В Деня на народните будители акад. Ячко Иванов, доайен на българската строителна наука, гостува в офиса на в. „Строител“. Той бе поканен от прокуриста и главен редактор на изданието Ренета Николова, за да получи книгата „Строител. Интервюта“. В нея е поместено интервю с академика, като то е едно от 74-те подбрани разговора от общо над 1000, публикувани в печатното издание в периода 2009 г. - 2021 г.

„На акад. Ячко Иванов с благодарност за прекрасното партньорство и с пожелание все така да ни вдъхновява със своята харизма“, написа Ренета Николова в книгата, преди да я подари на доайена.

„За мен „Строител. Интервюта” е своеобразна история на Камарата на строителите в България (КСБ). История на строителството в трудното време на прехода. Защото когато кажеш нещо, то отлита, а когато го напишеш, остава. И след 20 г., и след 50 г. тези, които ще ни наследят, ще четат и ще възкликват: „я в миналото как са го правили“, както ние сега четем за Кольо Фичето“, обърна се акад. Иванов към Ренета Николова. Главният редактор изтъкна, че неслучайно уводът на книгата завършва с цитат от интервю в нея:

„Само написаното

и построеното остава“.

Акад. Ячко Иванов е гостувал често на страниците на вестника през периода 2009 г. - 2021 г. Екипът, работил по книгата, е избрал разговора му от 9 септември 2016 г. - няколко дни преди академикът да навърши достолепните 84 години. В него в качеството си на председател на Научно-техническия съюз по строителство в България той коментира дейността и заложените цели на организацията. Разказва и как се развива Националният клуб на строителите ветерани от гледната точка на член на Управителния съвет. Не пропуска да коментира и предизвикателствата пред КСБ и да похвали в. „Строител“ с думите, че се е утвърдил като една от най-сериозните печатни медии.

Акад. Иванов посочи, че помни това интервю, спомня си дори и първото, което е дал за медията. Той сподели, че

през годините е чел всички разговори, включени в „Строител. Интервюта“, но с удоволствие ще ги изчете отново.

И след като се порадва на книгата, догодина ще я подари на образователна институция в родния си край Монтана.

„За мен в. „Строител“ е изключително ценен. Когато водя лекции пред студенти или ученици, винаги им разказвам какво правят строителите и за всичко, свързано с бранша. За целта в последно време използвам предимно информацията, публикувана във в. „Строител“, особено политиките на Европейския съюз, които са важна тема в изданието на КСБ. Вестникът не пропуска ключови за страната ни и ЕС програми, като Next Generation EU, „Нов европейски Баухаус“. Медията редовно отразява развитието по Зелената сделка“, подчерта академикът и допълни, че се радва, че напоследък често присъства информация и за почти нулево енергийните сгради. По думите му е похвално, че в. „Строител“ представя и ползите от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, и с насмешка си спомня как в началото хората са подвеждани, че ако се включат в санирането, ще им вземат домовете. „Сега имаме задачата да направим зданията, както казва председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, не само енергийно ефективни, но и с по-добри условия за живеене. Да постигнем т.нар. дълбоко саниране, да не чуваме външния шум, да икономисваме енергия и да намалим енергийната бедност в Европа“, изтъкна доайенът и допълни, че в ЕС трябва да се обновят 35 млн. обекта. Акд. Иванов добави, че паспортизацията на сградния фонд у нас, независимо че бе отменена от МРРБ, е необходима, защото е важно да се знае в какво състояние е всяко здание и от какви СМР има нужда.

Акад. Ячко Иванов счита, че всичко, което представя книгата „Строител. Интервюта“ и присъства като информация във вестника, показва

ролята на строителния бранш в живота на страната и на Европа.

Той цитира данни на Евростат, като посочи, че в Европа има близо 15 млн. строителни работници. „Нашият бранш се нарежда сред най-големите работодатели и дава около 6% от БВП на ЕС. Строителният бранш осигурява хляб на още почти 44 млн. души, свързани пряко или косвено с отрасъла. У нас строителните работници в най-добрите години са достигали до 300 хил. души, а в по-слаби са около 200 хил. Съответно от 600 до 900 души са заети пряко или косвено според ситуацията“, обяснява академикът.

Акд. Иванов коментира и кръговата икономика, която също често присъства на страниците на вестника. Според него тя трябва да се прилага в строителството, което по думите му генерира много отпадъци. Категоричен е, че отпадъчните материали трябва да започнат да се рециклират. „Важно е и ние, строителите, да допринесем за намаляване на емисиите на парникови газове. 1 т произведен цимент води до 1 т въглероден двуокис в атмосферата“, обърна внимание акад. Ячко Иванов и подчерта, че циментът - и не само той - може да се произвежда и по по-щадящ начин за околната среда.

