пециален пратеник на в. „Строител” в Германия Людмил Митакев Повече от 20 г. след обединението на Германия Берлин, най-изстрадалият град в Европа, все още лекува рани от разделението на две по време на Студената война. Голямото предизвикателство да се направи едно цяло от двете развивали се по коренно различен начин части на мегаполиса представлява уникален експеримент за архитекти и строители. За размаха на начинанието се убеждавам още с посещението в Управлението за градско развитие и околна среда на Сената (парламента) на столицата. Централно място заема макетът на Берлин в мащаб 1:5000, или два см от него отговарят на 100 м на терена. Творението, започнато от студенти през 2010 г., пресъздава площ с дължина 45 км и ширина 38 км. Затова не изненадва поканата той да бъде показан на престижното биенале в Ротердам, Холандия. „Макетът ни трябва, за да изясним още по-детайлно стратегията за устойчиво строителство”, обяснява специалистът по урбанистика д-р Арес Каландидес. С различни цветове са обозначени празни градски пространства, предназначени за представителни сгради, за жилищни райони или паркове. Веднага след обединението на Германия в сърцето на Берлин положението е било ужасяващо. Току-що е срутена стената, разделяща мегаполиса на две. Големи пространства от запустели или срутени сгради заемат едни от най-привлекателните в миналото места. Само за две десетилетия мащабното строителство усвоява 3835 хектара, което е 4,3% от цялата площ на града (890 кв.км). Най-голямата част – 1088 ха, са за жилища, но строени по новите стандарти за устойчиво строителство. Значително място е отделено за офис сгради. Сенатът на Берлин и гилдиите на строителите и архитектите подхождат отговорно – след широки обществени дискусии за историята на района и за бъдещото му развитие се канят най-известните в бранша от цял свят - Ренцо Пиано, Хелмут Ян, Ричард Роджърс, Арата Исодзаки и Рафаел Монео, да представят своите мастер планове. В ползата от това се убеждавам на място на емблематичния Потсдамер плац, който е само на метри от някогашната Берлинска стена и затова е бил пустеещо място. А той е толкова скъп за берлинчани. Тук през 20-те години на миналия век е пуснат първият в Европа светофар, защото на площада са се пресичали транспортните артерии от целия континент. Сега там се издигат три сгради, които дават облика на новата столица. Обединяващото е, че и трите са пример за устойчиво строителство, макар и строени по различно време. Централата на „Даймлер Бенц” (проект на Ренцо Пиано) е направена първа през 1998 г. Двойните й фасади, атриумът, специалната централа за използване на дъждовната вода, с която се пълнят изкуствените езера наоколо, са примери, влезли в учебниците за строители и архитекти. „Сони центърът” (архитект Хелмут Ян) е открит през 2000 г., а центърът „Байсхайм” – през 2004 г. Съвсем наблизо е площадът „Марлене Дитрих”. Всяка година през февруари в Берлинаре палас се провежда авторитетният Международен филмов фестивал. До него молът „Аркаден” е на проектанта Ричард Роджърс. Наоколо има и достатъчно жилищни сгради, защото концепцията на градоустройствения план е да не се създават „мъртви зони” само от административни и офис сгради. Когато се говори за строителство и архитектура в столицата на Германия, не може да се пропусне правителственият комплекс, намиращ се недалеч от Бундестага. Той едновременно е впечатляващ и широко дискутиран от берлинчани заради очевидната гигантомания. Автори на проекта са берлинските архитекти Аксел Шултес и Шарлоте Франк. На 02.05.2001 г. тогавашният канцлер Герхард Шрьодер официално се нанася, с което приключва преместването на правителството от Бон в Берлин. Цялата застроена площ на комплекса е 12 хил. кв. м. Това е най-голямата правителствена резиденция в света. За сравнение – осем пъти е по-голяма от Белия дом във Вашингтон. Разполага с площадка за хеликоптери и огромен парк. Сградите са постмодернистични, изпълнени са от бетон, желязо и стъкло. Тук е и жилището на канцлера, но Ангела Меркел предпочита да живее недалеч в старата си квартира срещу Острова на музеите. Екологично ориентираната политика на правителството е дала отражение и на редица технически съоръжения – например централата за климатизиране на сградата се задвижва с биодизел. На покрива е монтирана фотоволтаична система (1300 