Най-бързите мотори са част от света на звездите

Приключва денят на Уолстрийт. Насред финансовата Мека на света неколцина яхват супермоторите си и дим да ги няма. Като че ли нищо необичайно за Ню Йорк. Сред тях обаче има двама мултимилиардери, рокаджия от първата линия и дори една изгряваща млада актриса. Обединява ги шеметната скорост с най-бързите шосейни машини на две колела - стил, който е и чудесно средство против стрес. Кои са тези мотори, заслужили високото доверие? Специалистите тук не включват онези чудовища с реактивни двигатели, които с чифт крила спокойно могат да излетят в Космоса. В класацията става въпрос само за шосейни мотори, които официално могат да се движат по пътищата. Suzuki GSX 1300R, известно още като „Сузуки Хаябуза”, бе най-бързият сериен мотор, когато се появи в края на 90-те години. С максимална скорост от над 300 км в час скалният сокол (буквален превод на hayabuza от японски) бързо доби култов статус. Първото му поколение беше с 4-цилиндров, редови двигател с работен обем от 1299 куб. см и водно охлаждане. Мощността е била осигурявана чрез комбинацията от огромен работен обем на двигателя и интеркулер, който е нагнетявал охладен въздух в цилиндрите. Заедно с отличната аеродинамика „Хаябуза” е взела рекорда за скорост от Honda CBR1100XX, като тук говорим за серийното изпълнение и изобщо не споменаваме десетките модификации на „Сузуки” - двигателя с турбо, с които се достига скорост от повече от 500 км в час. На втора позиция е MTT Turbine Superbike Y2K, който е в производство от 2000 г. Това е единственият турбинен мотор, който е лицензиран за движение по пътищата. Максималната скорост от 370 км в час е постигната благодарение на уникалния двигател Rolls-Royce 250-C20 turboshaft. Следват го Ducati Desmosedici RR и Honda CBR1100XX Blackbird. И двете машини спокойно могат да се карат с над 300 км в час. „Додж Томахоук” обаче би трябвало да оглави горната класация, тъй като е най-скъпият мотор в света. Струва 555 хил. долара. „Томахоук” е по идея на компанията за мотори „Додж”. Отличава се с максимална мощност от 500 к.с. и 8,3-литров V-образен 10-цилиндров двигател от „Додж Вайпър”. Снабден е с две колела отпред и две отзад за по-голяма стабилност при висока скорост. Според закона „Томахоук” не може да се движи по обществените пътища, но теоретично може да се кара. „Крайслер” продадоха девет екземпляра чрез „Нейман Маркус” (верига универсални магазини за богаташи в САЩ) за по 555 хил. долара всеки. Говорителят на „Крайслер” заяви, че въпреки забраната за обществено движение тези машини могат да се използват на частни пътища. Моторът достига 100 км/ч за около 2,5 секунди и теоретично може да развие скорост от 640 км/ч. Между колелата във всяка двойка има няколко сантиметра разстояние и всяко колело си има собствено окачване. Минимум четири колела са нужни, за да могат да се справят с мощността на двигателя.