Фабио Новембре — „неприличният” дизайнер

Елица Илчева Италианският дизайнер Фабио Новембре изненадва целия свят с неприлични предмети, очарователни бутици и инсталации, в които идеите буквално експлодират. Той е роден през 1966 г. в многодетно семейство в град Лече – Южна Италия, и в живота се наложило да си пробива сам пътя. По думите му съвсем случайно постъпил в Миланската политехника, защото трябвало да запише нещо, за да остане в града, който харесал, след като гостувал на брат си. През 1992 г. излиза с диплома по архитектура, но твърди, че така и не се е научил да рисува. След това отива в Ню Йорк, за да учи кинорежисура, и среща модния дизайнер и основател на Blumarine Анна Молинари, която забелязва таланта му. Макар да е много млад, напълно непознат и с вид на бохем, тя му доверява интериора на бутика си в Хонконг. Резултатът е нещо „невероятно бляскаво, блестящо и леко откачено“. На Анна обаче й харесва и Фабио получава нова поръчка – да оформи магазина й в Лондон. Той решава тази деликатна задача по неделикатен начин – на входа поставя гигантски женски крака, което, разбира се, прилича на шамар в лицето на публичния вкус на „Пър Бонд Стрийт“. Но пък именно така идва славата. През 1994 г. той открива собствено дизайнерско студио в Милано и казва, че е намерил себе си. На сцената на международния промишлен дизайн той се появява едва през 2001 г., когато прави за Cappellini масата ORG. Плотът от стъкло, легнал върху безброй тънки червени крака, подобни на спагети, не остава незабелязан. След това допълва с други предмети, запомнящи се със създадените образи в тях, като шезлонга S.O.S., ландшафтния диван And за Cappellini с формата на усукана лента, наподобяваща молекула ДНК, и онези Him & Her столове за Casamania - като известните пантонски кресла, но с отпечатъка на мъжки и женски тела. През 2000 – 2003 г. Фабио Новембре е художествен ръководител на Bisazza и проектира шоурумите на марката по целия свят. След това популярните компании започват все по-често да го канят за рекламни презентации – автор е на ярки и незабравими изложби за Pepsi, Lavazza, Philips, BMW и Mercedes. През 2009 г. по улиците на Милано се появяват 500 „паркирани“ малки фиатчета – с по едно израснало дърво от всяко от тях. Всъщност това се оказва изложбата „Засади дърво“, създадена съвместно от Градската служба по мода и дизайн и FIAT, с идеята да се провокират хората да пазят зелените площи. Дърветата били от фибростъкло, но изглеждали като истински. Миланци така харесали проекта, че през 2015 г. той е повторен на EXPO, където впрочем Новембре е избран за посланик на добрите идеи. Следващата година италианецът прави инсталация за Московската седмица на дизайна, като „маскира” в черно 40 от своите колоритни столове Nemo, създадени за Driade, символизиращи 40-те разбойници от „Хиляда и една нощ“. Своите работи той често представя чрез истории, които приличат на странни приказки. Чрез „историята” на инсталацията в Москва разказва, че „маскираните“ искали да отвлекат дъга, да я скрият в съкровищница и да станат част от нея. Когато през 2013 г. прави черепните кресла за Gufram, наричайки ги Jolly Roger (веселият Роджър), той казва, че това е почит към паметта на дядо му, който е пират. „Струва ми се, че аз самият започнах да вярвам в това, че във всяко семейство трябва да има поне един дядо пират, за да просперира“, шегува се той. Новембре определно обича думите – в своя блог, в който описва проектите си, текстовете заемат повече място от картинките. Стилът му е ексцентричен, и то не само в творчеството, а и в живота – появява се на рекламни плакати в образа на Христос, в костюм на Адам (т.е. гол) и с маската на горила и казва, че обича да ходи така из къщи. На дъщерите, които аржентинската красавица Кандела му ражда, той не позволява да се слагат банални имена. Нарича ги Селесте и Верде. „Доброто произведение е мощно индивидуално усилие. Не вярвам в тенденциите, но вярвам в хора гении. Такива като Марк Нюсън, Рон Арад, Том Диксън. От различни държави, те живеят в Англия и работят по целия свят. Те и аз разказваме истории с нашите неща, емоционални и вълнуващи. Когато специални „истории“ завладеят умовете на мнозина, се раждат нови тенденции. През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век се създадоха скандални креативни групи, като Superstudio, Archizoom, Pentagram, които вярваха, че могат да променят света. Нищо не се случи. Високият дизайн се формира от индивидуални личности“, не скромничи дизайнерът и продължава веруюто си: „За мен непрекъснатостта на творческите принципи е важна. Например аз наистина оценявам наследството на Вернер Пантон. И столът ми Him & Her е посветен на него. Бях запленен от големите инсталации на Кристо – от Новия мост в Париж до Райхстага в Берлин. Под негово влияние исках да направя бутик във формата на кутия за подаръци. Смисълът на живота за индивидуалиста дизайнер е в комуникацията с другите. Вие купувате не само обувки, но и красиви кутии, и най-важното – опит. Обичам да проектирам пространства, където се събират много хора – места на безброй срещи“, споделя още той. „Чувствам, че колкото повече живея, толкова повече ставам технократ. И колкото повече попадам под властта на технологиите, толкова повече моите проекти се свързват със сетивата и инстинктите ми. С усъвършенстването на света около мен аз се опитвам да опростявам максимално всичко и изобретяването на нещата става много лесно“, признава още „неприличният“ дизайнер Фабио Новембре.