Инж. Веселка Трифонова, председател на Асоциацията на професионалните озеленители в България: Ясните правила и стандарти са ключът към по-добра зелена среда

Мирослав Еленков

Ренета Николова

Инж. Трифонова, бихте ли разказали повече за Асоциацията на професионалните озеленители в България (АПОБ)?

Асоциацията е създадена през 2008 г. като неправителствена организация с идеална цел. Основната й мисия е да обединява професионалистите в областта на озеленяването, да защитава техните интереси, да гарантира доброто изпълнение на проектите и да повишава качеството на предоставяните услуги. Смятам, че успешно реализираме тези цели.

Още от началото на своето съществуване сме членове на Европейската организация на ландшафтните фирми (ELCA), която обединява асоциации от 19 държави от ЕС и още 4 извън Съюза. Това ни дава възможност за обмен на опит, достъп до иновации и ноу-хау, както и познаване на законодателството в различни страни. ELCA е силна организация на европейско ниво, чиято централа се намира в сградата на Европейския парламент в Брюксел.

От доста години европейските политики са насочени към подобряване на качеството на живот, като зелената среда е ключов фактор за осигуряване на по-благоприятни условия. Не е случайно, че „зелените“ политики станаха приоритет за ЕС.

Какви основни предизвикателства срещат професионалните озеленители в България?

Най-голямото предизвикателство е липсата на ясни правила за изпълнение на ландшафтни проекти. Докато проектирането е регламентирано, то изпълнението не е. Това създава проблеми както за нас, професионалистите, така и за инвеститорите. При липса на стандарти няма кой да следи дали проектите са изпълнени коректно.

Общините също срещат трудности, защото няма единни правила или нормативни документи, които да следват, а се принуждават да разработват собствени такива. Макар това да е положителен подход, не всяка местна администрация разполага с нужния капацитет, което допълнително затруднява работата ни.

Има ли специфични ограничения в законодателството, които затрудняват развитието на озеленяването в страната? Какво трябва да се промени?

Опитът на европейските ни партньори показва, че наличието на стандарти е от съществено значение. У нас обаче се използват норми от 60-те години на миналия век, които са твърде остарели. Оттогава технологиите за изпълнение на проектите значително са се променили, както и изискванията към различните видове обекти.

Първата стъпка, която трябва да се предприеме, е категоризацията на обектите. Очевидно е, че озеленяването на производствена база не може да се приравнява с това на жилищна сграда или на обществено пространство. Еднаквите правила за изброените обекти създават хаос.

Необходимо е да се разработи нормативен акт, например наредба към Закона за устройство на територията (ЗУТ) или стандарт, който да се прилага в цялата страна. Така ще се осигурят ясни и единни правила за всички участници в процеса – от инвеститора до изпълнителя.

Липсата на регламент често води до несъответствия между предвиденото в ландшафтния проект и неговото реално изпълнение. През последните години ставаме свидетели на много различни практики, които невинаги отговарят на очакваното качество. Ясните правила и стандарти са ключът към преодоляване на тези проблеми и към създаване на по-добра зелена среда.

Имате ли предложения за такава наредба?

Работим по този въпрос от няколко години. Имаме вътрешни правила, с които се съобразяват нашите членове. На тяхна база изготвяме проект на наредба. В момента АПОБ обединява 36 фирми, както и асоциирани членове. Разбира се, искаме да увеличим членската си маса, но липсата на официално приети правила затруднява този процес.

Целта ни е разработваната от нас наредба да бъде предложена към Закона за устройство на територията, за да внесе ред и да наложи стандарти в озеленяването, подобно на правилата, които съществуват за декоративната растителност. Надяваме се чрез нея да се подобри качеството на работата ни и да привлечем повече професионалисти към Асоциацията.

Може ли България да заимства успешни практики от други страни?

При разработването на нашата наредба заимствахме стандартите от Германия и Франция, които са изключително детайлни и ефективни. Постоянно черпим опит от тези държави, както и от конференциите на ELCA, които се провеждат два пъти годишно. На тях се представят добри практики, нови технологии и актуални законодателни инициативи от различни страни.

Какви са основните изисквания, на които трябва да отговарят професионалните озеленители? Как АПОБ работи за повишаване на квалификацията и обучението в сектора?

През последните 3 г. предлагаме на нашите членове разнообразни обучения и презентираме новостите в сферата, които съчетаваме с годишните събрания на Асоциацията. Въпреки това по-специализирани курсове все още липсват, тъй като настоящата законова рамка не задължава да се провеждат такива.

В наредбата, която искаме да предложим за обществено обсъждане, сме заложили конкретни изисквания за квалификация. Основно правило ще бъде всяка фирма, занимаваща се с професионално озеленяване, да има нает ландшафтен архитект. Броят на архитектите ще зависи от категорията на обектите, които компанията може да изпълнява.

Сериозен проблем е и липсата на среден технически персонал като техник-озеленители. В България има само две средни училища, които обучават такива кадри, и те са крайно недостатъчни. Затова предлагаме да се въведат програми за преквалификация, които да подготвят тези така нужни специалисти. В момента съществуват обучения за градинари, но те са насочени към поддръжка, а не към изграждане на зелени площи.

