Законосъобразността на решенията на управляващите органи на Камарата е основна грижа на Контролния съвет

ВАЛЕНТИН БОРИСОВ НИКОЛОВ
Роден 1953 г. в София. Висше икономическо образование в София – УНСС, специалност „Търговия и икономическа журналистика“. Работил е в Министерството на земеделието и хранителната промишленост – секретар по печата, в областта на селското стопанство и хранителната промишленост – внедряване на нови технологии и изграждане на мощности, след 1990 г. - в частния бизнес. От 2003 г. е изпълнителен директор на „Промишлено строителство-холдинг“ ЕАД. Почетен член на Атлантическия клуб на България от 1994 г. Член на УС на КСБ от 2005 г. Председател на КС на КСБ от юни 2010 г. Женен, с 1 дете.

Г-н Николов, какво успя да свърши Контролният съвет и какви са основните трудности, с които се сблъсквате при работата си?
Изтекоха горе-долу около 6-7 месеца, откакто общото събрание на Камарата на строителите в България сформира Контролната комисия. Тези месеци бяха и подготвителен период, в който трябваше да се конструираме, да организираме дейността си, да приемем план за работа, да се ориентираме към най-важните въпроси на този етап от развитието на Камарата. А етапът е много важен. След приемането на закона, след развитието на ЦПРС, което беше огромен успех за бранша, сега се намираме в етап, в който утвърждаването на Камарата като браншова организация трябва да продължи. Характерното е, че ние като отрасъл успяхме да се организираме сравнително бързо. Период от 10-15 години в исторически аспект е много кратък период. Успяхме да се самоорганизираме, да въведем ред, който е стъпил на законова база и този процес трябва да стане необратим.
За разлика от другите браншове ние имаме едно важно предимство, което искам да отбележа. Няма друга обществена организация, която да има вече такава национална структура и такава материална база. Да, действително, използвайки парите на нашите членове и на фирмите от бранша, смятам, че успяхме по демократичен, законен и целесъобразен начин да вложим тези средства, които наистина не са малко.
Започнахме най-напред с изграждане на териториалната база. На практика вече почти във всички области на страната са закупени оборудвани и обзаведени офиси, които са истински средища на българските строители. Трябва да се знае, че в различните области големината на офисите е в зависимост от броя на членовете на Камарата и от броя на фирмите, които са регистрирани в ЦПРС. Финалният акорд на това действие беше и закупуването на централния офис на КСБ в столицата, където вече започна настаняването на колегите. Това е от голямо значение за нашия бранш. Сериозната инвестиция в материалната база създава предпоставки за много по-добро функциониране, за много по-добър организационен живот, свързан и с повишаване на квалификацията, с провеждане на срещи и конференции по различните направления, с дейността на различните секции. Така че успешно приключваме процеса на изграждане на материалната база на Камарата. По този начин с наличието на добра материална база създаваме допълнителна предпоставка, допълнително условие отрасълът да може по-организирано да преодолее последиците от кризата, да излезе от нея и Камарата и нейните областни представителства да работят много по-ефективно за строителните фирми. Още не можем да говорим, че изходът от кризата е факт, но така или иначе първите признаци са налице.
Казвам всичко това, защото то определя и основните задачи на Контролния съвет на КСБ. Контролният съвет е структура на Камарата, която съгласно устава и решенията на Общото събрание трябва да се занимава със законосъобразността на решенията на Управителния съвет, с работата на Камарата, на нейната администрация, регистъра и въобще на всички структури на Камарата. Още повече че сега сме в етап, свързан със събирането и изразходването на големи парични ресурси. В тази връзка отговорността на Контролния съвет е още по-голяма. Нашите цели се определят именно от това. А най-важните и определящите сега са свързани с провеждането на общото събрание. Основната ни задача е да извършим детайлна проверка как бяха изразходвани споменатите средства, как са спазени решенията на УС за размера на офисите, които се купуваха, за средна цена, за разходите по обзавеждането и оборудването, за довършителните работи по места.
Именно с това се занимаваме в момента, за да можем на общото събрание да докладваме как е протекъл този процес и съответства ли той на устава, на решенията на общото събрание, на законите... Вторият аспект е спазването на закона по отношение на функционирането на ЦПРС. Намираме се в много труден период, фирмите са изключително притеснени финансово и натоварени с проблеми. Това създава затруднения и с регистрацията, но на този етап смятаме, че регистърът успява да се справи. Неговите решения съответстват на закона, а ние осъществяваме перманентен контрол. Наши представители участват във всяко едно заседание на ЦПРС. Имаме изключително добра представа от неговото функциониране. Третото направление, което тепърва предстои да се развие, е да осъществим контрола в областните представителства. Това е третата насока в нашата работа, която ще развиваме занапред. Вероятно в следващите два месеца преди общото събрание ще направим семинар за обучение на контролните съвети от областните представителства, а в един последващ период ударението ще бъде поставено върху контрола и наблюдението на функционирането на самите областни представителства.
Председателят на Контролния съвет участва в заседанията на Управителния съвет и съгласно устава има съвещателен глас. Но това е формалната страна на въп-роса, по-важното е, че на практика целият Контролен съвет присъства на заседанията на Управителния съвет. Извършили сме вътрешно разпределение за членовете на Контролния съвет. Едни участват в Етичната комисия, други по-плътно наблюдават работата на регистъра, трети участват по-активно в работата на секциите. Определено мога да кажа, че имаме пълна представа и поглед върху цялостната работа на Камарата.

