Победителите на Wienerberger Brick Award 2018 впечатлиха със смели и креативни архитектурни концепции
Бяха подадени близо 600 проекта от 44 страни, като фокусът тази година беше европейски
[caption id="attachment_184346" align="alignleft" width="400"] Снимка Eric Deron[/caption]
През 2018 г. „Винербергер” връчи за осми път международно признатата награда Wienerberger Brick Award. В тазгодишното издание бяха подадени близо 600 проекта от 44 страни, като фокусът през 2018 г. бе европейски. Призът предоставя на архитекти от цял свят възможността за представяне на модерна и иновативна архитектура с керамични материали. Конкурсът цели да обедини архитекти и хора със сходни интереси, да сподели дизайнерски концепции и да изследва нови начини за изпълнение на идеите в тях.
Наградите, в размер на 34 000 евро, бяха разпределени в пет категории –
„Усещане у дома”, „Да живеем заедно”, „Да работим заедно”, „Споделени обществени пространства” и „Нестандартно решение”.
Последната е насочена към иновативни концепции и начини за използване на тухли, нови строителни технологии или използването на тухли по поръчка и непознати орнаменти в проекта.
„Предоставените тази година проекти впечатлиха журито с иновативен дух и качество. Те представляват смели и креативни архитектурни концепции за устойчиви и перспективни жилищни пространства, но винаги вземайки предвид най-важната точка в архитектурата - индивида. При създаването на ново жилищно пространство основният фокус трябва да бъде върху човека и неговите нужди. Горди сме, че толкова много иновативни градски проекти отговарят на настоящите обществени предизвикателства, като използват естествени керамични строителни материали, за да създадат достъпна и висококачествена жизнена среда”, коментира Хаймо Шойх, изп. директор на Винербергер АГ, описвайки международните проекти.
Според организаторите архитектурата има важната посредническа роля да конфигурира връзките между хората и околната среда. „Необходимостта от иновативни подходи и създаването на привлекателна жилищна и работна среда се вижда особено ясно в градските райони. Архитектурата трябва постоянно да се преоткрива, като работи с нови форми, материали и концепции. Освен естетическите стремежи съществуват и строги технически правила и все по-високи изисквания за качество. В наше време темите за устойчивостта, като например енергийно ефективни сгради и възможностите за рециклиране, са очевидни и задължителни. В същото време достъпността на жилищата е основен аспект, който трябва да се има предвид“, посочват още от „Винербергер”.
[caption id="attachment_184350" align="alignleft" width="181"]
Снимка Filip Dujardin
За да минимизира ефекта от повторението във фасадите на „Весткаай Кули 5 & 6”, един прост мотив в зидарията е представен със зашеметяващ ефект[/caption]
[caption id="attachment_184352" align="alignleft" width="181"] Снимка Filip Dujardin
За да минимизира ефекта от повторението във фасадите на „Весткаай Кули 5 & 6”, един прост мотив в зидарията е представен със зашеметяващ ефект[/caption]
[caption id="attachment_184353" align="alignnone" width="400"] Снимка Peter Cook За да минимизира ефекта от повторението във фасадите на „Весткаай Кули 5 & 6”, един прост мотив в зидарията е представен със зашеметяващ ефект[/caption]
Тази година два проекта получиха голямата награда.
Едната е за
„Весткаай Кули 5 & 6” на архитектурно „Студио Тони Фретън”.
Разположени в Белгия, те са част от по-голям жилищен проект в новоразвит квартал. Благодарение на използваните тухли е създаден цялостен монументален израз, съчетан с индивидуална фасада. Проектът печели и в категорията „Да живеем заедно”.
