Уотърфорд - Кристалният град

Светослав Загорски Пролетта е сезонът, който показва цялата си красота в една малка островна държава – Ирландия. Зелените поля и отвесните скални брегове са невероятно красиви именно през пролетта и затова Ви каним на разходка из Уотърфорд. Градът е по-малко популярен от Дъблин, Корк и Лимерик, но онова, което го прави специален, са неговите кристали. Един от тях е огромната топка, която всяка година грейва в Ню Йорк на Таймс Скуеър по Коледа. Ирландският град е петият по население в страната, разположен в югоизточната й част. Намира се недалеч от мястото, където известните сред местното население като „трите сестри“ - реките Шур, Бароу и Нор, обединяват водите си, преди да се влеят в морето. Основан през 914 г. от викингите, Уотърфорд е най-старото ирландско селище. То възниква край естественото пристанище в залива и скоро се превръща във важен търговски център, който през XVIII - XIX в. се замогва от търговия и различни производства. По-късно Уотърфорд става световноизвестен с производството на може би най-красивия кристал в света. Старата му част е много привлекателна. Дългите кейове - от улиците Гратън до Аделфи, са средоточие на нощния живот. Историческото сърце на Уотърфорд се нарича Викингски триъгълник и представлява старинно укрепление с триъгълна форма, тесни улички, средновековни сгради и зелени пространства. През XV в. са построени новите градски стени, по-голяма част от които са се запазили и до днес. Заслужава да се види улица Мол - широк булевард, на който се намират някои от най-красивите сгради в стил „Крал Джордж“. Други, като сградата на Търговската палата, на Градския съвет и епископския дворец, са отлични образци на архитектурата от XVIII в. Измежду останките от Средновековието най-добре запазена е кръглата кула Reginald’s Tower. Тя е построена през 1003 г. и носи името на основателя на града, викинга Реджинал. От 1463 г. тук е разположен монетният двор. В продължение на повече от четири века на това място се секат монетите, използвани в южната част от страната. През XIX в. кулата е преустроена в затвор. Днес тя е исторически музей. Но нека се върнем на основната туристическа атракция в Уотърфорд - разглеждането на фабриката за производство на изделия от кристал. Тя е построена през 1783 г., а през 1851 г. е затворена, като производството е възобновено в средата на миналия век. Днес тази фабрика за кристал е един от главните обекти за индустриален туризъм в Европа. Изработката на изделията е ръчна. От нагряването на стъклената маса в пещта през оформянето на кристала чрез въртене и духане през тръба до направата на различни фигури на шмиргел. Разглеждането на фабриката може да достави огромно естетическо удоволствие на всеки посетител. Сред музейните експонати в нея могат да се видят най-разнообразни и красиви предмети. До фабриката се стига лесно. От центъра на Уотърфорд се потегля в западна посока по пътя за Корк. След близо 3 км сте до паркинга на сградата. Той не е достатъчно голям и в най-натоварените часове трудно се намира място за всички автомобили с посетители. От туристическия център можете да си купите билет за 10 евро, с който ще си осигурите превоз с автобус до далечния край на завода, където е началото на производствения цикъл. Обиколката завършва в магазина за сувенири, където също са подредени най-разнообразни изделия от кристал. Туристите могат да си купят сувенири – от обикновени кристални вази за 100 евро до полилеи, струващи 5000 евро. Когато напуснете фабриката, преди да се отправите към другите забележителности, задължително трябва да опитате местното ирландско уиски от популярната марка Irishman. Тук има страхотни кръчми, където предлагат този еликсир. Irishman се произвежда в ултрамодерна дестилерия, намираща се в града. Тя е четвъртата по рода си в Ирландия, като се нарежда достойно до останалите три – Middleton, Bushmills и Cooley. Загрели с едно малко уиски, можете да се отправите към двете катедрали. Едната е ирландската „Крайст Чърч“, а другата - католическата „Мост Холи Тринити“. Изградени са в началото на XVIII в. по проект на известния уотърфордски архитект Джон Робъртс. На него е кръстен и един от основните площади в Уотърфорд. Заедно с пл. „Аръндел“ те съставляват търговската част на града. Наблизо е огромният търговски център „Сити Скуеър“. Разходката може да продължи със Съкровищницата на града. Това са старите складове за зърно, където ще се запознаете с хилядолетната история на местността. В Уотърфорд има и няколко хубави галерии. Градската художествена галерия, намираща се от 2001 г. в старинния Грейфрайърс, разполага с голяма колекция творби от ирландски и чуждестранни художници. „Манифесто“ в красивата сграда на пристанището предлага експозиции на модерното изкуство и изделия на местните занаятчии. „Дайхаус“ пък е художествена галерия и работилница за керамика, ръководени от известната местна майсторка Лиз Маккей. Зад стените на стария Уотърфорд се намира зона с пазари, съсредоточена около хълма Балибрикън. Днес тя е оформена като открито градско пространство, а в миналото тук е било тържището за животни. Градът е важен изходен пункт за туристите, които искат да опознаят планинските части с многобройните езера или скалистото крайбрежие с пясъчните плажове и малките заливчета. Любителите на острови, търсещи наслада в ирландски замък, който е превърнат в хотел, имат само един забележителен избор. Замъкът Уотърфорд е разположен върху свой собствен остров - ивица земя в река Шур, на около 3 км от града, надолу по течението. Наричан е Острова и неговите 300 акра площ са частно владение. Изграден е върху нормански основи, датиращи отпреди 800 години. Замъкът от ХVIII в. е запазен цялостно с автентични кули, водоливници с фантастични фигури и назъбени парапети. На влизане минавате през масивна дъбова врата, украсена с едри гвоздеи с огромни глави, към парадния вестибюл, където големи гербове са втъкани в кръгъл килим. Баронски всекидневни и пълни с антики апартаменти Ви пренасят в миналото. Удобствата включват пътеки за разходки или за каране на колело и голф игрище с 18 дупки, проектирано от ирландския професионалист Дес Смит. Те окуражават гостите да оставят зад гърба си реалността на голямата суша, пък макар и само за няколко дни почивка в един друг свят. А със само деветнайсет „господарски“ стаи и апартаменти замъкът дава възможност гостите да споделят своето подобаващо на лорд владение едва с шепа други посетители.