„Друга задача, която стои пред нас като строители, е да работим за подобряване на водоснабдяването“, каза академикът и добави, че браншът носи изключителна отговорност за създаването на инфраструктурата, но не само пътната, а за всички видове, включително образователната, културната и т.н.

Акад. Иванов благодари на екипа на „Строител“ за вниманието, което обръща медията на инициативата за възстановяването на Голямата базилика в Плиска. Той даде пример, че за реализирането на идеята експертите търсят данни в книги с ценна информация от миналото като „Строител. Интервюта“. Спомня си и разговорите с големия строител инж. Симеон Пешов. Двамата са били единодушни, че този обект трябва да се възстанови. Акад. Иванов подчерта, че в България има много места, които трябва да се възродят, и дава пример с „Цари Мали град”, който привлича туристи и се е превърнал в културно и духовно средище на района.

Доайенът сподели, че всяка седмица чете вестника от първата до последната страница,

защото информацията в него е достоверна. „За мен в. „Строител“ е най-истински от всички останали печатни издания, които съществуват. В другите медии има пристрастия към определени политически сили, има журналисти, които работят според интереса си и понякога ги е страх да напишат нещо, за да не бъдат уволнени. Докато в „Строител“ всичко е чисто професионално. Информацията е обективна и 1:1 с действителността. Истината е, че във в. „Строител“, тя е много по-добре представена, отколкото във всеки друг вестник“, категоричен е академикът. Той изтъкна, че повечето медии, включително и телевизиите, пренебрегват труда и делото на строителите. „А с хората от този бранш винаги е интересно, защото те всеки ден се сблъскват с предизвикателства, които се решават от добре подготвен колектив. Качеството и темповете на строителство винаги зависят от екипа. Вестник „Строител“ показва всичко това. Аз бих искал да чета повече интервюта с представители на фирмите. Какви са проблемите им и как смятат, че могат да бъдат решени“, подчерта академикът.

Той посочи, че на строителите им предстоят много задачи, но най-важното е

бъдещите инженери да са добре обучени.

Академикът допълни, че те трябва да притежават важни качества – да са не просто грамотни, а да познават и естествените науки, да владеят минимум един чужд език, да са учтиви и културни, защото работят с много хора, задължително е да бъдат лидери. Той добави, че преди време е имало дисциплина „Инженерна психология”, която е давала именно такива умения. Акад. Ячко Иванов подчерта, че е задължително строителите да се учат цял живот, да не спират да придобиват нови знания, след като си вземат дипломата, за да са в крак с новостите. „Строителят винаги трябва да работи с мисълта, че това, което прави, ще остане след него за поне още 100 г.“, каза акад. Иванов и в тази връзка изтъкна, че

следващите инженери трябва да продължават да спазват традицията.

„Ние имаме добра строителна традиция, формирала се още от Първото и Второто българско царство, преминала през Кольо Фичето в по-новото време, достигайки до родопските майстори – кочериновските. Нека си спомним какво е казвал Кольо Фичето: „Залагам си главата, ако не построя този мост по терка си за 700 хиляди гроша“. И друго важно нещо е, че майсторът застава под моста, когато го завършва, докато преминат отгоре му първите тежести. Тази традиция на етика и морал трябва да пазим и да предаваме на младите“, убеден е той.

Акд. Иванов посочи още, че КСБ мисли по всички коментирани от него теми. За него най-радостното е, че организацията вече работи по дигитализацията на строителния процес, и припомня, че тази година бе създаден „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“.

На финала акад. Ячко Иванов пожела на всички членове на екипа на в. „Строител“ да са живи и здрави. „Пазете се от вируса и със същото старание продължавайте да списвате вестника, за да увеличавате интереса към него. Следвайте и последователността и настойчивостта, с която организирате фотоизложбата по повод Димитровден „Виж София – заедно строим за хората“. Не успях да дойда на откриването на тазгодишната, но по-късно я разгледах и забелязах какъв голям интерес имаше към нея от преминаващите, хора от всички възрасти се спират и се възхищават на красивите пана. Изложбата представя лицето на строителя. Нека ентусиазмът и работоспособността на колектива на в. „Строител“ да не намалява. И нека всички от екипа имат повече поводи да се усмихват“, завърши акад. Иванов.