кв. м), която захранва отчасти комплек­са. Останалата необходима електроенергия е от ВЕЦ, биомаса или соларна. Домакините твърдят, че само тук мерките водят до снижаване на емисиите от въглероден двуокис с 1400 тона годишно. Правителството не само дава собствен пример. Чрез федерален закон вече е прието всички държавни и обществени постройки да отговарят на критериите за устойчиво строителство и да бъдат сертифицирани по стандарта на Германия DGNB. Целта е до 2020 г. да се премине към изграждане само на постройки, които не влияят на природата. Това ще доведе до 40% снижение на изхвърляните във въздуха вредни емисии, а тяхното намаляване до 95% се очаква през 2050 г. Но читателят вероятно ще запита – а какво става с кварталите от източната част на Берлин – столицата на някогашната Германска демократична република. Обновяват ги. Освен държавата с този проблем са се заели и бъдещите архитекти от Факултета по архитектура на Техническия университет в Берлин. Например в югоизточната част на града се намира строеният през 60-те години на миналия век комплекс „Гропиусщад”. Известен с реномето си на недобро за живеене място, в следващите години районът трябва да се превърне в пример за обновяване на старите сгради, спортните терени и паркове, съчетано с изграждането на студентския кампус Ефойвег. Бавно, но сигурно Берлинската община се справя и с панелките, останали от т.нар. социалистическо време. Специалистът по енергоспестяващи технологии Феликс Айзенхард ни обясни, че ремонтът им цели те да отговарят занапред на принципите на устойчивото строителство. Но това не е толкова лесно. Има два начина. Ако блокът е по-запазен, собствениците са длъжни да ги няма от сутринта до 17 ч. привечер. През това време се работи, а ако има необходимост – на възрастни и на деца се осигурява приют с всички удобства. Другият начин е собствениците да се изнесат тотално, след което блокът се демонтира. Всеки панел се оглежда и ремонтира, заварките се правят наново, цялата инсталация се заменя и блокът е като нов. По принцип може да се изгради нова постройка, например от тухли. Но екологичните доводи, че изхвърлянето на старите панели ще обремени обстановката в града и около него, са надделели. Финансирането също става със закон. Собствениците в определената за ремонт сграда са длъжни да внесат сума в специална сметка, открита от общината. Ако не се спази срокът, градската управа придобива жилището на преференциална цена, платима на собствениците. Между другото напоследък мнозина берлинчани от източната част се възползват от даденото им право и се разделят със собствеността си в столицата. И в заключение не може да не се опише продължаващото изграждане на метрото. То наподобява на строителството на софийското метро, но в пъти повече. Центърът на Берлин и по-специално ексклузивната „Унтер ден линден” е огромен строеж. Въпреки хроничните финансови проблеми на Берлинския сенат плановете за разширяването на най-екологичния транспорт са сериозни. Стотици километри вече изградени подземни участъци в момента са замразени, но една от най-старите подземни железници в света се надява на по-добри времена след финансовата и икономическа криза в момента. Първата отсечка тук е открита на 15.02.1902 г. Тя е свързвала Щралауер тор и Зоологическата градина с кратко отклонение към Потсдамер плац. Оттогава метрото все расте. През годините то е служило и за редица други неща – от бомбоубежище през двете световни войни до място за съхраняване на различни стоки. Като се абстрахираме от меката на световната мода улица „Курфюрстендам”, понякога Берлин се превръща в моден град от особен вид. И тази година в метрото се състоя сензационното шоу Underground Catwalk. По време на ревюто бе показана фетиш мода и всевъзможни интимни бижута. Този сезон на ревюто присъства и Михаела Шефер, известна като бикини модел и ексхибиционистка, а някои писаха, че е палавница, която харесваше и някогашния треньор на българския национален отбор по футбол Лотар Матеус… И все пак и при най-щурото представление впечатлява немската организация – нито транспортната система на столицата е нарушена, нито туристите от цял свят усещат каквото и да е неудобство при разглеждането на града. Столицата на Германия е и си остава уникален пример за прилагане на съвременните постижения на строителството и архитектурата.