Неапол – красивото лице на италианския юг

Италия безспорно е най-романтичната туристическа дестинация в света, но знайте, че нищо не сте видели от Ботуша, ако не стигнете до неговия юг. Известен с прозвището Mezzogiorno, той се доближава максимално до истинската Италия и няма нищо общо с градовете музеи, каквито са Венеция и Флоренция. Първата спирка е уникалният Неапол – разположен в центъра на едноименния красив залив на Тиренско море и в подножието на величествения Везувий. Неапол се счита за най-италианския град, симбиоза от всичко хубаво и лошо – от 500-те черкви и стотиците замъци и галерии до мръсотията и дребната престъпност, която уверяват, че е значително намаляла през последните години. Градът на 500-те купола, както е наричан популярно заради църквите си, предлага страхотни контрасти по малките улици на старата част. Разходката из Неапол ще започнем от древността, защото историята му, която надхвърля 3000 години, обяснява голяма част от настоящето и е свързана с почти всички археологически и културни паметници. Както можете да се досетите, древните гърци слагат началото на града в далечния IX век пр. Хр. и малко след това той получава първото си име – Неаполис, с което става един от най-важните в Древна Гърция. Естествено, по-късно Неапол става част от Римската империя, а през XIII в. за приблизително 600 години е столица на Неаполитанското кралство. В началото на XV в., под водачеството на Ладислао I ди Дурацо, започва първото обединение на Италия, като впоследствие градът се превръща в политически център на Арагонската империя. Друг много важен отпечатък върху Неапол през вековете оставя съседството с величествения вулкан Везувий. Надвиснал на около 10-ина километра над града, той го пощадява при голямото изригване в ранните часове на 24 август 79 г. сл. Хр. Тогава базалтовата му „тапа” изхвърчава и всичко наоколо е покрито от лава и пепел. Завинаги под тях остават историческите градове Херкулан и Помпей, като в момента те са частично разкрити за милионите туристи. Нашата дестинация обаче е Неапол, а той е известен и като града с най-много архитектурни и особено религиозни паметници в целия свят. Тъй като не можете да обиколите и видите всичко, то е добре да започнете от Националния археологически музей. Много специалисти твърдят, че той е най-богатият в света, и сигурно са прави, като се има предвид, че тук е най-голямата сбирка на древногръцки и римски артефакти, преобладаващата част от които са внесени след откриването на Херкулан и Помпей. Тук е Залата с Храма на Изида, като това е частично възстановеният едноименен храм, пренесен от Помпей. Артефакти от тези два града има и в прочутата Зала на стенописите. Красивите експонати са хиляди в музея, но задължителни за снимка са статуите на Атина Палада и Афродита, както и прочутата статуя „Копиеносец”. Когато излезете от музея, можете да тръгнете на изток към катедралата, известна с мощите на св. Януарий (или доста по-звучното сен Дженаро). Другият вариант е да минете по южните улички, и то по най-известната – „Спаканаполи”. Продължавайки на юг, ще стигнете до красивото пристанище и крайбрежието на града и ще можете да видите манастира „Св. Мартин“ и кралския дворец „Каподимонте”. Ако обаче сте решили да поемете към катедралата, то в нея си заслужава да видите параклиса, в който се пазят две стъкленици с кръв. Те се изнасят три пъти в годината по време на шествие и ако кръвта не се втечни, то това се смята за лоша поличба за града. Когато говорим за стари паметници в Неапол, трябва да обърнем внимание и на Християнските катакомби, изградени отвъд стените на Стария град. Те са първите свидетелства за изкуството, историята и архитектурата на християнски Неапол и в продължение на векове характеризират социално-религиозния живот на града. Разбира се, красиви архитектурни обекти в Неапол има във всички посоки. Ако тръгнете на запад от централния площад, ще ахнете пред църквата „Сан Франциско ди Паула”. Тя е забележителна с пищната си фасада, отличаваща се с портал с шест колони и два йонийски стълба. Красивият й купол достига 53 м височина. Вътрешността на храма е овална, като от двете й страни са изградени и два параклиса. Съвсем близо до централния площад може да видите и посетите най-старата опера на италианския полуостров - театъра „Сан Карло”. Сред забележителностите на Неапол са и няколкото красиви замъка, като дават друга насока за пътешествие във времето – според отпечатъците, оставени от различни владетели. На островчето Мегариде, което някога се свързвало с континента единствено чрез тясна скална ивица, се намира една от най-големите забележителности - Кастел дел Ово, или Замъкът на яйцето. Крепостта била издигната през 1154 г. по заповед на Уилям Нормандски, наричан още Лошия. От тези времена са се запазили голямата арка и главната кула. Замъкът на яйцето днес е неразделна част от историята на Неапол. Огромни арки свързват двете части на острова, а високи стени ограждат средновековните сгради - единствените оцелели кули – „Нормандия” и централната от XVI и XVII в., лоджиите и казармите. След като Кастел дел Ово, разположен в залива, е изоставен като кралско седалище, през XII век съвсем близо до него се появява средновековният дворец Кастел Нуово. Замъкът се намира непосредствено до пристанището, като от него се открива гледка към морските вълни. Днес Nuovo е един от историческите символи на италианския град. Наричат го „Анжуйския мъж”, като наименованието му е дадено в чест на неговия строител Карл I Анжуйски, който разпорежда издигането на крепостта през XIII век. Веднага след като е построен, става център на италианската власт. Лепват му прякора Новия дворец, защото отнема първото място на Кастел дел Ово – официална кралска резиденция до XII век. През вековете Кастел Нуово е арена на много исторически и важни за Италия събития. В него са короновани не една или две особи и дори един папа. В хода на историята през вековете Кастел Нуово е бил дом на художника Джото и поетите Петрарка и Бокачо. Днес културният дух около двореца все още е жив - срещу крепостта се намира галерията „Умберто I”, която представлява изключително луксозен покрит базар, подреден под формата на кръст. В непосредствена близост е и друга голяма историческа забележителност на Неапол - Палацо Реале, който е построен за испанския крал Филип III. Ако разгледате всичко в града, може и вие да възкликнете: „Виж Неапол и умри”. А знаете ли, че до ден днешен не е ясен произходът на прочутата фраза.