Ченай - перлата на Южна Индия

[caption id="attachment_195510" align="alignleft" width="355"] Плажната ивица Марина бийч[/caption] Има места по света, където именно през зимния сезон е най-приятно и колоритно. Ето защо можете да предприемете пътешествие до Ченай – вратата към Южна Индия. Разположен е на Карамандилския бряг на Бенгалския залив и е столица на щата Тамил Наду. Населението му е около 4,5 млн. жители, което го прави четвъртия по големина град в Индия. Може би най-важното за туристите е, че в Ченай се намира вторият по площ плаж в света – Марина бийч. Основната плажна ивица е дълга 13 км. Освен плажуване, тук се играе крикет, пускат се хвърчила, гадатели предсказват бъдещето, а рибните пазари са пълни с посетители. По протежението на Марина бийч има много красиви къщи, останали от времето на британците. На северния край на плажа е издигнат интересен паметник, наречен „Триумф на труда”. Той представлява четирима мъже, опитващи се да преместят скала. Този емблематичен ансамбъл е сътворен от скулптора Деби Прасад Рой Чоудри. Южната част на крайбрежието на Ченай, от Тируванмиюр до Неелангара, е предпочитана от застрашените от изчезване морски костенурки. Тук те снасят яйцата си всяка зима. Създаването на Ченай започва около построения форт, който се явява първото съоръжение на колониалния стил. Днес фортът Сент Джордж се намира в центъра на града и е значим паметник. Крепостта е завършена през 1653 г. от Британската източноиндийска компания и днес в нея се намира работното място на част от управата на щата Тамил Наду. В архитектурата на форта се долавят черти на индо-сарацинския стил и на европейската класика. Вътре е разположен и музей, разказващ за миналото на града, който пази интересни предмети от колониалните времена. На територията му има малка църква, построена в чест на Света Богородица. Старото име на града е Мадрас. То е заменено с индийското Ченай в средата на 90-те години. Днес запазена марка на Ченай е силното автомобилно производство. Милионният метрополис се смята от мнозина за автомобилната столица на Индия и неслучайно е наричан „Детройт на Южна Азия”. Ченай е дом на многобройни ашрами, храмове и философски ретрити. Ако попаднете тук по време на някой голям празник, ще почувствате колко духовно място е. Статуите се вадят от храмовете и се носят из града с тържествени паради, а по тротоарите се рисуват геометрични фигури, известни като „ранголи“, за които се вярва, че носят късмет. Градът често се асоциира с музикалния стил Карнатик. През периода декември – януари може да се насладите на един от най-колоритните ежегодни фестивали. Редица специалисти го определят като едно от най-значимите културни мероприятия в целия свят. [caption id="attachment_195511" align="alignleft" width="379"] Централната жп гара[/caption] Един от най-красивите празници на Ченай е фестивалът на жътвата – Понгал, който се празнува също през януари и продължава 4 дни. Местните украсяват домовете си с банани и манго листа, а на подовете в къщите или на двора създават прекрасни модели от цветен ориз, сухо брашно, цветен пясък и цветни венчелистчета. Това изкуство, известно само в Индия, се нарича Поколам или Ранголи. Чрез сварения ориз от първата реколта хората благодарят на бога на Слънцето за добрия урожай. Страхотната архитектура е другата притегателна сила за милионите туристи. В квартал „Милапор” се намира храмът „Капалишварар“ – внушителна сграда, която посреща стотици поклонници. Посветен на бог Шива, той е един от най-добрите образци на дравидската архитектура. Смята се, че първоначално е бил построен през VII век. Днешният храм, изграден през XVI век, се намира на 1,5 км от брега. Кулата на входа, висока 36 м, е издигната през 1906 г. Тя е изпълнена със сложни релефни изображения, будещи възхищение. Храмът „Шри Партасарати“, представляващ светилище от VIII век, е другата забележителност на Ченай, характеризираща дравидската архитектура. Посветен е на бог Кришна, но с другото му име – Партасарати. Разположен в едно красиво предградие – Трипликан, храмът е посещаван от много поклонници от Ченай и съседните градове, особено по време на фестивалите. Базиликата „Сао Томе“ е католическа църква, построена през XVI век върху гроба на Св. Тома. Западнала и разрушена през годините, тя е възстановена през 1893 г. в неоготически стил. Смята се, че апостол Тома е пренесъл християнството в тази част на света и е убит в Ченай през 72 г. сл. Хр. Макар мощите на Тома Неверни да се намират в Италия, костица от него се пази и в тази църква. Непременно трябва да посетите Централната жп гара на Ченай. Това е една удивително красива сграда, изпълнена в готически стил, цялата боядисана в червено и кантирана в бяло, която се отнася към културното наследство на Индия. До гарата има много красиви къщи, останали от пребиваването на британците тук. Една от тях е къщата на Рипон - бивш британски губернатор на Индия. Сградата представлява хармонично съчетание на готика с елементи на античност, а градината изобилства от много зеленина и цветя. [caption id="attachment_195512" align="alignleft" width="355"] Паметникът „Триумф на труда”[/caption] Другата жп гара в Ченай е построена в индо-сарацински стил, но е по-близо до местния колорит в строителството. С изящните си кули в центъра и по периметъра на сградата тя не отстъпва по красота на главната. Интересна забележителност на града е паметникът на тамилския поет и мислител Тхирувалпуваре, представляващ гигантска богато украсена колесница, в която се намира статуята на поета в цял ръст. Освен това на монумента са изсечени 1300 строфи от произведенията му. Заслужава си да видите новата сграда на Националната художествена галерия в Ченай. Завършена е през 1909 г. и е със зашеметяваща фасада, построена от розов пясъчник. Открита е от губернатора на форт Сент Джордж – сър Артър Лордли.