На заседанията на Управителния съвет и на Етичната комисия се очертаха много сериозни проблеми за бранша в момента. Те са свързани с нарушаване на етичните правила, с една нелоялна конкуренция, която се наблюдава. Каква е вашата визия, вашият поглед за това кои са основните проблеми в момента, пред които е изправен браншът, и накъде трябва да се съсредоточат усилията?
Всъщност задавате два въпроса. Нека най-напред да говорим за Етичната комисия. От чисто формална гледна точка тя има ограничени права, възможности и функции. Практиката обаче показва, особено в последните месеци, че тази комисия намира своето място и придобива все по-голямо значение. Оказва се, че сложни казуси и проблеми, които засягат отношения между фирми, когато се поставят пред Етичната комисия, забелязваме, че има адекватна реакция от страна на фирмите. Всеки участник в един такъв казус се стреми да обясни своята позиция, да изложи своите виждания и по този начин се създават предпоставки за някакво разбирателство между фирмите, за намиране на решение, за да не се стига до съдебни процедури. Засега това, за което говоря, по-скоро трябва да се разбира като тенденция. В един минал период Етичната комисия не можеше да намери своето място и това е разбираемо, защото беше организирана отскоро. Сравнително по-късно беше приет Етичният кодекс. Твърдя, че той е много добре разработен от предходната комисия, от хората, които отговаряха по този въпрос в КСБ. Очевидно предният период беше повече организационен, период, в който нещата се напасваха, създаваха се практики. Сега от няколко месеца наблюдаваме много интересно явление. Това е ясно изразен процес за постепенно нарастване ролята на Етичната комисия и тя намира своето място не с декларации, а с конкретната си работа по конкретни въпроси. Етичната комисия е важна, тя може да се развива и има много добра перспектива в това отношение. Самият аз ще положа много усилия за утвърждаване и развитие на работата на колегите.
Колкото до втория въпрос, който е свързан с първия... Да, действително проблемите в условия на криза нарастват. Много неща, които бяхме забравили, които бяха признаци на миналото, се върнаха отново. Имам предвид неетичност в отношенията между фирмите, забавяне на плащания, неплащане, различни комбинации и схеми... Тук причините са различни - много от тях са свързани с наличието или липсата на регистрация на съответната фирма за определен вид работа, но смятам, че този период ще се изживее и че ние ще му противодействаме, доколкото можем и както можем. Естествено, най-големият проблем на бранша сега е липсата на работа, особено в по-малките градове. Стотици фирми нямат какво да правят. Липсват инвеститори, липсват средства, а пък дори и тези, които имат средства и имат някакви инвестиционни намерения, изчакват да видят как ще се развият събитията. Процесът на излизане от кризата е бавен. Ние в никакъв случай не можем да очакваме, че ще има някакво организирано излизане от кризата, еднакво за всички. Това е индивидуален процес. Той зависи от качествата, от способностите на всеки ръководител - собственик на фирма. В края на краищата това е свободният пазар, това е пазарната икономика.
Тежко е да се каже, но в хода на този процес много от фирмите отпадат и ще отпадат. Това е конкуренцията. И това не е някаква изненада, не е нещо ново или необичайно за пазарната икономика. Тук има неразбиране или по-скоро една парадигма от времето на социализма, защото повечето от нас, по-възрастните, така или иначе сме свързани със социализма. Социалистическата концепция беше за развитие и възход само нагоре и напред, а пазарната икономика е нещо по-различно и по-истинско. При пазарната икономика след възход следва спад, криза, след това отново възход, но колкото и да е трудно да се каже, това има някакъв оздравителен аспект от гледна точка на цялостното развитие на обществото. Защото по-слабите и по-неподготвените отпадат. Това е еволюция. В икономиката също има такива еволюционни процеси. Наричат се конкуренция. Естествен подбор – най-добрият, най-силният оцелява.
Тук, разбира се, е мястото на държавата и на Камарата като обществена организация и въобще на гражданското общество да регулира тези процеси. Да не допуска тяхното израждане в див капитализъм, в игра без правила, в грубо нарушаване на правилата. И точно тук е ролята и на Етичната комисия, в някаква степен тук е ролята и на държавата с нейните три основни власти – изпълнителна, законодателна и съдебна. Ние имаме малък исторически опит в това отношение, още в началото на пътя сме. Склонни сме да искаме и да очакваме бързи резултати и бързи решения, но за тези неща се иска време. В обществата, с които се сравняваме, тези процеси са траели 200-300 години.

