Косово - Многото лица на Балканите

Мирослав Еленков Когато стане дума за Косово, всички си мислят за война, политика и балкански безредици. Този призрак от близкото минало тегне над частично признатата държава и днес. Едно пътуване из страната е способно да те срещне с многото лица на Балканите, като най-популярните дестинации определено са Прищина и Призрен. Прищина е най-младата европейска столица и това й личи по всичко - по новопостроената магистрала сред високите планини, по новите блокове в италиански стил и преобладаващото население под 30 години. От София хващате пътя за Скопие и след около четири часа, когато ще сте там, наблюдавайте внимателно табелите, за да стигнете след около 15 км по виещото се в планините шосе до тясна пролука, използвана за граница между двете части на бивша Югославия. Трябва да знаете, че преди влизане трябва да си купите специална застраховка. В страната няма „зелена карта“, така че ще платите 15 евро - това е валутата, използвана в най-скоро сформирана европейска страна, може и в македонски денари, ако сте за един уикенд. В началото на Прищина силно впечатление прави военната база на НАТО. Бързо и лесно се озовавате на главната улица, около която са основните забележителности: народната библиотека с купол като традиционните шапки от косовските носии и решетки като на бункер, дело на словенски архитект, строящата се нова православна черква, градският пазар, където почти всичко струва 50 цента и е страхотно място за покупки на свежи биопродукти и снимки за туристите с целия пейзаж наоколо. Успоредна на нея е главната пешеходна улица, която официално носи името на албанския национален герой Скендербег. Всички местни хора й казват „Булевард”. Тя е заключена между двата централни площада. Единият е със сградите на парламента и националния театър, другият е приютил остарелия „Гранд хотел Прищина“ и най-добрите сладкарници в евростил на града срещу него. Голямата забележителност на „Булевард“ е на ъгъла на първата му пряка от парламента надолу. Това е кебапчийницата „Шабан“, където скарата наистина е страхотна. Бира обаче не може да си поръчате - официално в Косово не се пие. Но пък много върви с айран. Цените са народни въпреки перфектната локация. Следващата пряка с името „Камил Ходжа“ всъщност е най-елитната в града, с навързани като във верига чудесни ресторанти и барове в европейски стил в градините на малките блокчета. Следва уличка със странното название „Корику“, която вечер се превръща в мека на младежкия нощен живот, изпълва се с народ, а от заведенията, скупчени на нея, кънти музика. От площада на „Гранд хотел” в края на „Булевард” тръгва улицата, носеща името на бившия американски президент Джордж Буш. В близост се достроява с последни детайли катедралата „Майка Тереза”. Ще се чудите какво общо има католицизмът с мюсюлманско Косово. В Албания, Македония и в най-новата република са убедени, че покойната светица, свързвана най-вече с индийския град Калкута, е чудесен туристически бранд, и слагат името й където могат, за да звучи международно. Дали по приятната уличка, която Ви води към магазинчета и кокетни заведения, или отгоре над тях – по друг булевард, възпяващ също американски президент - „Бил Клинтън”, ще стигнете до още една забележителност. Това е паметникът на същия президент, по чието време САЩ помогнаха във войната срещу Сърбия за отвоюване на автономия на Косово и Метохия. Монументът е разположен сред блокове от югосоца. Призрен не прилича на нито един друг косовски град. Из тесните му сокаци между накацалите по хълма къщи и по павираните площадчета витае онзи дух на историческите балкански градчета, който можете да откриете в старите части на Несебър, Скопие или Истанбул. Над река Призренска Бистрица минават няколко мостчета, по които безспирно се разхождат туристи от всякакви националности. Тук главният бизнес са ресторантите и... платените паркинги. По продължение на една от главните улици пък има десетки магазини за сватбени рокли. В Стария град поседнете в някое от кафенетата на открито, в турска чайна или в кебапчийница (месото е само телешко). Готвят вкусно, сервитьорите говорят английски, кафето е отлично, а цените са ниски. Около Вас се издигат минарета на вековни джамии, камбанарии на православни и католически църкви - всичките мирно съществуващи заедно, разхвърляни на 2 - 3 минути пеш едни от други и лесни за откриване с отлично ориентирани табели. Не пропускайте и да се покатерите малко. Над Призрен като страж се е изправила крепост от V в. По пътя към нея ще минете през стария сръбски квартал. Тук със сигурност бродят много призраци от миналото - последните от скорошните събития покрай обявяването на независимостта, когато немалко сърби са напуснали града и са изоставили домовете си. Полуразрушените и разграбени къщи се виждат по склона нагоре към крепостта. Когато се качите до нея, просто не можете да откъснете поглед от разкриващата се панорама пред Вас - Призрен като на длан и склоновете на Шар планина в далечината.