Може ли един вирус да промени архитектурата и интериора? Оказва се, че COVID-19 направи и това. Още преди заразата да блокира Европа, архитекти и дизайнери вече се бяха заели да проектират. Първоначално 3D принтирани дръжки за отваряне на врати с лакът или картонени бюра за временна работа от вкъщи, а после модулни, бързо сглобяеми и разглобяеми болници и „социално дистанцирани” разпределения на ресторанти и офиси. Най-популярните портали за дизайн като Designboom и Dezeen отделиха цели #coronavirus секции като платформи за разсъждения какво ще се случва занапред. Организираха се множество виртуални дискусии за възможностите домът да се превърне в работно място. И за това как да рабитим заедно в един офис, но да бъдем изолирани и в привлекателна среда.
Два месеца по-късно вече е ясно, че пандемията ще бъде катализатор на еволюцията и на домашния, и на офисния дизайн.
Консултантската компания Colliers в последния си доклад съобщава резултатите от проведено от нея проучване за периода, в който светът преминава след здравната криза. В изводите е посочено, че промяната в интериора е неизбежна за почти всички затворени пространства.
Реално очакваните архитектурни и интериорни новости вече са групирани по теми и дори подредени по степен на вероятност. Интересното е, че повечето от тях бяха тенденции
още преди пандемията, но извънредната ситуация ги ускори.
Край на изкуствените материали, лепят вируса.
Отдавна се говори за това, че естествените материали трябва да изместят изкуствените. Сега обаче дървото излиза на преден план, защото – оказва се – то е по-хигиенично от обявените за такива като стомана и пластмаса. Интересно е, че последните са избирани от модернистите след минали кризи именно понеже се чистят най-добре. Е, сега вече е ясно, че това е подвеждащо, тъй като всъщност те задържат най-дълго вируса. Дървото, естествената кожа, дори метали като месинг и мед се оказват по-добрият антибактериален избор. Неслучайно в старите месарници дъските за транжиране и дори подовете били от необработено дърво.
Пространствата се затварят, но не на кутийки.
От десетилетия се
говори, че качественото работно пространство е споделеното – това, което побира всички служители в една стая или по прословутя модел на Google, който прави офисното помещение дом – с кътове удобна мека мебел, игри и библиотеки, уютни домашни кухни и кинозали. Е, сега може и да не се върнем към
единичните кабинети от 80-те години на миналия век, но със сигурност ще се върви към затваряне на пространствата. Площите ще бъдат ревизирани откъм брой служители на квадратен метър, а гъстотата на обитаване на сградите, която беше почти удвоена след последната финансова криза от 2008, вероятно ще бъде променена. Ще се наложи да бъде преосмислена вентилацията и циркулацията на въздуха в
помещенията, която стои в основата на съвременните енергоефективни сгради, и да се осигури повече връзка с околната среда. С други думи, по-важната тема ще бъде как да направим отворени към околната среда сгради, отколкото как да ги разделим на клетки вътре. При новия интериор на
пространствата има и друга особеност – те вече няма да са индивидуализирани, а ще се ползват на ротационен принцип.
Домът е моят офис, нека е зелен!
В последните десетилетия непрестанно се говореше за това, че работата нахлува в живота ни до степен да превърне домовете ни в спални. Сега обаче се разбра, че корпоративният свят може спокойно да оцелее и при дистанционна работа на милиони служители от вкъщи и това няма да се променя поне в близко бъдеще. От една страна, почти всички работодатели, при които е възможна работа от разстояние, констатират факта, че производителността не просто не спада, а дори се покачва. От друга, това е начин да се пести енергия и да се пази природата от ежедневното движение на милиони автомобили към офиса и обратно към къщи.
И тук вече идва въпросът как да проектираме или преорганизираме домовете си. Става дума и за сериозна промяна в масовата жилищна архитектура, в която изискването за поне един работен кабинет може да се превърне в неизменно инвестиционно изискване, което от лукс става част от екзистенцминимума.
Все по-настойчиво се утвърждава и тенденцията за вътрешно „озеленяване“ на апартаментите. Всъщност още през 80те години на миналия век американският психолог Едуардс О. Уилсън създва понятието „биофилия”, за да обясни естествената потребност на човека от близост с природата, а в последните десетилетия ежедневно се множат построените сгради градини. Биофилният дизайн означава проектиране на пространства, които едновременно да възстановяват и вдъхновяват ползващите ги – нещо, което е различно от екодизайна. Сега след условията на принудителна изолация, когато разходките навън в планини и паркове за дълго време бяха невъзможни, дизайнерите се замислиха и как да вкарат вътре т.нар. зелени гори, с които се оформят външните фасади. Те се проектират като големи интериорни елементи, например стени от мъх, композиции от цветя, сукуленти и дори аудио-визуални инсталации. Всичко това следва цялостната идея за поздравословен начин на живот, за намиране на хармония вътре.
Реклама