Вторият носител на голямата награда e
[caption id="attachment_184354" align="alignleft" width="332"]
Снимка Rory Gardiner
Фасадата на Музея на изкуство Basel Extension се състои от изпечени тухли. Изначално червените и жълти тонове са извлечени с азот, за да се превърнат в сиви нюанси[/caption]
Музеят за изкуство Basel Extension от „Крист & Гантенбайн”,
който се вписва добре в съществуваща сграда. Отделената сива тухлена конструкция е свързана с основното здание чрез подземна зала. LED светлините са интегрирани в релефните канали, изработени от моделираните тухли на фасадата - информирайки минувачите за текущите изложби. В допълнение, този проект е пръв и в категорията „Споделени обществени пространства”.
В категорията „Усещане у дома” бе отличена
[caption id="attachment_184370" align="alignnone" width="614"] Снимки Stijn Bollaert
Покривът на „Атлас Хаус” би могъл да носи голяма сфера - ето защо се нарича така[/caption]
„Атлас Хаус“, дело на „Монаднок”, Холандия.
Обектът представлява частно жилищно пространство, организирано на три етажа на малък парцел. Той дава добър отговор на въпроса: как може да се построят частни качествени жилища с малък мащаб? Тухлената работа (и отвън, и отвътре) е отлично пригодена за къщата и в най-малкия детайл.
„Tropical Space” е работно и жилищно пространство на известен керамичен творец във Виетнам. Проектът е на студио „Тера Кота” и е победител в категория „Да работим заедно”. Представлява тухлен куб в подножието на река, където рафтовете от бамбук защитават творбите в случай на наводнения. Необичайната облицовка на фасадата привлича вниманието и позволява на вятъра да премине и охлади работното пространство естествено. Сградата съчетава работна и домашна атмосфера.
Най-добрият проект в категория „Нестандартно решение” е
[caption id="attachment_184345" align="alignleft" width="306"] Снимка Robin Hayes
Извитата форма на фасадата на завода „Вертен Биоенергия“ обединява различните му части, като същевременно намалява акустичните и визуалните му въздействия[/caption]
[caption id="attachment_184355" align="alignleft" width="472"] Снимка Robin Hayes[/caption]
заводът „Вертен Биоенергия CHP“ на архитектурно студио „U. D. Urban Design & Gottlieb Paludan“.
Обектът се намира в Стокхолм и е най-голямата централа за комбинирано производство на биогорива в света. Той допринася значително за намаляването на емисиите на CO2 в града. Надземната част на завода е облицована в извита фасада с вертикални керамични елементи.
[caption id="attachment_184377" align="aligncenter" width="752"]
Снимки Nicolás Esteban Campodonico
В равнините няма камъни или гора, само земя. Тухлите са „естественият” материал на пампасите, така че това е единственият материал, използван в параклиса „Сан Бернардо”[/caption]
Носителят на Специалната награда,
параклисът „Сан Бернардо” на „Nicolás Campodonico Estudio“,
е истински шедьовър. Той е посветен на покровителя на малка общност, която се намира близо до мястото, където е издигнат - в аржентинската пампа. Вътре няма течаща вода и електричество. Единствено светлината от слънцето и природата определят атмосферата. Слънчевата светлина, заедно с два дървени стълба, образуват сянката на християнски кръст върху източната стена веднъж на ден. Обектът е в категория „Споделени обществени пространства”.
[caption id="attachment_184361" align="alignleft" width="177"] Снимка Adrià Goula
Покривът и части от фасадата на старата църква „Виланова де ла Барка” са построени наново. Липсващите стени са изградени много внимателно от тухли[/caption]
[caption id="attachment_184362" align="alignleft" width="359"] Снимка Adrià Goula[/caption]
[caption id="attachment_184363" align="alignleft" width="360"]
Снимка Adrià Goula[/caption]
Възстановяването на
старата църква „Виланова де ла Барка” от студио „AleaOlea архитектура & пейзаж”
печели втората специална награда. Изградена в началото на XIII век, църквата е разрушена по време на Испанската гражданска война. Обновяването й е един необичаен подход към историческите сгради. Този проект показва гъвкавостта и адаптивността на тухлите и създава уникален диалог между настоящето и историята. Проектът е включен в категорията „Нестандартно решение”.