Светослав Загорски С каквито и епитети да опишеш Флоренция, едва ли ще успееш да пресъздадеш духа на този феноменален град, разположен в сърцето на Италия. Столицата на Тоскана пази историята си още от 59 години преди новата ера, като разкрива по един невероятен начин върховите достижения в архитектурата, скулптурата и изобразителното изкуство от времето на Ренесанса. Затова е наричана често и столицата или люлката на Ренесанса. Тук са оставили всичко най-хубаво от себе си най-великите в изкуството – Микеланджело, Джото, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи. Флоренция обаче далеч не е само изкуство и затова една своеобразна разходка из града трябва задължително да се раздели на две части, които могат чудесно да се съчетаят. От една страна, са безкрайните музеи и църкви, а от друга – живият град, който гъмжи от туристи. Ако тръгнем от центъра на града, естествено на първо място са струпаните дворци и музеи. „Санта Мария дел Фиоре” е най-забележителната катедрала във Флоренция и се счита за четвъртата по големина в света. Тя представлява осмоъгълна баптистерия (тук са кръщавали младенците) и е една от най-старите сгради в града. Катедралата е особено впечатляваща най-вече заради изумителнo красивите си мозайки и огромните бронзови врати. Една от портите е наречена „Вратата на рая” Върху нея може да видите изобразени библейски сцени. Интересно е, че върху нея няма да забележите фигури на мъже. „Санта Мария дел Фиоре” е забележителна и с кулата на Джото, както и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески. Той е двойночерупчест, осемстенен без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата „Свети Петър” в Рим. Наблизо е и църквата, в която се е венчал Данте. Тя не впечатлява с грандиозни размери и архитектура, а е съвсем скромна и малка. Плоча пред храма показва датата на женитбата на великия автор. Съвсем близо до „Санта Мария дел Фиоре” е прочутата галерия „Уфици”, пред която винаги се извиват огромни опашки. Това е един от най-известните музеи в Италия, построен от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I Медичи. Галерията се състои от 45 зали и на човек трудно би му стигнал и един ден, за да разгледа всичко. В зали от 10 до 14 са събрани всички най-известни шедьоври, като „Пролет” и „Раждането на Венера” на Ботичели. В следващата зала 15 са и две картини на Леонардо да Винчи – „Благовещение” и „Поклонението на влъхвите”. В непосредствена близост до „Уфици” пък е „Палацо Векио”, който е построен в готически стил. В периода 1550-1565 г. той е превърнат в сграда на правителството и официална резиденция на Медичите. Пред него стои копие на скулптурата „Давид” от Микеланджело. Не трябва да пропускате църквата на францисканците „Санта Мария Новела“. Тя е строена през 1278 г. и е украсена със стенописи на Чимабуе, Мазачо, Доменико Гирландайо и др. Фасадата е облицована с черен и бял мрамор и е в типичния флорентински стил. Накрая трябва да се отбиете и в базиликата „Санта Кроче“, в която са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини и други известни личности. Разхождайки се из центъра на Флоренция обаче, никой не трябва да пропуска и по-дребните радости. Например само тук можете да хапнете прочутата пица с кюфтенца. Не сядайте в скъпа кръчма, а си купете парче от малките пицарии, които продават за вкъщи. Не пропускайте да хапнете и оригинално приготвена паста. Правят най-вече пене във всевъзможни сосове. Въобще храната тук е невероятна, особено с чаша кианти. Всички сме гледали „Сладкият живот на Дейвид Роко”, като известният майстор готвач прави гозбите си именно в родната си Флоренция. Това е мястото, където можете да си купите и най-хубавата и евтина чанта в света. Тоскана е известна с кожарската си индустрия, като в базиликата „Санта Кроче“ дори има работилница, която произвежда невероятни чанти. Тук има и своеобразен музей на това производство, както и хиляди фотографии на известни личности, които са си купили флорентинска чанта. Всъщност около всички известни сгради в центъра се извива един постоянен базар на открито, на който се продават чанти, колани, ръкавици и обувки. Всичко, което може да се направи от кожа. Базарът продължава до около 18 часа. После изведнъж изчезва. Напълнили окото с прекрасните шедьоври на Ренесанса и хапнали великолепна храна, можете да се отправите на романтична разходка до Понте Векио. Прочутият закрит мост минава над река Арно, която разсича Флоренция на две части. Това е дървен мост, който придобива сегашния си вид през 1345 г. Над магазините преминава коридорът, наречен на името на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия. Проектиран е от Вазари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог Козимо I Медичи от „Уфици” до двореца „Пити”. Първоначално дюкянчетата са били обитавани от занаятчии и месари, но през 1593 г. херцогът ги прогонва заради неприятните миризми и след тях се нанасят бижутерите. Мостът се състои от три отделни арки. Централната е с дължина 30 метра, а по-малките от двете й страни са по 27. Височината на свода им е между 3,5 и 4,4 метра. По средата на този изумителен мост е знаменитата статуя на безсмъртния Бенвенуто Челини. Челини е един от най-известните италиански скулптори, но и много добър ювелир. Затова статуята му е на моста на златарите. Една от най-известните му творби е „Персей с главата на Медуза”. Около бюста на скулптора е пълно със закачени катинари, защото именно там влюбените имат обичая да оставят катинарче, чието ключе хвърлят в реката, за да е вечна любовта им. Около Понте Векио е и мястото, където може да си оставите колата безплатно, защото в центъра на Флоренция паркингите са изключително скъпи. Флоренция обаче не е обвита само и единствено в романтика. Градът е познавал както велики моменти, така и доста трудни мигове. Възраждането му започва през X век, а през 1115 г. се превръща в автономна област. Флоренция измества Торино като италианска столица през 1865 г., като става седалище на първия държавен парламент, но след 6 години е заменена от Рим.