Стадион „Васил Левски” ви очаква!

Както широката общественост вече знае, ние от в. „Строител” сме големи почитатели на бързите коли, моторите, спорта, a най-вече, ние от в. „Строител” сме рокаджии по душа. В предишни броеве ви разказвахме за концертите на AC/DC, U2 и т.н. Днес дойде времето да ви разкажем за една друга класическа група, основоположник в рок културата – Guns N’Roses.
Няма фен на желязната музика, който да не е чувал това име, както и името на фронтмена Аксел Роуз. Още през 1985 г. Уилям Роуз-младши (Аксел Роуз) поставя основите на своята банда в града на киното - Холивуд. По-късно групата се превръща в абсолютен номер 1 в музикалния свят, продавайки повече от 100 млн. албума. Не внушителните числа обаче са причината да посетим концерта на групата в Белград. Това, заради което отидохме дотам да видим с очите си невероятното шоу на Аксел Роуз и компания, са именно спомените. Още от малък авторът има спомени за аудиокасети, наредени по рафтовете вкъщи, измежду които и такива с преплетени пистолети, черепи и рози на обложката. Това е част от запазените стари албуми на Guns N’Roses. Това беше във времената без компютри, интернет и МР3, когато всеки албум трябваше да бъде издирван с месеци. Смътните спомени за стария касетофон веднага изплуваха на повърхността, щом чухме новината за предстоящия концерт в Сърбия. Близката дестинация от мегатурнето сериозно ни провокира за нашия дълг към читателите на вестника. И да отдадем нашата почит на групата, която толкова отдавна присъства в живота ни. Сдобиваме се с билет не къде да е, ами Front of stage, или по нашенски – най-отпред. За отрицателно време организираме и пътуването до Белград. Започва обратното отброяване на дните и часовете, оставащи до събитието.
По програма концертът се състоя в „Београдска арена”. На уречената дата, в 5 сутринта ставаме недоспали, но усмихнати. Усмихнати, защото знаем, че само след 15 часа ще гледаме на живо Guns N’Roses в целия им блясък. Автобусът, тръгващ от Централна автогара, е пълен 30 минути преди часа за отпътуване. На сръбската граница коментарът на митничарите, които разбраха накъде сме се запътили, е: „Фанатици, отиват на Рози и Пистоле”. Много прави бяха, наистина сме фанатици, щом става въпрос за Guns N’Roses. Пристигаме по обед, имаме около 6 часа свободно време, през което разглеждаме забележителностите на стария град, наслаждаваме се на р. Дунав в целия й блясък и разбира се, непосредствено преди началото на шоуто похапваме плескавица в компанията на Данчо Караджов, който също бе пристигнал в Сърбия специално за концерта. Прословутата „Београдска арена” е доста внушителна със своите 20 000 места. Първи сме пред входовете, въпреки че остава час и половина до отварянето на вратите. Нашето желание традиционно е да сме най-отпред, на оградите пред трибуната. Успяваме и тук. Заредени с енергия, в очакване, решаваме на пийнем бира и да се насладим на подгряващите групи. Часовата разлика със Сърбия е 1 час назад спрямо нашето време. В 22 часа българско време излиза първата подгряваща група, а дългоочакваните Guns N’Roses трябва да излязат чак в 24 часа!
Наслаждавайки се на подгряващите рокаджии, забелязваме, че „Београдска арена” започва да отеснява. Струпват се все повече и повече хора. Настроението на всички фенове е приповдигнато, а казват, че сърбите били негостоприемни.
Големият час настъпи. След съвсем прилично закъснение от 30 мин лампите угасват, феновете изпълват залата със своя неистов вик и след секунда прожекторите се включват. На сцената са Guns N’Roses. Първо китаристите, клавирът и барабанистът, а след тях гордо пристъпва и Аксел Роуз, с каубойска шапка и тъмни очила. Чувството е невероятно. Моментът е кулминация на 20 години спомени за музиката на „Гънс” от старите аудиокасети до слушането им на живо. Мечта, която не сме вярвали, че ще се осъществи. Групата е пред нас, звукът е убийствено добър. Изпълнението надминава всички очаквания. Уникално - това е истината. Аксел е само на 2 метра от нас, държи микрофон и разбива всички с жестокия си глас. Гледаме - сърби и българи, и не можем да повярваме. Екзалтирани 20 000 души. Групата пее най-големите си хитове – „Sweet child of mine”, „You Could Be Mine”, „Don’t cry”, „Knocking on the heavens door”. На сцената се появява и пиано, на което Аксел изпълнява най-великото си баладно парче „November rain”, досущ като в клипа на песента. Чуваме изпълнения и от новия албум „Chinese democracy”, като групата изпълни и почти целия си първи албум „Appetite for destruction” от 1987 г. Аксел опровергава всички слухове, че годините го надвиват - той прелита от единия край на сцената до другия, танцува с феновете, пеейки с уникалния си глас. Фронтменът постоянно се преоблича и излиза в специфичните си „Аксел Роуз” нюанси. Изживяването е велико, а времето лети неусетно.
Идва и време за биса. За него Аксел е запазил най-любимото парче на автора, а именно „Paradise city”. Кожата настръхва, залата крещи неистово и скача. Всички махат с ръце към Аксел, сякаш молейки го да остане вечно. След 2 часа и 35 мин, точно в
3 ч. и 5 мин. сутринта, българско време, Guns N’Roses се покланят за последно, благодарят на публиката за доброто посрещане и се скриват зад сцената.
След този уникален концерт, чрез който групата доказа за пореден път себе си пред света, ние от в. „Строител” може да кажем само едно: „Guns N’Roses, стадион „Васил Левски” ви очаква!”