На последния Управителен съвет се чуха гласове, че трябва да се засилва контролната роля на Камарата. Беше изказана и идеята за създаване на специална строителна полиция за проверки на място. Според вас трябва ли да се разширяват правомощията и функциите на контролната комисия и да се върви наистина към по-силна контролна роля на Камарата спрямо фирми, които нарушават закона, които работят без регистрация, които подбиват пазара и вземат хляба на нормалните фирми?
За едно общество като нашето желанието за засилване на контрола и за специфичен контрол във всяко направление е естествен и разбираем. Моето лично мнение е, че държавата е достатъчно силна, има достатъчно възможности и механизми, които, ако се прилагат нещата, ще вървят по правилата. Създаването на такива структури значи дублиране на функции и увеличаване на безотговорността на органите, призвани да вършат тази дейност. Според мен в никакъв случай ние не трябва да се занимаваме с полицейски функции. Ние трябва да работим съгласно изискванията на закона за самоорганизацията и саморегулирането на отрасъла. В закона са предвидени достатъчно механизми и средства за противодействие на нарушителите. Просто те трябва да се спазват и да се изпълняват. Една полиция е достатъчна, тя обаче трябва да си върши работата както е по закона. Така е в целия свят. Да, разбира се, специализирани органи трябва да има. В нашия сектор това е ДНСК - структура, чиито функции, права и възможности са разписани много добре в закона. Разбира се, винаги може да се изисква още и то е в посока разширяване функциите на общините. За една определена категория строежи тези функции могат съвсем спокойно да се изпълняват от общините. Хората от една община най-добре знаят в един квартал, в едно село кой какво прави, защо го прави и т.н. ДНСК е структурата, която трябва да се занимава с по-кардинални, по-генерални въпроси. Тя трябва да осъществява методологията по тези въпроси, да работи за законодателни изменения и практики и т.н. В тази посока трябва да се развиват нещата. Това съответства и на духа на Европейския съюз, защото едно от основните направления за развитието на Съюза е регионалистиката – засилване мястото и ролята на регионите за тяхното регулиране, за по-доброто им развитие, за контрола и т.н. В този ред на мисли по-скоро виждам развитието на Етичната комисия като някакъв арбитражен орган в бъдеще време. Кога ще стане това, зависи от много обстоятелства и от нашата конкретна работа. Засега е рано да се каже кога, но пътят и перспективата са такива.

Какъв ще бъде основният извод от доклада на Контролния съвет, който ще представите пред общото събрание? Има ли някакви тенденции, които ви притесняват, или общо взето нещата са ясни?
Определено не може да се говори за такива тенденции. Нашата роля и функция е да противодействаме на негативите, които са свързани с нарушаване решенията на общото събрание, на устава, на закона като практика. Засега обаче такива нарушения не сме констатирали.

