Жив бетон направиха в Колорадо

Наталия Пеева Бетонът е вторият най-използван материал в света след водата. От векове се прави по една и съща рецепта, с различни модификации, които целят да е по-здрав и устойчив. Това обаче може да се промени благодарение на работата на изследователи от университета на Колорадо в Боулдър, САЩ. Новата разработка на учените, наречена от лаиците „жив бетон“, освен цимент, вода и пясък включва и две нови съставки – фотосинтетични бактерии и желатин. Минералите се отлагат не чрез химия, а от цианобактерии, обикновен клас микроби, които улавят енергия чрез фотосинтеза. Процесът поглъща въглеродния диоксид в рязък контраст с производството на обикновен бетон, който извлича огромни количества от този парников газ. Ръководител на научния проект е д-р инж. Уил Срубар, а изследването е публикувано в списание Matter. Предимството на използваните цианобактерии, наречени Synechococcus, е, че те не се нуждаят от специален въглероден източник за производството на карбонат, тъй като получават нужното, като издърпват въглеродния диоксид от въздуха. Цианобактериите са склонни също да живеят във водна среда. Материалът все още е в процес на разработка. Към момента тухлите от живия бетон са по-слаби от повечето съвременни бетонни кубчета, но въпреки това биха могли да удържат тежестта на човек, който стои отгоре им. Първоначално са зелени заради свойствата на бактериите, а след изсъхване избледняват до кафяво. Съхранен при стайна температура, материалът достига максимална здравина след няколко дни и бактериите постепенно започват да изчезват. Най-голямото предимство е възможността на тухлите да се саморемонтират и самовъзпроизвеждат. С други думи, бактериите могат да запълват пукнатините в строителния материал. В същото време, когато половината тухла се смеси с допълнителни хранителни вещества, пясък, желатин и топла вода, бактериите в оригиналното парче могат да прераснат в добавения материал. И така само за седмица от една тухла можете да направите две. Друго предимство на новия материал е и че той е „зелен“ и ориентиран към нуждите на нисковъглеродната икономика. В момента производството на цимент и прахът от бетона са отговорни за шест процента емисии на въглероден диоксид на планетата. Екипът е доказал, че при обхват на влажност те имат приблизително същата сила като хоросана, използван днес. Друго предимство е, че според ръководителя на екипа изобретатели д-р Срубар за направата на живия бетон могат да бъдат вложени отпадъчни материали като смляно стъкло или рециклиран бетон. Иновативният материал може да се прилага при градежи в по-сурова среда като пустинята или дори други планети като Марс. При бъдещо строителство в Космоса е ясно, че няма да пренасяме цимент, обяснява д-р Срубар. Вместо това ще вземем със себе си бактерии и ще е нужна единствено вода. Засега живият бетон има няколко ограничения. Например генерирането на нови тухли изисква някои бактерии все още да са живи в първата. Synechococcus се нуждае от влажна среда, за да живее. След 30 дни едва 9 до 14 процента от бактериите, останали в тухлата, все още са жизнеспособни.