Светослав Загорски Автомобилът се движи през безкрайни, нежнолилави полета с лавандула, а от спуснатия прозорец се чува непрестанното жужене на щурците. Идиличната картина е напълно истинска и се намира в най-известната френска провинция – Про­ванс. Тук почти всяко градче или селце е туристическа атракция, като е достатъчно да споменем известните Арл – убежището на Ван Гог, и старата папска резиденция Авиньон. Оказва се обаче, че селцето Ле Бо дьо Прованс (les Baux de Provence ) заема централно място в класацията „Най-красивите села на Франция”. Разположено в центъра на планински масив на Малките Алпи в областта Прованс, мястото привлича целогодишно не само многобройни тълпи от туристи, но и редица знаменитости. Местните се гордеят, че тук са отсядали неведнъж предишният президент Никола Саркози и съпругата му, кинозвезди като Брат Пит, Джони Деп, Елтън Джон. Преди няколко години в това романтично кътче направи сватбата си и френската кинозвезда Жан Рено.

Мястото е било любимо на Пикасо. През 2009 г. в Бо дьо Прованс се организират визуални спектакли в памет на творчеството на великия художник. Тук Пикасо прави първите си стъпки в киното в сътрудничество с Жан Кокто, френски писател, драматург, кинорежисьор и художник. Във филма „Завещанието на Орфей” Пикасо играе художника.

Днес Ле Бо е повече туристическа забележителност, отколкото активно място за живеене. Включено във всички пътеводители за Прованс, селцето се посещава от близо 1,5 милиона туристи на година, а постоянните му жители са едва 406 души.  Следи за човешко присъствие в района има още от 6000 г. пр. Хр., а около II век пр.н.е. хълмът е използван като крепост от келтите.

Информация за селцето може да се намери от сайтовете за пътешествия. Иначе Ле Бо си има официален сайт  (www.lesbauxdeprovence.com), откъдето можете да получите подробна информация за входни такси и карта на селището. Мястото е доста добре известно в средите на нашенците, пътуващи с кола из Европа. Старинното селце е разположено в западната част на Прованс, североизточно от Арл. От Арл с кола пътят е около 20 минути, а разстоянието между двата града е 18 км. В подножието на каменното селце има специален паркинг за колите, който струва 5 евро. От тук до Бо дьо Прованс се стига пеша.

Уникалните руини на стария замък

се издигат на скалиста планинска верига с дължина 900 метра и височина 280 метра. В подножието животът кипи, зелен бръшлян се вие по стените на къщите, керемидите на покривите блестят под лъчите на слънцето, а улиците ухаят на лавандула, растяща по околните поля и продаваща се във всяко магазинче. По тесните улички тълпите от туристи едва-едва се разминават. Отвсякъде щракат фотоапарати, присветват светкавици, а в глъчката се смесват японска, испанска, немска, английска реч. Удивителната сбирка на Ле Бо от тесни, стръмни улички и каменни къщи от Средновековието и ХVI–ХVII в. днес е работно място за местни занаятчии, които продават изделията си на неспирния поток туристи.

Историята разказва, че този хълм е бил населен още в ранната каменна епоха. Първите признаци за поява на суверени в Бо дьо Прованс датират от 950 г. В края на X век владетел на замъка е

фамилията Бо. В средата на следващото столетие те се наредили в средите на най-силните феодални фамилии в Южна Франция. На сеньор Ле Бо принадлежали 79 градчета и селца. Владетелите Ле Бо нямали гръмки титли, но били толкова силни, че в продължение на няколко столетия се хвалели със силата и независимостта си пред графовете на Прованс. Вятърът на войните веел по върховете на Ле Бо по време на феодална Европа. Неусетно векът на остриетата в Прованс се сменил с века на струните. Подвизите на храбрите рицари трябвало да бъдат възпети. Отново първенството на Ле Бо не могло да бъде оспорено и в тази насока. Замъкът става център на „пеещия юг”, с което получил и прозвището court d'amur – „двор на любовта”. Тук се кове сладкозвучният език на поезията на трубадурите, за пръв път се изпълнявали песни пред слушатели, прекрасни дами дарявали любовта си на доблестни рицари. Този век бързо свършил.

От династията Бо особено се отличил Раймон Тюрен, който

тероризирал този край в 90-те години на XIV в. Пленниците, които не можели да платят нужния откуп, били хвърляни от стените на замъка. Владетелят действал толкова дръзко, че срещу него се обединили римският папа, управителят на Прованс и дори кралят на Франция. През 1480 г. замъкът е разрушен заради участие в метеж. С времето развалините стават собственост на Анна дьо Монморанс, която бързо възстановява величието на крепостта.

През XVI в. Ле Бо се превръща в един от

центровете на протестантите, но през 30-те години на XVII в. отново е частично разрушен. Този път от великия кардинал Ришельо, на когото му идва до гуша от неспокойните обитатели. Кардиналът веднъж нарекъл Ле Бо дьо Прованс „орлово гнездо“. През 1631 г. Луи XIII заповядва той да се обсади и да се превземе с щурм. Жителите започнали да се молят за мир и предложили на краля да влезе в селището, като при това му обещали сами да разрушат укрепителните съоръжения.

Две години по-късно са разрушени кулите на замъка и крепостната стена. През 1642 г. Ле Бо е подарен на херцог от фамилията Грималди, които запазват херцогството до 1791 г. Последният човек, носещ титлата маркиз Дьо Бо, бил Карл Максим, който умира през 1880 г.

Руините на Шато дьо Бо са уникално свидетелство за средновековната история. Многото информационни табели, пръснати из комплекса, разказват за славното минало на замъка, а нагледно са изложени стари военни оръжия като катапулт от XI-XIV век, покрита стенобойна машина – таран, и требушет от XII-XVI век.

Напъхан отдолу между зъберите, великолепният ресторант „Усто дьо Боманиер“ се помещава в една стара провансалска господарска къща сред зелен ­оазис. Вечерята под сводести тавани или на терасата с изглед към горски езерца с патици и при участието на легендарната изба с вина на „Усто“ си е кулинарно изживяване от висока класа и е едно начало на разходка из Бо, извън пределите на разрушения замък.

Днес славата на Ле Бо е не по-малка от тази на Лазурния бряг. В селцето

трябва да се види Домът на кралете (Maison du Roi). Не пропускайте старото кметство, часовниковата кула Penitents Blancs, датираща от XVII в., реставрирана през ХХ в., и особено нейните фрески. Туристически интерес представлява имението Порсле (Hotel des Porcelets), както и музеите: на стъклописа, зехтина, археологическия, разположен в кулата  Бро (Brau).

Други забележителности в Ле Бо дьо Прованс са енорийската църква в романски стил „Св. Винсент”, построена в периода XII-XVI век, която е частично вкопана в скала, и параклисът на св. Блез от XII век. Не пропускайте и Хотел де Манвил, чиято сграда е построена през 1571 г., а срещу нея се намира прозорецът Tenebras Lux, класифициран като исторически паметник от 25 юли 1905 г.