Агадир - възхитителните плажове на Мароко

[caption id="attachment_189222" align="alignleft" width="332"] Страхотният плаж с изглед към касбата[/caption] Африка е далечна и екзотична дестинация, а за някои пътешественици изглежда дори опасна. На континента обаче има и райски места, подходящи за почивка през цялата година, особено за ценителите на красивите плажове с възможности за сърфиране. Такъв пример е пристанищният марокански град Агадир. Той се намира на брега на Атлантическия океан в близост до Атласките планини. Местоположението на Агадир е специфично - точно на 30 градуса северна ширина, или там, където се срещат тропичният   и субтропичният климатичен пояс. През лятото температурата е около 25 - 27 градуса, а зимата – около 20 градуса. Точно това е основната причина Агадир да бъде една от онези мечтани територии по света, които обещават минимум 300 слънчеви дни в годината, 10-километров плаж и екзотични околности, където да попиете от цветната култура на Мароко. Любимият на стотици хиляди европейци град се простира на широк залив на южното крайбрежие на Мароко. Плажовете са направо приказни със своя фин пясък с нежни златисто-оранжеви нюанси и напомнят на тези в Австралия и Южна Калифорния. Пясъчната ивица на места е широка над 120 м, като някои от най-красивите плажове са разположени на север от Агадир. Сред тях са Бийч, Тамаунца, Айсвал Бийч, Имуран, Тагхаут, Буйрдн. Най-отдалечените са само на 30 км от града. [caption id="attachment_189223" align="alignright" width="355"] Запазената порта на касбата с надпис на холандски[/caption] Агадир е основан през V век пр.н.е. от картагенския мореплавател Ханон под името Акра. През Средновековието е бил малко рибарско селище, известно като Агадир ел-арба. През 1505 г. Португалия основава на това място търговски пост, наречен Санта Круз до Кабо де Гуе. През 1541 г. градът се връща под мароканска власт, а 30 години по-късно над него е построена крепост - казбах. През 1911 г. пристига военен кораб от Германия, който трябва да защити немската общност в града. Това предизвиква Агадирската криза между Франция и Германия, след което Франция установява през 1913 г. протекторат над значителни части от Мароко - Френско Мароко. На 29 февруари 1960 г. 15 минути преди полунощ Агадир е почти напълно сринат от мощно земетресение, продължило 15 секунди. Старият град е почти изцяло разрушен, хиляди са загинали, ранени и останали без жилище. Земетресението нанася сериозни щети и на старинната касба. На запазилата се предна порта от крепостта [caption id="attachment_189227" align="alignleft" width="400"] Крепостните стени на Тарудант[/caption] все още може да се прочете надписът на холандски – „Страхувай се от Бог и почитай Краля”. През 1961 г. крал Мохамед V поставя началото на възстановителните работи по изграждането на нов и модерен град. Днес Агадир се различава от останалите марокански класики – Маракеш, Казабланка Фес, както по архитектурата си, така и по населението. Тук живеят предимно бербери, които са изключително толерантни. В старата част на града редом с уникалните исторически сгради могат да се видят и модерни високи здания, и широки булеварди, което му придава европейски облик. Разхождайки се из улиците, най-силно впечатление прави това, че всички сгради са боядисани в светли цветове, най-често нюанси на бялото. Най-красиви обаче са джамиите. Определено си заслужава да видите джамията „Мохамед” на булевард „Президент Кенеди“. Тя е истинско ориенталско произведение на изкуството. За да се насладите на цялата прелест на Агадир, трябва да се качите до запазената част от старата крепост. От там се разкрива възхитителна панорамна гледка към новия град, залива и пристанището, която е изключителна по залез. Обикновено туристите започват разходката си из Агадир от La Mеdina. Това е занаятчийско пространство, създадено през 1992 г. от италианския художник Коко Полици, в Ben Sergao - район близо до центъра на Агадир. Построен с техники на традиционна берберска конструкция, той е един вид малък открит музей на 5 хектара, където се помещават занаятчийски работилници, музей, индивидуални резиденции, хотел и екзотична градина. Общинският музей на берберското наследство в Агадир също е доста интересен. Той е открит през 2000 г. - 40 години след унищожителното земетресение. В трите зали на постоянната експозиция са изложени около 200 артефакта, принадлежащи на народите от региона Сус-Маса-Дра. Една от най-големите атракции на града е паркът Birds valley. В него има и безплатна зоологическа градина, обитавана от муфлони, сърнички, лама и други животни, които посрещат с любопитство всеки нов посетител. Най-голямо е многообразието на пернатите птици и папагалите. Тук има всякакви цветове и видове, малки и големи, говорещи и пеещи. Любителите на шопинга ще се възхитят от шумните арабски пазари в Агадир. Има за риба, за бижута, а на Сук ел Хад ще намерите дори от пиле мляко. Ако сте в Агадир, не пропускайте да отделите време и за спокойна разходка по крайбрежието. Вечер заедно с местните можете да седнете в бар, да слушате музика на живо или да наблюдавате улични представления. В южните части на града има голямо голф игрище, което също привлича посетители от чужбина, които обикновено отсядат в луксозните хотелски комплекси по крайбрежието, простиращи се от пристанището на север до устието на река Сус на юг. Говорейки за лукс, няма как да не споменем и няколкото елитни квартала. Един от най-старите е Швейцарското селище. Много престижен е и Founty, или „палмово поле“. Това е крайбрежна зона с жилищни вили, големи хотели, ваканционни къщи и кралски дворец. Целият град може да се обиколи за ден с Малкия влак, който прави пълна обиколка. Извън Агадир няма гори, пейзажът е полупустинен и всичко е обагрено в ярки червеникаво-оранжеви нюанси. Ако имате време, трябва да знаете, че има и други градчета, до които си заслужава да отидете, Такъв е Тарудант в долината Су в Южно Мароко Намира се на изток от Агадир по пътя за пустинята Сахара. Градът е известен като Малкия Маракеш. През XVI век династията Саади за кратко използва Тарудант като столица, преди да премести царското си седалище в Маракеш. Днес Тарудант е известен със своите местни занаяти - ковано желязо, керамика, месинг и мед, кожа, килими и бижута. Градските стени са с дължина близо 6 километра и са разположени с бастиони и пресечени от девет порти, които все още се използват.  Извън зида е берберският пазар, наречен Jnane al-Jaami. Тук се продават аромати и сушени плодове, но най-вече дрехи и стоки за бита. [caption id="attachment_189225" align="alignleft" width="355"] Една от красивите джамии на града[/caption] [caption id="attachment_189226" align="alignleft" width="362"] Пъстър шанд от известния Сук ел Хад[/caption] [caption id="attachment_189224" align="alignleft" width="300"] Занаятчийското пространство Медина, строено в берберски стил[/caption]