Каракас – от ултрамодерни зони с небостъргачи до малки исторически улици и площади

Ако обичате да почивате и на планина, и на море и в същото време Ви се разглежда град с интересна история и култура, но не можете да решите къде да прекарате лятната си отпуска, то Каракас е дестинация, която може да отговори на всички тези желания. Столицата на Венецуела е сред малкото места, които съчетават условия за превъзходен планински и плажен туризъм, като в мегаполиса има от ултрамодерни зони с небостъргачи до малки исторически улици и площади и невероятно културно разнообразие от музеи от световна класа.

Каракас е най-гъсто населеният град във Венецуела. С близостта си до Карибите и разположението си – на около 800м надморска височина, се радва на мек климат през цялата година. Очарованието на Каракас идва от красивата планинска композиция Venezuelan coastal mountain range, която го обгражда и съчетава природни дадености и градска среда. А слънчевите плажове са разположени само на половин час път от столицата. Всичко това се допълва от нейните покрайнини, в които се намира Ботаническата градина, Паркът на фонтаните и красивият Източен парк.

Името на космополитния град идва от създателя й капитан Диего де Лосада, който

през 1567 г. основава Сантяго де Леон де Каракас.

Той е на мястото на индианско селище, където испанските колонизатори изграждат укрепен пункт. През 1577 г. селището е резиденция на испански губернатор, а когато Венецуела става самостоятелна държава през 1830 г., за столица е обявен Каракас.

Преди Диего де Лосада да положи основите на града, Франциско Фахардо през 1562 г. е опитал да установи плантация в долината, след като вече бил основал поредица от крайбрежни градове. Тази колония не просъществувала дълго, тъй като била разрушена от индианците.

Местните вярват, че районът, в който е основан градът през 1567 г., е днешният

площад „Боливар”, който някога е бил център на Каракас.

Пространството носи името на венецуелския революционер и патриот генерал Симон Боливар, допринесъл решително за независимостта на страни от Южна Америка, като Венецуела, Боливия, Колумбия, Еквадор, Панама и Перу. Затова Боливар е удостоен с почетната титла El Libertador, или Освободителя, превръщайки се в една от най-известните исторически личности в Латинска Америка. На площада „Боливар” е издигнат негов паметник, като там се намира и родният му дом, изключително посещавана забележителност. Колониалната къща е реставрирана, запазвайки оригиналния стил, и е украсена със стенописи.

[caption id="" align="alignright" width="381"] Площад „Боливар”[/caption]

На площада се издига и катедрала Метрополитана. Храмът е по-скромен като архитектурно изпълнение от останалите църкви в страната, но в същото време вътрешността му е богато украсена. Катедралата е издигната на място, където малко след създаването на града е построена друга църква, която пострадала сериозно през 1661 г. при земетресение.

Само на пет пресечки от площад „Боливар” - в северния край на стария град, е разположен друг изключително посещаван обект в столицата –

Националният пантеон на Венецуела.

Последният дом на именитите венецуелски личности някога е бил величествена църква, но през 1874 г. на сградата било дадено друго важно предназначение. Националният пантеон се счита за сакралния олтар на Венецуела, като естествено в него са и останките на Симон Боливар.

Сред исторически значимите постройки в Каракас е и La Casa Amarilla – бивш затвор, в който днес се помещава Външното министерство на Венецуела. Наричана още Жълтата къща, тя е грандиозна неокласическа структура от XVII век. Седалището на законодателната власт е El Capitolio Nacional – великолепна сграда от 1870 г., известна със стенописите, пръскани през купола на овалната зала „Салон Елиптико“, изобразяваща битката при Карабобо във войните за независимост. Офисът на президента на републиката се помещава в Двореца на Мирафлорес, построен от генерал Хоакин Креспо в края на XIX век. Кметската служба също се намира в красиво здание – в общинския дворец, изграден в колониален стил.

[caption id="" align="alignleft" width="345"] Катедрала Метрополитана[/caption]

Определено си заслужва да се посетят и Националният театър, базиликата „Санта Тереза”, църквата „Свети Петър”, както и най-голямата джамия в Латинска Америка. Строителството на храма започва през 1989 г. по инициатива на шейх Ибрахим Бин Абдулазиз, чието име носи джамията. Минарето й е високо 113 м, куполът също е внушителен. Сградата може да събере над 3500 поклонници.

Централният парк El Parque Central е мястото, което представя модерния облик на Каракас. Там се намират две кули близнаци, които са най-високите постройки във Венецуела. През годините те са се превърнали

в своеобразни икони на местната архитектура.

[caption id="" align="alignright" width="574"] Джамията, построена от шейх Ибрахим Бин Абдулазиз[/caption]

В центъра са разположени още много бизнес и административни сгради, както и седалища на културни учреждения.

Булевард Sabana Grande привлича много хора най-вече с изобилието от магазини, ресторанти и хотели, разположени по него. А в квартал Las Mercedes е съсредоточен нощният живот на Каракас.

По-интересните музеи са тези на колониалното и на модерното изкуство.

Ел Хатило

също е сред съблазнителните кътчета на града. Това е селце, погълнато от разрастващия се град, което е запазило първоначалния си чар с ярко боядисаните тухлени сгради и малка бяла църква. Животът в него се върти около красив площад.

В близост до Каракас се намира и китно германско село, наречено Colonia Tovar. То пренася посетителите в съвсем различния свят на немския бит, традиции и архитектура. Селото дълги години е било неприкосновена територия и жителите му са съхранили своя баденски диалект, оригинални ястия, носии и танци.

Столицата на Венецуела се гордее и с

Националния парк Ел Авила,

естествено убежище от шума и ежедневието на Каракас. Той се намира във високата планина Авила. Най-популярната атракция сред туристите е изкачването на хълм от 400 м, от който се разкрива спираща дъха панорама към целия град. До него може да се стигне с лифт от предградието на Мариперес, както и по многобройните маркирани пътеки.

Пълен релакс предлага и Източният парк с чудесната гледка към планината, красивите изкуствени езера и интересните обитатели в малка зоологическа градина. Място за приятна разходка е и прекрасната ботаническа градина, принадлежаща на Централния университет на Венецуела. Не по-малко красиви са градините на Университета „Симон Боливар”, а Cuaricuao Zoo радва посетителите си с разнообразие от африкански и американски животински видове.

Реклама