Свят и иновации

С блясък в очите


Още от древни времена изобретателният българин е измислил своя универсален начин за борба с проблемите, неволите и настинките, които са го борели по житейския му път. Твърдо решен да измисли уникален и леснодостъпен път към широката усмивка и блесналите очи обаче, нашенецът мисли бавно и решава бързо да изобрети напитка с необикновена сила. Другото е проза – добре узряло грозде, сини сливи и беловици, джанки, кайсии и портокали - поотделно или заедно, в зависимост от тертипа, се смесват с вода и се оставят да отлежат 40 дни. Защо? Защото нашенецът е учена глава и e открил, че свойствата на плодовете преминават в друго състояние – започват да ферментират


Въпреки че ферментацията е процес, открит преди хиляди години, древните не са познавали следствието от това...Предпочитали медовината.
След като преобразувателният процес достигал необходимите резултати, българинът вземал сместа, наречена по-късно през годините „пръщина” и я изсипвал в огромен казан, който след това затварял плътно с похлупак. Под казана палел огън, а от похлупака излизала метална тръба. Тя най-често била медна, тъй като химическите свойства на този вид метал не позволяват по него да се образуват налепи. Излизайки от котела, тръбата се извивала и под спираловидна форма влизала в съседен казан, който бил пълен със студена вода. Бушуващото огнище карало специалната смес да кипи и да отделя пара, която, минавайки по медната тръба, влизала в котела със студена вода, охлаждала се и ставала на течност, която по тръбичка в края се изливала в предварително подложен съд. Именно в този съд капка по капка, чашка по чашка, се събирала лековитата течност, която днес наричаме ракия.
Според някои хора технологията за получаването на божественото питие е елементарна и всеки може да я използва, за да го приготвя. Това обаче е далеч от истината. Всъщност, за да се свари хубава ракия, се изисква много майсторлък и години опит. Говорейки със стари производители, които приготвят ракия от години (някои от тях над 50), стигаме до заключението, че тънкостта на занаята е доста важна. Ако температурата в казана не бъде поддържана на точните градуси и не се следи вкусът на питието, то хубава ракия няма да стане. Необходим е много усет при създаването на националното ни питие. Може би това е една от причините, които са превърнали варенето в свещен ритуал, при който добри приятели се събират да се видят, да похапнат и пийнат. Понякога повечко...
Ракията, за разлика от други питиета, е намерила място в почти всяка една сфера от живота на българина. За сватба, за раждане, за кръщене, за погребение... Освен за всичко изброено, тя може да се използва и за борба срещу стреса (и то много успешно). Сигурно няма българин, който поне веднъж да не е използвал ракията и за разтривка или компрес при настинки. Да, доста свойства има нашето вълшебно питие. Затова и Европата май ще го признае като запазен знак за България...