AC/DC покориха България

Сряда е. Нормалният работен ритъм в центъра на София около Националния стадион „Васил Левски” внезапно е нарушен. Сградите наоколо треперят под звуците на мощен китарен рев. Минувачите и хората в офисите се споглеждат, а в мислите им веднага изплува мисълта за предстоящия концерт на AC/DC в петък. Два дни се тресат стените и прозорците на сградите, докато звуковите специалисти настройват техниката за предстоящото мегасъбитие. Самата сцена започва да се изгражда повече от седмица преди началото на концерта. Но вече е петък. Странен полъх витае във въздуха, полъхът на рока. Задръстването около стадиона е огромно, улиците са затворени, защото съвсем скоро се очакват 60 000 души от цяла България и чужбина да се излеят пред комплекса. Дори бабите в градския транспорт знаеха, че има „голям концерт на Националния” и именно заради него сега са в задръстване. Самите ние тръгваме още в 13.00 часа към контролно-пропускателните пунктове за различните сектори. Модерната система за пропуск включваше 9 КПП-та, за да се избегне струпването на фенове и учудващо, работеше наистина добре. В Борисовата  градина, на път за нашия вход към терена, наблюдаваме кипяща активност и изобилие от фенове. Майката природа също е пренаредила плановете си заради събитието и в петък не вали. Заобиколени сме от хора в тениски с изписаните четири свещени букви в метъла – AC/DC. Оживлението е голямо и пред самия стадион, където под знамената на Радио 1 рок мотористи правят походен марш. Те създават огромен кордон и пристигат заедно на стадиона. За волните ездачи е предназначен специален паркинг, на който да оставят железните си коне. На КПП 9 има около 40 човека, което е странно. Вратите не бяха отворени в 2 часа, както бе обявено, а в 3. Докато чакат 90 минути да отворят портите, хората на опашката са заети с
разнообразни дейности. Майките и татковците подписват специални декларации за децата си, по-старите фенове си припомнят различни концерти от славните дни на грохот, други пък цъкат и коментират злостно закъснението от графика. Изведнъж обаче е подаден отдавна чаканият радиосигнал и пропускането започва. Тръпнещи, подаваме билетите за проверка и се подготвяме да стъпим на терена, от който няма да си тръгнем същите хора. С малко спринт и сбутване успяваме да се доберем до оградите точно пред сцената. Доволни от добрите места, вече сме спокойни да разпуснем с малко бира от съседното капанче, построено специално да утолява жаждата – дзън. Оставащите 5 часа до излизането на AC/DC преминават изненадващо бързо. Лека-полека слънцето започва да се смалява на небосклона, а напрежението и адреналинът да растат. Подгряващата група „Конкурент” излиза на сцената и за първи път чуваме на какво са способни колоните. Колони всъщност едва ли е подходяща дума да опишем озвучаването, което бе подготвено. За да бъдем честни, имаше планина от колони, но не една, а две. За около 30-ина минути българските рокаджии изпяват песните си и слизането им от сцената поставя началото на обратното броене до появата на хеви метъл гигантите. Феновете организират огромни „мексикански” вълни по цялата дъга на стадиона. Всяко начало и край на това цунами от ръце е съпроводено с буйни овации. Над сцената виси огромна камбана с надпис AC/DC на нея. Изведнъж огромният екран се включва и започва да тече анимирано филмче, предизвестяващо, че само след секунди уникалните музиканти ще излязат на сцената. Секунди след началото подиумът избухва в огън, рифовете на китарите заревават и ето че създателите на цяла една метъл култура излизат на сцената за първи път в България. Феновете просто полудяват. Не можем да повярваме, че сме на първия ред на най-голямото рок шоу, на което страната ни е домакин. Огромен локомотив, символ на AC/DC е в средата на сцената. Ангъс Йънг, който заедно с брат си Малкълм създава групата в далечната 1974 г., се появява в типичното си сценично облекло – къси гащи, прихлупена шапка с козирка и вратовръзка. След края на първото парче феновете приветстват метъл боговете с бурни овации и викове, които трябва да са се чули далече извън границите на стадиона. Парче след парче ние все повече осъзнаваме, че това всъщност е най-великият концерт, който сме посещавали. Атмосферата е толкова наелектризирана, че губим представа за време. Потопени в света на музиката, и то с такива водачи, мислите в главите ни са абсолютно откъснати от реалността и всекидневието. Едно от най-значимите (за автора) парчета „Hells Bells” (Адските камбани) е изпълнено с невероятна хореография. Гореспоменатата камбана се спуска от тавана, вокалистът Брайън Джонсън се засилва, скача и хваща висящото от нея въже – камбаната бие първите звуци на песента. Кръвта кипи, виковете са неистови. Целият стадион е пълен със светещи дяволски рогца (друга запазена марка за групата) и всички се забавляват. На друго емблематично парче - „Whole Lotta Rosie”, върху локомотива в средата на сцената започва да се надува огромна Роузи, яхнала машината и дори тактуваща си в ритъм. Следват страхотните сола на Ангъс, в края на които той е издигнат от специална платформа във въздуха и под дъжд от фойерверки показва, че след 36 години все още е недосегаем китарист. При изпълнението на „For Those About To Rock – We Salute You” 12 огромни оръдия гърмят в чест на феновете. За съжаление обаче това преживяване с толкова адреналин, двата часа, минават като миг. Внезапно, след специалния бис за българските фенове, AC/DC напускат сцената и тогава 60 000 души осъзнават, че концертът свърши. Макар и минало като миг, събитието определено ще остави вечен спомен в сърцата на феновете и един ден, точно както по-старите фенове на опашката при входа, и ние ще коментираме как в далечната 2010 г. сме били свидетели на такъв концерт, какъвто вече едва ли ще има.