Градът впечатлява с красиви безистени и множество средновековни фонтани

    Швейцария винаги изненадва туристите, независимо дали влизат от Франция, Германия или от Италия. Архитектурата, а и хората са много по-различни, макар че са буквално от другата страна на границата. За да почувстваш истински Швейцария, трябва да минеш бавно и кротко покрай Женевското езеро, където всеки квадратен метър е подреден с точността на швейцарски часовник, и да отидеш в Берн. Той не прилича на нито един град по света. Швейцарската столица е уникална и неповторима и е една от малкото, основани през Среновековието и съхранили вида си до наши дни. Затова и Организацията на обединените нации е провъзгласила Берн за част от световното културно наследство наред с Рим, Флоренция, Египет. Смята се, че е „по-швейцарски" град в сравнение с Женева и Цюрих. Разположен е в самия център на Швейцария, на брега на река Аар, почти на границата на френско- и германоезичните части на държавата. Реката е избрала да направи тук изключително красив обратен завой вътре в града и гледката наистина си заслужава. Целият център е опасан с аркади, под които има безброй магазини. С това градът напомня на Болоня. Почти всички забележителности са съсредоточени на малко пространство, което е характерно за друга европейска столица – Виена. Безистените са впечатляващи и пазят туристите от дъжд и слънце през цялата година. Те приютяват друга от забележителностите на Берн - търговската зона. Според някои справочници дължината й е 6 км, но в действителност изглежда много, много по-дълга и се смята за най-дългата в света. Освен че е най-разпростиращата се през града, тя е и „най-сладката“. Ако сте любители на шоколада с голямо Ш, то това е вашата Швейцария. Магазините за шоколад са на всяка крачка. Можете да си купите големи начупени пити на килограм - с бадеми, лешници, портокалови корички, шамфъстък, тъмен, млечен, бял. Има за всеки вкус. Привържениците на традиционализма няма да останат разочаровани - щандовете с „Тоблерон" предлагат всякакъв калибър - от шоколадови бонбони, 100-грамови опаковки до огромни половин килограмови пирамидки. Цени има за всеки джоб. Можете да намерите от прекрасни шоколади за по 40 цента за 100 г до ръчна изработка за по 4-5 евро. На второ място измежду най-търсените сувенири са знаменитите швейцарски ножчета. Какво по-голямо удоволствие от това да си купиш швейцарско ножче от Швейцария. Цените са същите като у нас, но предлагането е много по-голямо. Уникално е ножчето на Wenger, пуснато специално за Европейското първенство по футбол, което има сертификат от „Гинес” за размера си. То тежи около 1 кг, има 85 инструмента, които могат да изпълняват 141 различни функции. Цената на това произведение на изкуството е 1200 швейцарски франка, или около 800 евро. Естествено, не можем да подминем и друг швейцарски патент – часовниците. За разлика от Женева обаче Берн е по-известен не с ръчните си часовници, а с неповторимата часовникова кула, построена през XV в. Някога тук са били портите на Берн. Музикалният часовник на върха на кулата е дело на средновековния майстор Каспар Бруниер. Всеки кръгъл час се отбелязва с кукуригане на петел и внушителен театър на приказни фигури. Стотици хиляди туристи се тълпят с фотоапарати и камери в ръка, за да хванат появяването на шута, лъва и мечките, както и кукуригането на петела. Централната улица на Берн също е изключително живописна със своите безбройни знамена, забучени над почти всеки вход на безистен. Характерни за архитектурата на центъра са множеството фонтани, украсени със скулптури на рицари в брони, датиращи от XVI в. По това време градската управа поръчва цветни фонтани, целящи да освежат сивия градски пейзаж, да покажат богатството на града и да напомнят на гражданите за великите местни герои и събития. Работата над фонтаните дала препитание на творците, след като Реформацията ги лишила от техния най-важен покровител - католическата църква. В самия център на града е разположен фонтанът „Гълтачът на деца“, датиращ от 1516 г., който представлява нагледна агитация, имаща за цел да отврати подрастващото поколение от пороците. Друг известен фонтан, също на централната улица, е този със Статуята на справедливостта. Освен най-дългата търговска улица швейцарската столица притежава и най-високата кула в страната. Тя се извисява на 100 м и принадлежи на катедралата. Кулата има 354 вътрешни стъпала, които трябва да се изкачат, за да се стигне до върха и спиращата дъха гледка към Берн. Първата галерия на кулата е достъпна, след като се минат 254 каменни стъпала, а за да се стигне до втората галерия с гледката, трябва да се изкачат още 90 стъпала. Самата катедрала датира от ХV век, като някога е била католическа, а днес е протестантска. По време на Реформацията протестантите разрушават религиозните икони. Тогава 26 отделни малки параклиси и олтари са били посветени на различните светци, които първоначално са красели църквата. Когато Реформацията достигнала града през 1528 г., всичко това е било завладяно от иконоборци, които вярвали, че тези изображения объркват богомолците, вместо да ги насочват към Бог. Новият център станал трибуната, откъдето протестантските проповедници са споделяли словото на Бог не на латински, а на езика на хората. Забележителност на катедралата е вградената в стената желязна каса за дарения с три ключалки. Касата има и три различни ключа, които се съхраняват от различни хора. На мястото на катедралата се е намирал малък параклис, който вероятно е бил построен около 1224 г. По-късно на негово място е била построена църква, но тъй като и тя е била малка за нуждите на града, на 11 март 1421 г. е започнало строителството на сегашната катедрала. Това е сграда в късноготически стил, чийто продължителен строеж довел до голямото й богатство от форми. Строителството завършва едва през 1571-1573 г. със свода на средния кораб. Различните части на катедралата са направени през различни години – например стъклописите са от началото на XVI в., органът е построен през 1726 г., а кулата е довършена през 1892 г. През 1611 г. в нея се инсталира камбаната – най-голямата в Швейцария. Архитектурна забележителност на Берн е и парламентът, разположен в Стария град. На красивия гранитен площад пред него се издигат 26 фонтана - по един за всеки швейцарски кантон. Забравили или незнаещи факта, че половината от швейцарското злато е заровено под площада, туристи и деца се наслаждават на фонтаните. Интересен факт за града е, че немският физик Алберт Айнщайн е работил по теорията на относителността като чиновник в местната патентна служба. Повечето от жителите на Берн говорят немски, или по-точно бернски немски, който представлява регионален вариант на т.нар. швейцарски немски. Берн в превод означава мечка и идва от немската дума за мечка – bar. Историята разказва, че херцог Бертолд V фон Церинген основал града на р. Аар през 1191 г. и го наименувал на мечката, която убил. Затова и символът на Берн е мечка. На брега на реката се намира т.нар. Меча дупка, която от 1480 г. се обитава от мечки. На практика това е бил един от първите първообрази на зоопарка в Европа. В „Мечата дупка“ живеят живите талисмани на града - мечките Педро и Тана, които с радост похапват дребните лакомства, подхвърляни им от децата. За битовите условия на мечоците се бори Движението за свобода на мечките - B.L.M. (Bear Libe­ration Movement). От октомври 2009 г. „Мечата дупка” е превърната в Мечи парк с 6000 кв. м площ, с огромен басейн в непосредствена близост до реката Аар и с условия, близки до естествената природна среда, в която живеят дивите животни.