Добра инвестиция ли е издаването на вестника и каква е вашата оценка за развитието му? Имате ли конкретни препоръки към екипа?
Издаването на вестник е сериозна инвестиция. Първо трябва организация, структура, екип... Трябва да се отговори на въпроса какво внушение ще се търси чрез това печатно издание. Ако се търси комерсиализация, печалба и т.н., това е нещо съвсем различно. В никакъв случай ние такава задача пред вестника не сме поставяли, следователно, за да изпълнява политиката на Камарата и на бранша, вестникът трябва да бъде подкрепян по всякакъв начин. Моето лично мнение и наблюденията на Контролния съвет са, че вестникът се справя добре със задачите, които му поставя Камарата. Той определено отговаря на етапа на развитие на Камарата и на потребностите на строителния отрасъл. Тези изводи се налагат и от самата визия, от разработваната тематика на вестника, от неговото професионално развитие в последната година. Статиите станаха много по-задълбочени, много повече попадат в проблеми, които засягат много хора. Почти не може да се срещнат статии, които да не засягат целия строителен отрасъл.
В това отношение смятам, че се справяте много добре, че тематиката, която разработвате и развивате, вълнува и интересува хората от нашия бранш. Това именно е най-важното за един вестник. Каквото и да си говорим, това е най-ценното. Един вестник трябва да бъде интересен, но не интересен от някаква обща имагинерна гледна точка, а да бъде интересен на хората, за които е предназначен. Вие сте специализирано издание, което има определена целева група, за която е наистина интересно. Може би можете още да го разнообразявате, да го правите по-четивен. Но вестник за свободното време за масовия читател - това ще бъде грешка.
Сега изданието на КСБ е много дозирано откъм тематика. И според мен тя не трябва в никакъв случай да се разширява, не трябва да се изкушавате да го правите „по-цветен” като теми и визия. Поне аз така мисля, още повече че съм малко обременен в тази посока - завършил съм икономическа журналистика и съм работил като секретар по печата в Министерството на земеделието в зората на своята кариера.
Разбира се, не трябва да спирате, да стоите на днешните си успехи. Както Камарата е в началото на своя път и се развива и утвърждава, това важи и за вас – пред вестника има път напред и нагоре. Трябва да продължите и да задълбочите очерталата се добра тенденция при списването на „Строител”. Моята лична препоръка е, че трябва да поставите ударението повече върху електронния вариант на вестника. Какво имам предвид?
Един вестник действително е ограничена територия, не може всичко, което разработват журналистите, да попада в него по ред съображения. И като място, и като време, и от гледна точка на актуалност, ако щете... Но вие разработвате много теми и има неща, които могат да останат като документи, като история, като някаква памет. Аз виждам електронния вариант, сайта на „Строител”, не просто като вестник, качен в интернет, а с по-голям обем. Освен това един журналист в стремежа си да изложи една тема подготвя по-голям материал, но с оглед на мястото в съответната страница, по редакторски съображения в много случаи редица аспекти от дадена тема не намират място в печатното издание.
Казано накратко, една статия, ако е примерно 5 страници или 150 реда, в електронния вариант може да бъде с обем, по-голям с 30-40%. С други думи, човекът, който се е заинтересувал, който е прочел нещо във вестника по дадена тема, влизайки в електронния вариант, да може да прочете още нещо по този въпрос и ако отидем по-нататък, да си каже мнението по този въпрос в съответния форум, да прочете мнението на други хора и т.н. Това е бъдещето – интерактивната връзка между читател, редактор, автор, издание. Според мен това е най-важното, върху което трябва да се работи и да се върви напред за развитието на вестника и на сайта.

Един последен въпрос, как виждате бъдещото сътрудничество между вестника и Контролния съвет?
Определено то ще бъде още по-интензивно. Ние така или иначе се занимаваме с едно и също. От различен ъгъл, от различна гледна точка. Естествено, че връзката трябва да бъде постоянна, активна. Както ние се обръщаме към вас за редица неща, така вие пък може да се обръщате към нас. Това сътрудничество е от взаимна полза, за българските строители.

И едно пожелание, защото ставаме на 2 години?
Само напред в съответствие с изискванията на времето, в което живеем, и тогава мястото и успехът на вестника ще са гарантирани!