От висшите училища излизат предимно проектанти, които са много добре обучени и се справят отлично в професионален аспект, но липсва необходимият баланс между тях и техническия персонал. За да гарантираме качеството на работата, предлагаме да се въведе лицензионен режим за фирмите. Лицензът ще се издава на база не само на броя квалифицирани служители, но и на успешно реализираните проекти. Това ще даде възможност за по-добър контрол върху изпълнението на ландшафтните проекти и ще повиши качеството на предлаганите услуги.

Как бихте насърчили младите хора да започнат кариера в областта на озеленяването?

Имаме желание да разработим обучителна програма, насочена към средните училища. В момента броят на учебните заведения с подобна насоченост е недостатъчен в национален мащаб. По наши данни съществуват само три такива училища с по две паралелки, а нуждата от квалифицирани кадри в сектора е значителна.

След пандемията от COVID-19 се наблюдава тенденция много хора да се заселват в къщи с дворове. Освен това обществените пространства също привличат все повече внимание. Например в София, където има мащабно строителство, почти всички нови затворени жилищни комплекси разполагат с частни паркове, което подчертава нарастващата роля на озеленяването. Зелените площи добавят стойност към имотите и създават привлекателна среда за младите семейства, които търсят здравословни и спокойни условия за отглеждане на децата си.

Как оценявате състоянието на зелените пространства в България? Къде смятате, че има най-голям потенциал за подобрение?

Морските градове са направили сериозни стъпки в развитието на своите зелени системи, докато София изостава в някои аспекти. В столицата зелените площи са добре поддържани, но поради по-високата гъстота на населението са по-малко на човек на квадратен метър в сравнение с провинцията.

 В цялата страна се забелязва, че усилията са насочени към поддръжка на парковете, докато уличните насаждения остават пренебрегнати. Липсват инициативи за засаждане на дървета в улични регулации и тротоарни пространства. Това е област, в която общините могат да предприемат действия, като насърчат отглеждането на улични дървета.

Виждате ли потенциал за подобряване на градските зелени пространства чрез сътрудничество между местните власти, частния сектор и неправителствените организации?

Определено има голям потенциал за сътрудничество, но трябва да се намери общ език между всички заинтересовани страни, като ключовият въпрос е финансирането. Допълнителни средства, насочени към поддържане на уличните дървесни насаждения, биха могли да доведат до значителни подобрения. В Европа процесът на картотекиране на дърветата в урбанизираните зони е напреднал, докато в България е в начален етап. Необходимо е да се изградят механизми за компенсаторно озеленяване и да се подобри грижата за съществуващите зелени площи.

Какви са Вашите виждания за ролята на озеленяването в справянето с климатичните промени?

Категорично озеленяването играе ключова роля в борбата с климатичните промени. Засаждането на повече дървета увеличава количеството кислород и подобрява качеството на въздуха. Уличните насаждения трябва да бъдат включени като изискване за всички новостроящи се обекти, подобно на задължителните зелени площи в техните граници. Това ще допринесе за по-устойчива и здравословна градска среда.

Какви иновации и нови технологии се въвеждат в озеленяването?

Покривното озеленяване набира популярност като технология, която позволява оптимално използване на наличната площ за създаване на допълнителни зелени пространства. Уличното озеленяване, макар и широко разпространено в Европа, е слабо развито в България поради високите разходи за инсталациите за поддръжка. Повечето европейски държави използват по-едроразмерни и местни дървесни видове, който са по-устойчиви за отглеждане. У нас се засаждат предимно дребни дървета, защото лимитиращият фактор винаги е икономически най-изгодна оферта.

Това, което в България не се прилага, е събиране на водите, които се използват за поливане. Наистина е по-скъпо като мероприятие, но спестяваме страшно много средства. Все още не умеем да пестим водата. Трябва да се помисли много и по тази тема, особено за обществените площи. Нужно е да се обърне внимание и на качеството на хумусния слой, който става все по-дефицитен.

Какво планира Асоциацията за 2025 г.?

Сред важните инициативи е конкурсът за изпълнени ландшафтни проекти, който вече стартирахме. Новината първи съобщи вестник „Строител“ в миналия си брой. Благодарим на изданието на КСБ, че прие да е официален медиен партньор на събитието. Категориите, в които ще се състезават проектите, са осем, съобразени с многообразието в съвременното озеленяване. Конкурсът е отворен за всички компании в бранша, които могат да демонстрират високо качество и професионализъм. Има категории за обществени обекти, частни градини, многофамилни жилищни сгради, интериорни озеленявания, вертикални зелени стени. Ние сме се постарали да обхванем всичко, което се изпълнява в България, а и в целия свят.

Журито е съставено от утвърдени експерти в различни области. Председател е председателят на ELCA Хенрих Бос, а членове са инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, инж. Даниел Панов, председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България и кмет на Велико Търново, ландш. арх. Весела Калайкова, председател на УС на Съюза на ландшафтните архитекти, доц. д-р ландш. арх. Елена Драгозова, зам.-ректор на Лесотехническия университет. Всички проекти, участвали в конкурса, ще бъдат представени на Архитектурно-строителна седмица 2025 г., за да има възможност широката публика и професионалната общност да се запознаят с тях.

Къде виждате възможности за бъдещо сътрудничество с вестник „Строител“?

Надявам се изданието на КСБ да е наш ключов партньор за популяризиране на нормативните документи, които искаме да въведем, както и за представяне на нови технологии и успешно реализирани проекти. Озеленяването е важен завършващ етап на всеки строителен обект и сътрудничеството ни с в. „Строител“ ще подкрепи усилията ни за повишаване на осведомеността в сектора.