Халщат - Езерната приказка на Австрия

Светослав Загорски През зимния сезон любителите на ските и снежните планини използват всяка възможност, за да стигнат до пистата. Ако и вие сте сред тях, но освен от практикуването на този спорт се интересувате и от живописни маршрути и искате да съчетаете ските с посещение на красиви населени места, то задължително трябва да отидете в Халщат. Това малко градче в Австрия е разположено между Залцбург и Грац, на брега на едноименното езеро Халщат. На изток се простират три по-малки езера – Алтаусеер, Топлиц и Грундл, както и градчето Бад Аусзее, а на север – населеното място Бад Ишл. До Халщат се стига по вода. Има и автомобилен път, но той е много по-дълъг. През 1996 г. Халщат е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е важна туристическа дестинация в Австрия. През зимата градчето е наистина вълшебно и създава усещането, че сте в приказка. Освен това то има и интересна история. Тук от близо 7000 г. се добива и преработва сол. Не е чудно, че в Халщат се намира най-старата в света мина за сол. Водите на езерото я наслояват по бреговете на планината. Някои данни за Халщат свързват населеното място с каменната ера от 12 000 г. пр. Хр., а други – с желязната ера. Около 400 г. пр. Хр. келтите нахлуват в територията на установилите се преди тях илири и създават кралство Норикум, което по-късно се превръща в римска провинция. С помощта на римляните Халщат набира скорост в развитието си. През 300 г. започва да се разпространява и християнството, а в VI в. баварците завладяват района. Добиването на сол е било важно още в миналото, като от началото на X в. се превръща във важен ресурс по време на римското господство. През 1311 г., след убийството на хабсбургския дук Албрехт I, овдовялата кралица Елизабет превръща Халщат в пазарен град, което ускорява развитието му. През 1595 г. по идея на кайзер Рудолф II бил изграден най-старият тръбопровод в света, който свързвал населеното място с езерото Ебензее. Дължината му е 40 км, за строителството на които били използвани 13 000 дървета. Най-важната дата в историята на населеното място е 1840 г., когато в града пристига младият учен Фридрих Симони. Той започва научно и алпийско проучване и развитие в масива Дахщайн. С времето били открити древни кости и следи от минали цивилизации. Така Халщат става притегателно място за милиони туристи. Днес езерната приказка на Австрия предлага уютни странноприемници, гостилници и няколко пансиона. Когато слънцето залезе, Халщат показва своята истинска магия – тесните улички, множеството църкви и грижливо поддържаните дървени къщички са нереални, човек се чувства като в оживяло платно на картина. Къщичките са се сгушили на самия ръб на езерото, а някои от тях се простират дори и над водната повърхност, подкрепяни от стабилни дървени подпори. Затова не е учудващ и фактът, че дори с напредъка на цивилизацията през XIX, до Халщат можело да се стигне единствено с лодка. Халщат не е много голям, можете да преминете от единия до другия му край за по-малко от половин час пеша – понякога това е и единственият вариант, тъй като от май до октомври, между 10 и 17 часа, движението на автомобили е забранено. Оказва се, че Халщат е толкова пленителен град, че в Китай е създадено негово точно копие. Въпреки това китайците предпочитат да пропътуват целия път до Австрия, за да видят оригиналните забележителности. На първо място това е католическата църква „Успение Богоридично”, която се слави със своя „крилат” олтар. Неин майстор-резбар е Леонхарт Астл. Късноготическата църква е завършена през 1505 г. Тя има величествена кула, като основите й били положени още през 1320 г. Другите не по-малко вълнуващи обекти в селището са солните мини, музеят на Халщат, полето с древни гробища и, разбира се, параклисът с костницата. Местният музей, който е наблизо, се помещава в най-старата сграда в Халщат – от XIV век. Друг акцент са реликви от известното гробищно поле върху Солната планина, на 900 м надморска височина. До него се стига пешком или чрез специална железница. Мястото привлича изследователи и археолози от цял свят. Повечето туристи идват към Халщат заради околните маршрути, свързани със солта и леда. По такъв може да стигнете до солните мини, където все още се пазят съоръженията за добиване и транспортиране на материала и където се намира най-дългата в света дървена пързалка. През 1734 г. в един от солните наноси било открито напълно запазено тяло на миньор – от около 300 г. пр. Хр., който става известен с името „Човекът в солта”, и то се превръща в нарицателно за целия район. „Галерията на Кристина” е най-старата солна мина в света. До входа й се стига с малки железопътни вагончета. Галерията е на 12 нива с дълбочина около 200 м, но за туристите са отворени само 7. Температурата целогодишно е 8 градуса, влажността е 65% и на всеки от гостите се раздава специална екипировка. Друг обходен път на Халщат ще ви отведе до пещерите в Дахщайнския масив – Ледената пещера и Пещерата на мамута, които са част от третия по големина ледник в света. Намират се на 1586 м надморска височина и до тях се стига с лифт. Там можете да видите изумително красиви ледени куполи и скулптури, сътворени от самата природа, без намесата на човешка ръка, като фигура на девойка, на животни и на какво ли още не. От Халщат можете да стигнете и до една от най-красивите туристически атракции – Глетчеровата градина, която е разположена в долината Ехерн. До там на височина 2740 м ще ви издигне специално пригоден въжен лифт, където от масивна стъклена платформа ще можете да се насладите на приказно красива панорамна гледка към алпийския глетчер. Най-голямата атракция е Дворецът от лед, който отвежда посетителите навътре в глетчера. Всички фигури в двореца са изработени от лед, като сред тях са и героите от „Ледена епоха“.