Автор Теа Йотова

Икономическата криза, като отдръпнала се от разлива водна стихия, оставя след себе си не само финансови опустошения. Емоционалната, да я наречем направо екзистенциална криза на доскоро преуспяващия бизнесмен води до затъване в страх пред прага на неизвестното. Предприемачеството обаче е не само занятие, а и дух. То винаги е свързано не само с инстинкт за съхранение, но и с воля за успяване и преуспяване.
Представям ви историята на фамилията Gucci, за да вдъхновим тези, които искат като митичния барон Фон Мюнхаузен да се измъкнат сами за косата от калта и преплетените корени след наводнението. Сагата на Gucci е приказка за един предизвестен успех.
През 1902 г. основателят на фамилията Гучио Гучи се връща от тригодишно чиракуване в Лондон и наема малък магазин във Флоренция. Флоренция, градът на Медичите, където в градината на двореца им под портокаловите дръвчета е прекарал младостта си и младият Микеланджело. Властването във Флоренция на най-видния представител на Медичите - Джовани ди Бачи, и неговите синове наподобява модната инвазия на Gucci по света. Трагедии съпътстват и двете семейства, но може би подобно на най-ярката фигура на Медичите - Лоренцо Великолепни, Маурицио Гучи внася в търговската политика на фирмата най-важното – страстта към успеха.
В края на миналия век, в наетия от него магазин, Гучи работи върху кожата – чанти, куфари, дисаги, кресла, ръкавици. През
1992 г. Гучио Гучи отваря магазин за кожени изделия и аксесоари, а през 1947 г. фамилията има 14 магазина и 46 бутика из Европа и Америка.
Тексасецът Том Форд се присъединява към модния конгломерат през 1991 г., а през 2001 г. компанията придобива правата върху линията на Ив Сен Лоран за конфекция. През 1999 г. LVMH купува контролния пакет от акции на Gucci за 8 млрд долара (концерн, включващ „Луи Вюитон” – чанти и обувки, „Моет” – шампанско, „Хенеси” – коняк).
Силата и обаянието на Gucci са в детайла. Детайлът е всичко, той отделя качествената, хубава вещ от масовата конфекция. Със сигурност това важи и за строителството. Една японска поговорка гласи, че ако ковачът се разсее, ръката му трепне и не изкове гвоздея прав, ще се случи следното: подковата на коня няма да се закрепи добре, по време на битката тя ще падне, конят ще окуцее, воинът ще бъде убит и императорът ще загуби войната.
Емблематични са създадените през 1932 г. мокасини с позлатени каишки, митичните бамбукови ръчни чанти във всички багри на дъгата, обувките с нисък ток и метална катарама отпред, както и иглените токчета реципирани като от пипало на извънземно и т.н. Търговската политика на Gucci възпроизвежда фразата на Оскар Уайлд, че „Човек или трябва да бъде произведение на изкуството, или да бъде облечен в произведение на изкуството”. Облеклата, чантите, парфюмите, обувките на Gucci излъчват не просто лукс, те като че ли имат самостоятелен живот, инкорпорират в себе си женственост, самочувствие, небрежност, подреденост, сексуалност и строгост. Човек, който носи вещ на Gucci, трябва да съобразява жестовете си със стила, който марката налага, подобно на това, за което разказва Оскар Уайлд, който веднъж видял във френско списание рисунката на шапка и под нея думите: „При този модел устата се носи леко отворена”.
Излъчването на Gucci е необяснимо. Средновековният теолог Тома Аквински се изказва за необяснимите неща по следния начин: „Не ме ли пита никой нищо – знам, но пита ли ме някой и искам ли да му обясня – не знам.” Съпругата на Дейвид Бекъм и вокалистка на „Спайс гърлс”, Виктория Бекъм, запитана от репортер какви дрехи предпочита, отговаря лаконично, непретенциозно и ясно: „Рокли на Gucci и рокли на Gucci, и естествено рокли на Gucci”.