където има доста заведения. В някои от ресторантите все още сервират традиционната за този край „Софенка” - салата от бял боб, която е достатъчна за… две водки. Или сутрин на закуска да похапнете велинградското варено, ако времето е студено. Местните го правят от телешки джолан и го сервират с купичка хрян… Обиколката на това кътче от България предполага и запознаване с някои от историческите забележителности. Музеят в града предоставя интересна информация за живота и делото на Вела Пеева. Има и експозиция със снимки на Николай Гяуров - световноизвестния оперен бас, който е роден на 13 септември 1929 г. в Лъджене. Трябва да споменем за неговите забележителни роли на Мефистофел във „Фауст“ на Гуно, на Филип II в „Дон Карлос“ на Верди, на Дон Жуан в едноименната опера от Моцарт и Борис Годунов в произведението на Мусоргски. Гяуров е изпълнявал роли във виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт Гардън, нюйоркската Метрополитън опера, както и в други престижни театри. Велинград с право се гордее със своя велик син… При хубаво време се разходете в парковете „Вельова баня” и „Двореца”, за да отдъхнете сред вековните дървета и красивите алеи наоколо. Ако сте и запален любител на природата, можете да прескочите до Триградското и Буйновското ждрело, за да посетите три уникални пещери - Дяволското гърло, Харамийската и Ягодинската, които са достъпни за туристите. Почивката в СПА курорта можете да съчетаете и с посещение в музеите в Смолян, Чепеларе, Батак, Златоград и Кърджали, които съхраняват историята на региона и уникалната местна култура. Особеният чар на днешния ден във Велинград е в добре построените хотели. В тях има всичко, от което се нуждаете – от минерален басейн и СПА процедури до разнообразна кухня и изискано обслужване. Предлагат се и квартири. Многото на брой минерални извори, които са препоръчителни за лечението на различни заболявания, в това число на централната и периферната нервна система, ортопедични и травматологични, възпалителни и дегенеративни ставни проблеми и др., привличат всяка година повече от 250 000 посетители. Няма спор, че най-голямото богатство на Велинград са именно минералните източници. Те са повече от 70, в които температурата на водата е от 22 до 90°C. Водосборният басейн е разделен на три терминални зони - Чепино, Лъджене и Каменица. Минералната вода по своя състав съчетава в себе си едновременно лечебните възможности на водите, които са в Хисаря, Баня (Карловско) и Наречен. Какво още? Може би това, че до града се пътува бързо и лесно, с очарователни панорами от шосето към планините.