Тук са най-голямото средиземноморско пристанище и най-големият аквариум в Европа, а катедралата „Св. Лоренцо” е приютила мощите на Йоан Кръстител

Мирис на гъсто еспресо и фин френски парфюм се носи рано сутринта из тесните и красиви улички на крайбрежна Генуа. Красиви италианки забързано минават покрай нас, а търговците отварят магазинчетата на централния пазар, който поразително прилича на класически арабски сук.
Въпреки тази чисто градска картина средиземноморският град е част от най-вълнуващите европейски туристически маршрути. Той минава през Венеция и Верона, а след това тръгва по средиземноморския бряг от Генуа към Монако, Ница, Кан, Сен Тропе, Монпелие и чак до Барселона.
От София с кола до Генуа са около 1500 км, които спокойно се минават с една междинна нощувка в Загреб или Словения. Спокойствието обаче свършва някъде на около 50 км преди Генуа, когато магистралата навлиза в
една поредица от
малки тунелчета високо
в планината
Този участък, който продължава и доста след Генуа, е един от най-вълнуващите за шофьорите, които обичат екшъна и високите скорости и същевременно най-ужасяващ за всички останали в автомобила. Няма значение дали идваш от София, или току-що си стъпил от Франция на италианска земя при граничното градче Вентимиля, пред очите непрестанно се редуват вълнуващи морски панорами на поредица от малки заливи, които са връзката между Средиземно и Лигурско море. Между тях са многобройните тунели, повечето от които нямат по-голяма дължина от 500 м.
За разлика от другите точки, изброени по-горе в автомаршрута, Генуа, която е столица на областта Лигурия, не е типичният туристически град и именно затова тукашната неповторима атмосфера може да се усети много по-силно. Тя съчетава топлия средиземноморски климат и характерната архитектура на голям и стар пристанищен град.
Старата част на пристанището
Porto Antico
е превърната в атракция за туристите. Там един от водещите европейски архитекти Ренцо Пиано преобразява цели участъци, които преди това са били порутени.
На входа на старото пристанище е Palazzo San Giorgio, но вниманието привлича не толкова дворецът, колкото древният пристанищен фар. Той се смята за най - старата подобна постройка в света, а върху нея може да се види изрисуван символът на Генуа. Ако изкачите 370-те стъпала на фара, пред вас ще блесне красотата на целия град.
Атракция на пристанището е считаният за най-голям в Европа аквариум. Построен е през 1992 година и буквално навлиза в морето. Съставен е от 50 различни водоема и в него могат да се видят над
20 000 морски обитатели.
Преди да разгледате старото пристанище, трябва да се впуснете в една романтична обиколка на Стария град. Генуа като морска сила е една от емблемите на корабоплаването и е дала на света Колумб. От къщата на големия откривател не е останало почти нищо, освен една арка и няколко стени, но хиляди туристи ежегодно посещават святото място на красивия площад Piazza De Ferrari.
Истински контраст на красивата плетеница от малки, тесни и извити
улички, е
централната улица
„Гарибалди”
която е направена от богати търговци и банкери през XVI век, именно за да се измъкнат от теснотията. Известната още като Strada Nuova е улицата, където са разположени много от красивите забележителности на италианския град. Тя е част от вдъхновяващия стар град, включен в списъка със световното културно
наследство на
ЮНЕСКО.
Тук могат да се видят дворците Palazzo Rosso, който сега е музей, Palazzo Bianco, Palazzo Grimaldi и Palazzo Reale, служили някога за домове на градския елит през 16-и век, когато тези постройки са издигнати. По Strada Nuova са разположени още артколежът на Генуа и музеят Strada Nuova. В замъка Doria-Tursi, който е на същата улица, сега се помещават кметството и общинският художествен музей. Там феновете на историята могат да видят

цигулката на легендарния Николо Паганини, както и три собственоръчно написани писма от Христофор Колумб.
Естествено, разхождайки се по Strada Nuova, не трябва да пропускате и внушителния паметник на самия Гарибалди, яхнал бойния си кон.
Тук се намира и Дворецът на дожите (Palazzo Ducale), в който днес се организират много културни мероприятия и изложби.
Естествено Генуа, както и всеки друг италиански град, не може да не поднесе истинска наслада и на любителите на религиозния туризъм. Най-забележителният туристически обект в това отношение е строената през XII век от бял и черен мрамор
Cattedrale di San Lorenzo,
издържана във великолепен римски стил. Сградата е завършена през XII век, но е била неколкократно обновявана през следващите векове. Например входът със св. Йоан е от XII век и е в типичен романски стил, а входовете откъм предната фасада и розетките са доукрасени в следващите векове в стила на френската готика. Същата смесица ще откриете и вътре в храма. Подчертано бароковият му стил е доста омекотен от параклиса „Св. Йоан”, който е в съвършен ренесансов стил и е посветен на св. Йоан Кръстител, покровителя на Генуа.
В катедралата се пазят и до днес множество религиозни реликви, част от тях свързани именно със св. Йоан. Тук можете да видите френски саркофаг от XIII век, в който са мощите на светеца. В съкровищницата на катедралата се намира и „свещеното блюдо”. Това според преданията е синята чиния, с която главата на светеца е била занесена на Саломе (дъщерята на Ирод Велики, която се опитала да съблазни светеца, и когато той и отказал, поръчала да и занесат главата му, за да го целуне). Пак в същата съкровищница се пази бокал от зелено стъкло, за който се твърди, че е бил използван на Тайната вечеря.

Въобще Генуа е изтъкана от тайнства. През Средните векове е била типичен град държава и има много славна и вълнуваща история. Разцветът и започва в началото на XII в., когато се превръща в голям търговски център. Контролът над лигурския бряг е поет от група търговци и банкери, които поддържат контакти с херцозите, кралете и папите. В продължение на 10 години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция, като заедно поддържали една от
най-големите
и силни флоти
на Средиземноморието
В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия.
Най-голямата европейска епидемия от бубонна чума през XIV в. започва при обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от татарите през 1347 година. Градът държава окончателно загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджи.
За произхода на името Генуа съществуват две хипотези. Едната теория се върти около това, че името произлиза от лигурската дума „genu“, която означава „коляно“. Това може да се тълкува като „ъгъл“, защото географски Генуа е разположена точно на ъгъла, който образува Апенинският полуостров с континента. Втората хипотеза свързва Генуа с латинската дума „janua“, която означава „врата“, което може да се тълкува, че градът е бил врата към морето и към далечни хоризонти. Такава своеобразна врата е Генуа и в момента и макар на пръв поглед да не се виждат предишният и блясък и величие, то и в XXI век с пълна сила важи определението за града, направено от безсмъртния Петрарка –
„Повелителка на морето”.